Световните банкери и загадката за $1 милион: Разпада ли се паричната система на Крал долар
Ръководителите на централните банки на еврозоната, САЩ, Великобритания, Япония и Южна Корея трябва да решат управлението на глобалните финанси в среда на търговско напрежение и война в Близкия изток
&format=webp)
Въпрос за един милион долара виси с цялата си тежест над водещите централни банкери, които се събират на годишната среща на ЕЦБ в Синтра, Португалия, следващата седмица:
Започва ли паричната система, в центъра на която е американската валута, да се разпада?
Ръководителите на централните банки на еврозоната, САЩ, Великобритания, Япония и Южна Корея трябва да изложат своите виждания как напрежението в световната търговия и войната в Близкия изток се отразяват на перспективите за инфлацията и растежа, отбелязва в анализ Reuters.
Но докато инфлацията в повечето страни изглежда под контрол, много по-дълбокият въпрос, който вероятно ще бъде в центъра на дискусиите, е:
Може ли протекционистката и непредсказуема икономическа политика на президента на САЩ Доналд Тръмп да сложи край на системата, която управлява световните финанси от 80 години?
„Както всички останали, и те се борят да разберат към какъв свят се насочваме“, коментира главният икономист на BNP Paribas Исабел Матеос, която също ще присъства на форума в живописния хълмист град край Лисабон.
„Вероятно всички са наясно, че скоро няма да получим отговори. И така, въпросът е: Как се провежда парична политика в такава среда?“, допълва тя.
Инвеститорите се надяват да получат някои улики, когато председателят на Фед Джером Пауъл, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и управителите на централните банки на Япония, Великобритания и Южна Корея седнат на дискусионен панел за централното банкиране във вторник.
Мястото на Пауъл вероятно ще бъде най-горещото, след като той е подложен на силен натиск от страна на Тръмп да намали лихвените проценти, но досега устоява.
Всеки знак, че независимостта на Фед от Белия дом е застрашена, може да подкопае статута на долара като предпочитана световна валута за търговия, спестяване и инвестиране.
Пауъл вероятно ще се придържа към позицията си, подкрепена от неотдавнашното решение на Върховния съд на САЩ. Но той е изправен пред все по-разделен Федерален комитет по операциите на открития пазар.
Тръмп може също така да посочи негов наследник много преди изтичането на мандата му през май следващата година, което може да подкопае посланието на Пауъл.
„Наследник, който се възприема от пазара като по-отворен към съобразяване с желанията на Тръмп, рискува да навреди на независимостта на Фед при определянето на политиката“, пишат икономистите от Investec.
Тези опасения доведоха до спад на долара до почти четиригодишно дъно спрямо еврото през последните месеци.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард ще бъде в сравнително нова позиция за всеки ръководител на централната банка на еврозоната: да популяризира единната валута като бастион на стабилността.
Докато нейният предшественик Марио Драги се сблъскваше със спекулациите за срив на еврото само допреди няколко години, сега тя се възползва от проблемите на долара, за „момента на еврото“.
Ако преди десетилетие песимизмът по отношение на единната валута се оказа пресилен, то икономистите - и самата Лагард, са категорични, че Европейският съюз трябва да си свърши работата, ако иска да издигне еврото от второто място в световната валутна класация.
ЕС от своя страна се нуждае от по-голяма финансова, икономическа и военна интеграция, преди да може да оспори статута на долара.
16% от 75-те централни банки, анкетирани от OMFIF, заявиха, че планират да увеличат наличностите си в евро през следващите 12 до 24 месеца, което го прави най-търсената валута, но все още далеч по-малко популярна от златото.
„Аз съм по-оптимистично настроена за случващото се в Европа, отколкото съм била от много време насам, но няма гаранция за успех“, допълва Матеос от BNP Paribas.
Централните банкери на Южна Корея, Япония и Великобритания вероятно също ще бъдат изправени пред сложни въпроси.
Японската централна банка става все по-предпазлива по отношение на повишаването на лихвените проценти – въпреки някои вътрешни колебания и лепкавата инфлация на цените на храните, поради очакваното въздействие на американските мита.
Банката на Южна Корея, която се опасяваше от наплив на евтини китайски стоки, може да бъде принудена да прекрати настоящия цикъл на облекчаване поради внезапен подем на пазара на недвижими имоти.
Английската централна банка, в която трима от деветте финансисти гласуваха за намаляване на лихвените проценти по-рано този месец, също се опитва да разбере дали признаците за забавяне на пазара на труда ще отслабят все още силния инфлационен натиск от бързото нарастване на заплатите.
„Започваме да виждаме много по-голямо разделение по отношение на гласуването и сред икономистите“, заяви Гордън Кер, европейски макростратег на KBRA. „Мисля, че всички трябва да внимават и да са готови да реагират.“, допълва той.