„Десет години след създаването на SRM – втория институционален стълб на Банковия съюз в ЕС, отново се намираме в предизвикателна среда, белязана от значителна несигурност и геополитически риск. Банковият съюз остава непълен в момент, когато ЕС трябва да отстоява своите основни ценности и да защитава интересите си.“

Това заявява Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ по повод 10-годишнината от създаването на Единния механизъм за преструктуриране SRM, допълвайки:

Не можем да чакаме следващата криза, за да предприемем стъпки към укрепване на проекта „ЕС“.

Поглед назад: Десетилетие на постижения

По думите му, поглеждайки към изминалото десетилетие, Банковият сектор днес е много по-устойчив. Пандемията и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна са засегнали много аспекти от ежедневието ни, но той остава силен.

„Пандемията доведе до практически застой на икономиката, а инвазията на Русия беше последвана от безпрецедентен скок на инфлацията, което наложи също така безпрецедентно затягане на паричната политика. Банковият сектор се оказа устойчив на тези два шока, като възстанови рентабилността си и се адаптира бързо, когато излязохме от средата на ниски лихвени проценти.“, подчертава Де Гиндос.

Според него, SRM е допринесъл за укрепването на банковия сектор и предотвратяването на системни кризи.

Той постигна нещо, което някога беше немислимо: европейски подход към преструктурирането на банки.

SRM показа, че решителните действия на Европа могат да гарантират непрекъснатостта на критичните функции на банките, без да причиняват сериозни икономически сътресения.“

Зам.-председателят посочва като пример Banco Popular и ситуацията през 2017 г., един от първите случаи на bail-in, който – въпреки очакваните съдебни спорове, е осъществен на солидна правна основа.

„Гладкото управление на случаите на преструктуриране от SRM (на което бях пряк свидетел като министър на икономиката на Испания по време на преструктурирането на Banco Popular) изпраща силно послание:

Европа разполага с инструментите и решимостта да управлява успешно банковите кризи,

подчертава Де Гиндос.

Пътят напред: необходимост от финансова интеграция

Банковият съюз все още не е завършен и предстои много работа, за да се гарантира, че банките могат да оперират в истински единен пазар и да се възползват от икономии от мащаба, категоричен е икономистът.

За тази цел, според него трябва да признаем мащаба на предстоящите предизвикателства и да разберем, че

само като действаме заедно като европейци, надхвърляйки националните интереси, можем да ги преодолеем.

Той посочва действията, които се изискват от законодателите, за да се гарантира значителен напредък към завършването на Банковия съюз.

Първо, макар че Единният фонд за преобразуване е готов, все още липсва неговата предпазна мярка, която трябва да бъде осигурена от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).

Ако искаме да сме подготвени за банкови кризи, тази празнина трябва да бъде запълнена чрез финализиране на ратификацията на реформирания договор за ЕМС, заявява той.

Второ, имаме нужда от европейска рамка за ликвидност при преобразуване. След преобразуването наличието на ликвидна подкрепа често е незаменимо за възстановяване на доверието на пазара в дадена банка.

Трето, европейската схема за гарантиране на депозитите (EDIS) остава от решаващо значение за осигуряването на рентабилна и хармонизирана система за защита на депозитите. EDIS би спомогнала и за преодоляване на връзката между банките и държавите.

„Очакваме с нетърпение подновените усилия на законодателите за напредък по EDIS. Това е спешно необходимо – нека го направим.“, призова икономистът.

Според него, предстои още много по финализирането на необходимите реформи, посочвайки доклада на Марио Драги с препоръки за повишаване на европейската конкурентоспособност и предложенията на Енрико Лета в доклада му за бъдещето на единния пазар.

„Единният пазар, едно от най-големите постижения на ЕС, е крайъгълен камък на просперитета и устойчивостта, но в някои отношения все още е непълноценен.

С премахване на бариерите пред трансграничната икономическа дейност и насърчаване на още по-дълбоки икономически връзки можем да положим основите за развитие на финансовите пазари и по-големи инвестиции през националните граници.“, допълва Де Гиндос.

Според него подобряването на свободния поток на капитал и ликвидност, и улесняването на трансграничните сливания в рамките на банковия съюз следва да бъдат спешен приоритет. Разграничаването на националните правителства, което се наблюдава в момента, сериозно ограничава възможностите на европейските банки.

Още по-фундаментално е премахването на пречките в данъчното, несъстоятелното и корпоративното право за насърчаването на трансграничната икономическа дейност. Същевременно разходите, свързани с липсата на хармонизация в търговията с ценни книжа и пост-търговските услуги в Европа, също могат да забавят растежа на нашите капиталови пазари, подчерта той, давайки пример със средните разходи за сетълмент и съхранение, понасяни от участниците на пазара, са по-високи в Европа, отколкото в САЩ.

Нашите регулаторни, надзорни и пазарни практики създават бариери, които затрудняват разрастването на пазарите.

Те също така излагат емитентите на ценни книжа, посредниците и инвеститорите на несигурност и високи разходи за спазване на изискванията. Хармонизирането на аспектите на емитиране на дълг би преодоляло пречките, би направило капиталовия пазар на ЕС по-привлекателен за инвеститорите и би укрепило международната роля на еврото.“

Но решителните действия за напредъка на европейския проект изискват европейска институционална рамка, която запазва стабилността и насърчава по-голяма интеграция, допълва Де Гиндос.

Според него по-интегрираният надзор на капиталовите пазари в ЕС ще бъде от ключово значение за това. Органите на равнище ЕС също трябва да бъдат по-добре подготвени да насърчават трансграничната интеграция.

„Трябва да оценим критично и как можем да подобрим и опростим още повече нашата регулаторна и надзорна рамка. Ние сме силно за намаляване на ненужната сложност, административната тежест и припокриването, стига да се запазят устойчивостта и съответствието с международните стандарти.“

Създаден в резултат на криза, SRM изпълни задачата си. През изминалото десетилетие той помогна да предпази Европа от финансови сътресения и се превърна в надежден международен партньор в реагирането на кризи.

Следващите десет години несъмнено ще донесат нови предизвикателства. Нека не сме самодоволни, а да се стремим към силни европейски решения: завършването на Банковия съюз и изграждане на силен съюз за спестявания и инвестиции за още по-устойчив банков сектор, който подкрепя производителността и растежа. Това ще бъде от полза за всички европейци, призовава в заключението си Де Гиндос.