Президентът на ЕЦБ: Еврото може да стане реална алтернатива на долара
Притокът на инвестиции ще позволи на местните участници на пазара да вземат заеми на по-ниска цена, ще изолира блока от движенията на валутните курсове и ще го предпази от международни санкции, заяви Кристин Лагард
&format=webp)
Еврото може да се превърне в реална алтернатива на долара и да донесе огромни ползи на държавите членки на еврозоната, ако правителствата успеят да укрепят финансовата архитектура и архитектурата си за сигурност.
Това заяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в реч пред аудитория в Hertie School в Берлин, по време на събитие за ролята на Европа в един все по-фрагментиран свят.
„През последните 80 години световната икономика процъфтяваше на основата на отвореност и многостранност, подкрепени от водещата роля на САЩ. Като отстояваха основаната на правила международна система и утвърдиха долара като световна резервна валута, САЩ създадоха условия за процъфтяване на търговията и разширяване на финансите.
Този глобален ред се оказа изключително полезен за Европейския съюз, чиито основополагащи либерални принципи се съчетаха безпроблемно с него.
Днес обаче той се разпада.“, подчерта Лагард.
Според президента на ЕЦБ, „многостранното сътрудничество е заменено от с нулев резултат и двустранни игри за надмощие.“
„Откритостта отстъпва място на протекционизма. Несигурност има дори по отношение на крайъгълния камък на системата: доминиращата роля на щатския долар. При равни други условия това раздробяване може да представлява риск за Европа. Нашата икономика е дълбоко интегрирана в световната търговска система, като износът представлява близо една пета от добавената стойност и осигурява 30 милиона работни места.
Всяка промяна в международния ред, която води до намаляване на световната търговия или до раздробяване на икономически блокове, ще бъде пагубна за нашата икономика.
Но при правилни политически решения може да се появят и възможности. Променящата се обстановка може да отвори врати за по-голяма международна роля на еврото.“, допълни Лагард.
Неудовлетворени от непостоянната икономическа политика на САЩ, през последните месеци глобалните инвеститори намаляват експозицията си към доларови активи, като много от тях избират златото, без да виждат пряка алтернатива, отбелязва Reuters, допълвайки, че глобалната роля на еврото е в застой от десетилетия, тъй като правителствата на държавите членки не проявяват особено желание да пристъпят към по-голяма интеграция на финансовите си пазари.
На този фон ролята на долара намалява от години и сега той съставлява 58% от международните резерви, което е най-ниското ниво от десетилетия, но все още е доста над 20% от дела на еврото.
Според Лагард, увеличаването на международната роля на еврото може да има положителни ефекти за еврозоната:
• Ще позволи на правителствата и предприятията да вземат заеми на по-ниска цена, което ще спомогне за увеличаване на вътрешното търсене в момент, когато външното търсене става все по-малко сигурно
• Ще предпази от колебанията на обменните курсове, тъй като повече търговия ще бъде деноминирана в евро, предпазвайки Европа от по-нестабилни капиталови потоци
• Ще предпази Европа от санкции или други принудителни мерки
„Накратко, то би позволило на Европа да контролира по-добре собствената си съдба - давайки ни част от това, което Валери Жискар д'Естен преди 60 години нарече „прекомерна привилегия“, подчерта Лагард.
Според нея обаче, вероятността тази промяна да се случи далеч не е гарантирана.
Еврото няма да получи влияние по подразбиране - то трябва да го заслужи.
„За да може еврото да увеличи своя глобален статут, историята ни подсказва, че трябва да се изгради върху три основи - всяка от тях е от решаващо значение за успеха.
Първо, Европа трябва да си осигури солидна и надеждна геополитическа основа, като поддържа твърд ангажимент към отворената търговия и го подкрепи с възможности за сигурност.
Второ, трябва да укрепим икономическата си основа, за да превърнем Европа в най-добрата дестинация за световния капитал, което ще бъде възможно благодарение на по-задълбочени и по-ликвидни капиталови пазари.
Трето, трябва да укрепим правната си основа, като защитаваме върховенството на закона и като се обединим политически, за да можем да устоим на външния натиск.“
Президентът на ЕЦБ посочи още, че реформирането на вътрешната икономика трябва да се превърне в приоритет, задължителен за изпълнението на тези цели.
По думите ѝ, капиталовият пазар в еврозоната остава фрагментиран, неефективен и не разполага с истински ликвиден, широко достъпен сигурен актив, към който инвеститорите да се насочат, заяви тя.
„Икономическата логика ни казва, че публичните блага трябва да се финансират съвместно. И това съвместно финансиране би могло да осигури основата за постепенно увеличаване на предлагането на сигурни активи в Европа.“
Съвместното вземане на заеми продължава да бъде табу за някои ключови членове на еврозоната, особено за водещата икономика Германия, която се опасява, че собствените ѝ данъкоплатци може да се окажат принудени да плащат за фискалната безотговорност на други членове, допълва Reuters.
Ако Европа успее, ползите ще бъдат големи, заяви в речта си Лагард. Притокът на инвестиции ще позволи на местните участници да вземат заеми на по-ниска цена, ще изолира блока от движенията на валутните курсове и ще го предпази от международни санкции.
„В историята на международната парична система има моменти, в които основите, които някога са изглеждали непоклатими, започват да се променят.“, продължи тя.
„Белгийско-американският икономист Робърт Трифин описва това с голяма яснота. Той отбелязва, че доверието на държавите в международната парична система зависи от надеждността на резервната валута, която е „силно зависима от решенията на отделните държави“.
Но моментите на промяна могат да бъдат и моменти на възможности.
Текущите промени създават възможност за глобален момент на еврото.
Това е отлична възможност за Европа да поеме по-голям контрол върху собствената си съдба.
Но не е привилегия, която просто ще ни бъде дадена. Трябва да я заслужим.“, заяви в заключение президентът на ЕЦБ.