Скокът на цените на храната в България е тема на всички фронтове – в офиса, на касата и дори на масата, над която виси въпросът: колко още може да издържи портфейлът?

И все пак, зад цифрите стои и друг прочит – това, което за едни е ерозия на домакинската устойчивост, за други е обясним цикъл след политически и икономически решения.

Българските домакинства са сред най-уязвимите в ЕС, тъй като скокът на цените на храните изтрива предимствата на традиционно по-ниските разходи за живот. По данни на Хармонизирания индекс на цените на хранителните продукти (HICP), oт 2021 г. насам хранителните стоки са поскъпнали с над 80% – най-високият ръст в блока. За сравнение, в Германия увеличението е под 40%, във Франция 16%, а в Ирландия 19%.

„Доскоро едно от ключовите предимства на България беше ниската абсолютна цена на храните. Това вече не е така“, казва Уили Пиер Абал, основател на фондацията за съдействие на задлъжнели лица Темида.

По думите му, днес „българската домакинска кошница струва повече от двойно спрямо преди четири години, а разликата с богатите страни рязко се стопява“.

От своя страна Любомир Дацов, председател на Фискалния съвет на България, предупреждава, че поскъпването на храните има и глобално обяснение, продиктувано от климатични промени, нарастващо търсене и слабо производство.

„Всъщност храната днес дори изглежда евтина. В бъдеще ще става все по-скъпа. Изменението на климата оказва влияние – независимо дали някой го приема. През последните 4–5 години тези промени се усещат все повече и повече. Те действат в глобален мащаб – не само в Европа“, коментира той пред Profit.bg.

Уили Пиер Абал и Любомир Дацов

Същевременно Абал подчертава, че доходите у нас остават най-ниските в ЕС, което води до тежък дисбаланс: домакинствата вече отделят около една трета от бюджета си само за храна.

„Това не оставя пространство за спестявания или за покриване на извънредни разходи“, подчертава финансовият консултант.

Внесеният преди година проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица цели да предложи втори шанс на добросъвестните длъжници. Това обаче е деликатен танц между интересите на кредитори и задлъжнели. Ако балансът се наруши, резултатът ще е хаос

Как да фалираме като хората? България все още се чуди

Компромиси и нови стратегии

Мнозина са принудени да намаляват количеството или качеството на храната, да отлагат важни покупки. Според Абал в опит да се адаптират, семействата използват дигитални приложения за сравнение на цени, програми за лоялност и проследяване на промоции.

„Това е израз на нова култура на потребление, но дори и тези стратегии не могат да компенсират структурния проблем – разходите растат много по-бързо от доходите“, коментира той.

Бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов добавя, че потребителските навици също влияят на цените:

„Българинът иска ягоди през зимата, домати целогодишно, агнешко през януари – всичко това се транспортира и съхранява с огромни разходи. Това също влияе на цените.“

Абал отбелязва: „Голяма част от българите харчат почти всичко, което изкарват“. Експертът цитира данни на Евростат, според които докато по време на пандемията българските семейства са заделяли над 16% от доходите си, днес реалният процент е под 9%. В Германия и Франция равнището остава около 18%.

По негови наблюдения оскъдните спестявания се насочват главно към недвижими имоти и депозити – нискорискови активи, които носят психологическа сигурност, но не предпазват от инфлация. Инвестициите в акции, фондове и облигации са минимални, а липсата на диверсификация прави домакинствата уязвими в дългосрочен план.

„Вместо натрупване на богатство и защита от бъдещи шокове, се получава стратегия на оцеляване“, казва той.

Дацов обяснява, че увеличените разходи на домакинствата се дължат не само на инфлацията, но и на структурни дефицити в производството и логистиката. „Основният проблем е, че България произвежда малко и скъпо“, отбелязва той.

Българите вадят „парите под дюшека“ и ги вкарват в банките преди превалутирането в евро. Разликата между малки и големи спестявания остава огромна

С приближаването на еврото банковите спестявания през юли скачат двуцифрено

Какви мерки биха помогнали?

Абал предлага следния подход:

В краткосрочен план – временно намаляване на ДДС върху основни храни и лекарства, споразумения с търговците за „антиинфлационна кошница“ и целеви субсидии за уязвими групи.

В дългосрочен план – по-строги правила за кредитния пазар, централен регистър на всички кредити и реални проверки на платежоспособността, плюс въвеждане на финансова грамотност в училищата.

„Финансовото образование действа като ваксина срещу грешни решения“, казва той.

Дацов е скептичен към част от тези мерки:

„Тези неща, от практическа гледна точка и според опитите до момента, не работят. Проблемът не е толкова в облагането или в стимулите за потребление. Проблемът е генерален.“

Той пояснява, че като погледнем разпределението на печалбите между производители и търговци във веригата, в България производителите реализират норма на печалба около 4–5 пъти по-висока от тази на крайните търговци.

„Не виждам нищо практично в посочените мерки (тези на Абал – б.ред.), особено като се има предвид, че в много други страни облагането с данъци върху храната вече е минимално. В крайна сметка, каквото и да задължиш крайния търговец да направи с цените на продуктите, той купува вече скъпо от производителя. Не може да бъде задължен да продава под себестойността за себе си. Особено в съвременната структура на производството тези търговци имат големи разходи. Първо, стоката идва отдалеч – местното производство е по-малко. Това означава огромни разходи.“

Profit.bg разговаря с психолога Росен Йорданов за страха от еврото, силата на конспирациите и корените на пропагандата

Дисекция на българския евроскепсис: От наследствена себеомраза до махленско пророчество

В крайната сметка

Според експертизата на Абал ако системни промени не бъдат предприети, след пет години ще се очертае още по-голямо разделение: малцинството с имущество и достъп до инвестиции ще бъде относително защитено, докато мнозинството ще живее от месец за месец, в постоянна опасност от дългови капани.

„Това ще забави растежа, ще ускори изтичането на млади хора и ще задълбочи социалното напрежение“, предупреждава той.

От своя страна Дацов не смята, че увеличението на цените в България е изключение, а по-скоро част от по-широк обективен процес.

„Не виждам нищо извънредно в това, което се случва. Говоренето около цените на храните е шумно, обръща му се постоянно внимание, но реалният системен разговор липсва. А това е стратегически въпрос. Вместо анализ и дългосрочни решения, получаваме фойерверки около темата.“

По думите му една от причините за дисбалансите се крие в самите държавни политики, които „изкривяват пазара“ чрез масирано подпомагане на земеделието.

„Около 40% от европейския бюджет отива за селското стопанство, а същевременно този сектор формира едва 4-5% от БВП. Колкото и значимо да изглежда, земеделието е много малка част от икономиката“, подчертава той.

Дацов вижда и друг проблем – назначаването на неквалифицирани органи за ефективно регулиране на цените.

„Не знам как се случи така, че дадоха функции на определени агенции да контролират пазара. Те нямат компетенция в тази област. Поне от 30 години не знам някой да е получавал специализирано обучение по ценообразуване. Нито има капацитет, нито практическа възможност този процес да бъде управляван. Идеята, че ще пазиш гражданите от самите тях, е ниско ефективна.“

В оценката си той стига и до извода, че самите потребители често подхранват спекулацията.

„Ако вярваш, че цената ще се вдигне, тя наистина ще се вдигне. И ако искаш да бъдеш излъган, сто процента ще се намери някой, който да те излъже“, казва финансистът.

Ръстът на доходите и държавните разходи също оказват натиск.

„Имаме номинално увеличаване на доходите от 18-20%, а няма антиинфлационна политика и охлаждане на пазара на труда. Какво точно очаква някой да се случи с цените? Това са базови неща“, подчертава Дацов.

Той отбелязва, че последните данни сочат ръст на разходите в сектор „Държавно управление“ от 8% реално и очаквани още 10% ценово – т.е. общо до 30% увеличение.

„Инфлацията все още изглежда под контрол единствено защото сме отворена икономика и международните цени оказват натиск“, заключава Дацов.

Целият анализ на Уили Пиер Абал можете да прочетете тук