Кристин Лагард, ЕЦБ: Идва моментът за „глобалното евро”

Свидетели сме на дълбока промяна в световния ред: отворените пазари и многостранните правила се разпадат, а дори и доминиращата роля на американския долар, крайъгълният камък на системата, вече не е сигурна. На тяхно място се настаняват протекционизмът и двустранните игри на власт. Несигурността вреди на европейската икономика, която е дълбоко интегрирана в световната търговска система, като са застрашени 30 милиона работни места.

Това казва пред Financial Times президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.

По думите ѝ обаче промяната, която настъпва, предлага и възможности за Европа да поеме по-голям контрол над собствената си съдба, а за еврото - да придобие глобална значимост.

В момента то е втората най-използвана валута в света, представляваща 20% от глобалните валутни резерви, в сравнение с 58% за американския долар.

Според Лагард повишаването на глобалния статут на еврото би донесло осезаеми ползи: по-ниски разходи по заеми, по-малка експозиция на валутни колебания и защита от санкции и принудителни мерки.

„Но такава стъпка към по-голяма международна значимост на нашата валута няма да се случи от само себе си: тя трябва да бъде заслужена. Както и в предишни периоди, днешните опасения относно доминиращата валута все още не предизвикват значителна промяна към алтернативи. Вместо това те се отразяват в нарастващото търсене на злато”, добавя президентът на ЕЦБ.

За да достигне еврото пълния си потенциал, продължава тя, Европа трябва да укрепи три основни стълба: геополитическа надеждност, икономическа устойчивост и правна и институционална цялост.

Защо евроамбицията на Лагард може да е заплаха за Крал долар

Първо, глобалното положение на еврото се основава на ролята на Европа в търговията. ЕС е най-големият търговец в света — блокът е партньор номер едно за 72 държави, представляващи почти 40% от световния БВП. Това се отразява в дела на еврото като валута за фактуриране, който е около 40%. ЕС трябва да използва тази позиция в своя полза, като сключи нови търговски споразумения.

Но привилегията на международна резервна валута, за която говори Валери Жискар д'Естен още през 60-те години на миналия век, е свързана с отговорности.

„За да предотврати недостига на ликвидност в евро в чужбина, ЕЦБ предоставя суап и репо линии на ключови партньори, за да гарантира гладкото предаване на своята парична политика. Истинското доверие обаче се основава на твърди факти. Инвеститорите търсят региони, които спазват своите съюзи. Доказано е, че такива гаранции увеличават дела на валутата в чуждестранните резерви с до 30 процентни пункта”, акцентира още Лагард, като добавя, че Европа преминава през значителна промяна към възстановяване на твърдата си сила, което също трябва да спомогне за укрепване на глобалното доверие в еврото.

Второ, икономическата сила е гръбнакът на всяка международна валута. Успешните емитенти обикновено предлагат три ключови характеристики: силен растеж, за да привличат инвестиции; дълбоки и ликвидни капиталови пазари, за да подкрепят големи трансакции; и достатъчно предлагане на сигурни активи.

Но Европа е изправена пред структурни предизвикателства. Нейният растеж остава трайно нисък, капиталовите ѝ пазари все още са фрагментирани и – въпреки силната обща фискална позиция, със съотношение на дълга към БВП от 89% в сравнение със 124% в САЩ – предлагането на висококачествени сигурни активи изостава. Последните оценки сочат, че неизплатените държавни облигации с рейтинг най-малко AA възлизат на малко под 50% от БВП в ЕС, спрямо над 100% в САЩ.

Отказва ли се ЕЦБ от американските разплащателни карти?

„За да повиши статута на еврото, Европа трябва да предприеме решителни стъпки, като завърши изграждането на единния пазар, намали регулаторната тежест и изгради стабилен съюз на капиталовите пазари. Стратегическите отрасли, като зелените технологии и отбраната, трябва да бъдат подкрепени чрез координирани политики на равнище ЕС. Съвместното финансиране на обществени блага, като отбраната, би могло да създаде по-сигурни активи”, смята още Лагард.

На трето място е доверието на инвеститорите в дадена валута, което в крайна сметка е свързано със силата на институциите, които я подкрепят.

„Трябва да признаем, че ЕС не е лесен за разбиране отвън. Но неговият структуриран и приобщаващ процес на вземане на решения гарантира контрол и баланс, стабилност и сигурност на политиките. Зачитането на върховенството на закона и независимостта на ключови институции, като ЕЦБ, са критични сравнителни предимства, които ЕС трябва да използва”, смята още президентът на ЕЦБ.

За да затвърди тези предимства, Европа трябва да реформираме институционалната си структура. Ветото на една единствена страна не трябва повече да пречи на колективните интереси на останалите 26 държави членки. Повече гласуване с квалифицирано мнозинство в критични области би позволило на Европа да говори с един глас.