Търговската война на американския президент Доналд Тръмп мотивира централните банки в цяла Европа да подкрепят икономиките си чрез намаляване на лихвените проценти. В същото време тя ограничава действията на Федералния резерв.

Централните банки в Швейцария, Швеция и — за първи път от пет години — Норвегия намалиха официалните си лихвени проценти тази седмица, като се присъединиха към подобни мерки, предприети миналия месец от Европейската централна банка и Банката на Англия. И петте са понижили прогнозите си за растеж през последните седмици. Общата тема е, че несигурността относно перспективите за търговията е подкопала доверието и е потиснала активността след обявяването на тарифите от Тръмп на 2 април, наречено „Ден на освобождението“.

За разлика от тях, Федералният резерв все още не е понижил лихвените проценти тази година, въпреки че същите фактори оказват натиск и върху американската икономика. Това се дължи на факта, че обхватът и мащабът на тарифите на Тръмп със сигурност ще доведат до по-висока инфлация в САЩ.

„Всички, които познавам, прогнозират значително увеличение на инфлацията през следващите месеци в резултат на тарифите, защото някой трябва да плати за тях“, обясни председателят на Федералния резерв Джером Пауъл пред репортери в сряда, цитиран от POLITICO, след като централната банка на САЩ остави целевия диапазон за федералните фондове между 4,25% и 4,50%. На своето заседание банкерите от Федералния резерв ревизираха прогнозите си за инфлацията за 2025 и 2026 г. в посока нагоре и дадоха сигнал, че в резултат на това лихвите ще трябва да останат малко по-високи за по-дълго време.

„Нашето задължение е да поддържаме дългосрочните инфлационни очаквания стабилни и да предотвратим еднократното повишение на цените да се превърне в продължителен инфлационен проблем“, заяви Пауъл.

Фед запазва лихвите без промяна, но оставя отворена вратата за бъдещи намаления

В този контекст той подчерта, че американската икономика все още расте с приличен темп, а безработицата, която е едва 4,2% от работната сила, е достатъчно ниска, за да позволи на Фед да изчака малко по-дълго, преди да предприеме действия.

Предпазливостта на Фед разгневи Тръмп, който нарече Пауъл „глупак“ и предупреди тази седмица, че „може да се наложи да прибегне до крайни мерки“, ако скоро не се наблюдава промяна.

„Честно казано, във Фед имаме един глупак“, заяви той пред репортери пред Белия дом преди решенията на Фед от сряда. „Нямаме инфлация. Имаме само успех. И бих искал да видя лихвените проценти да паднат“.

Друга история

Съвсем различна е ситуацията от нашата страна на Атлантическия океан, където първото въздействие на митата се усети върху износната индустрия на Европа. След като се втурнаха да изпращат продуктите си в САЩ преди влизането в сила на митата, сега компаниите са изправени пред перспективата да чакат дълго за повторни поръчки. Макар централните банки все още да се опасяват, че търговската война може да наруши глобалните вериги на доставки и да доведе до допълнителни разходи, които в даден момент биха повишили инфлацията, в момента това не е проблем на деня.

„Икономическото възстановяване, което започна миналата година, е загубило инерция“, обясняват в сряда от Riksbank, която намали основния си лихвен процент с четвърт пункт до 2,0%.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Идва моментът за „глобалното евро”

„След силно първо тримесечие, растежът вероятно ще се забави отново и ще остане по-скоро слаб през останалата част от годината“, повтори Швейцарската национална банка в четвъртък сутринта, след като понижи основния си лихвен процент от 0,25% до нула.

В Норвегия, която се съпротивляваше на понижаването на лихвените проценти от началото на инфлационния скок след пандемията, централната банка заяви, че най-накрая е дошло времето да промени позицията си. Norges Bank също така посочи, че вероятно ще намали лихвените проценти отново в течение на годината.

Междувременно Банката на Англия остави основния си лихвен процент без промяна на 4,25% в четвъртък, но вече го беше намалила през май, а управителят Андрю Бейли заяви, че „лихвените проценти остават на постепенна низходяща траектория“. Европейската централна банка също намали основния си лихвен процент за осми път през последната година в началото на юни, а анализаторите очакват по-нататъшни намаления и от двете институции в следващите месеци (въпреки че висшите ръководители на ЕЦБ не са толкова сигурни).

И тъй като растежът се забавя, инфлацията сега се движи под нивото, което централните банкери биха искали да бъде, поне в краткосрочен план. ЕЦБ я очаква да бъде 1,6% през следващата година, преди да се възстанови до целта си от 2,0% през 2027 г. В Швейцария инфлацията вече е станала отрицателна за годината, като през май е била -0,1%.

До голяма степен това се дължи на факта, че политиките на Тръмп са подкопали доверието в самия долар. Зелената валута е загубила почти 9% спрямо основните западни валути като еврото, лирата и швейцарския франк през тази година. Това прави цената на много от европейските вносни стоки – особено суровините, които, от петрола до кафето, се ценообразуват в долари – значително по-евтини в местна валута.

„Поради непредсказуемия и хаотичен нов стил на политика в САЩ, наблюдаваме по-силни европейски валути“, казва икономистът от ING Карстен Бржески, наричайки ги „важен фактор за дефлационния натиск в Европа“.

Всъщност, намалението на лихвения процент от страна на швейцарската централна банка в четвъртък има за цел именно да намали привлекателността на франка, който глобалните инвеститори считат за „безопасно убежище“. Нейният предедател Мартин Шлегел призна на пресконференцията си, че може би ще се наложи да намали основния лихвен процент отново под нулата, въпреки че заяви: „Няма да вземем лесно решението за отрицателни лихви“.