Европейската централна банка е готова отново да повиши лихвите, заяви в петък президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел.

Коментарът идва дойде ден след като централните банкери във Франкфурт увеличиха лихвените проценти за първи път от 2023 г. насам в отговор на енергийния шок, предизвикан от напрежението в Близкия изток.

„Оставяме всички възможности отворени и сме готови да реагираме отново, ако се наложи“, посочи Нагел, цитиран от Financial Times.

В четвъртък ЕЦБ стана първата институция от Г-7, която реагира на конфликта в Персийския залив, като повиши основната си депозитна лихва с четвърт пункт до 2,25%.

Според Нагел енергийният шок, предизвикан от конфликта, е „силен и устойчив“, а централните банкери не могат просто да го пренебрегнат като временен. По думите му решението от четвъртък е било „необходима стъпка“.

В публикация в LinkedIn в петък новият управител на Френската централна банка Еманюел Мулен също подчертава, че „приемаме инфлационния натиск сериозно“.

Според него вече е ясно, че „независимо от краткосрочното геополитическо развитие, енергийният шок ще бъде устойчив“.

Мулен определя повишението от четвъртък като „необходимо, за да се гарантира, че вторичните ефекти ще останат овладени“.

Скъпата енергия връща инфлационния натиск, докато икономиката на еврозоната отслабва

ЕЦБ вдигна лихвите и даде сигнал за нова фаза на несигурност

За разлика от Нагел обаче той заема по-предпазлива позиция за следващите ходове на ЕЦБ и коментира, че централната банка ще остане „внимателна към постъпващите данни и развитието на ситуацията“.

Високите цени на енергията, причинени от войната с Иран, върнаха Германия към стагнация и тласкат общата инфлация в най-голямата европейска икономика близо до 3% за две поредни години, предупреждава Бундесбанк в нови прогнози.

Според германската централна банка основният удар върху растежа на страната ще стане видим едва догодина. Бундесбанк понижи прогнозата си за растежа през 2027 г. с 0,5% до едва 0,8%. Прогнозата за тази година също беше намалена - от 0,6% на 0,5%.

Инфлацията в Германия се очаква да скочи до 2,9% тази година и да остане на ниво от 2,7% догодина - значително над средносрочната цел на ЕЦБ от 2% за еврозоната. Според прогнозите германската инфлация ще се върне до 1,9% едва през 2028 г.

Ситуацията лесно може да се влоши, предупреждава докладът на Бундесбанк.

„Рисковете са ясно насочени нагоре при инфлацията и надолу при икономическата активност.“

Председателят Кириакос Пиеракакис признава различията между държавите-членки и че „има различни гледни точки около масата“, като трябва да бъде намерен баланс с лихвената политика на банката

Еврогрупата търси сложен консенсус между фискалната политика и мерките на ЕЦБ срещу инфлацията

Ако цените на петрола се повишат значително над средногодишното ниво от 96,9 долара за барел, заложено в базовия сценарий, това ще „потисне значително растежа на БВП и рязко ще увеличи инфлацията“.

Въпреки това базовият сценарий на банката предвижда икономическият растеж „постепенно“ да се възстанови след лятото.

Преди съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран да започнат в края на февруари, германската икономика е показвала признаци на предпазливо възстановяване. Според Бундесбанк този процес е бил прекъснат от скока на цените на петрола и по-високата несигурност.

През второто тримесечие обаче частният сектор отново е започнал да отслабва, сочи новата прогноза.

„Спад на БВП през летните месеци се предотвратява единствено от експанзивната фискална политика“, посочва централната банка. Става дума за финансираните с дълг инвестиции на германското правителство в инфраструктура и за по-високите военни разходи.

Заради стимулите фискалният дефицит на Германия се очаква да нарасне до 4,4% от БВП тази година и до 4,8% през 2027 г.

„През целия прогнозен период фискалната политика осигурява силен тласък на растежа“, посочва Бундесбанк. Според анализаторите на финансовата институция тя ще увеличи растежа на БВП с общо 1,3% до 2028 г., като особено важна роля ще имат по-високите разходи за отбрана.

В четвъртък президентът на ЕЦБ Кристин Лагард защити твърдо решението за повишаване на лихвите, след като някои икономисти го определиха като „застрахователна“ мярка, а други дори като „грешка“.

„Започваме да виждаме разширяване на инфлацията в цялата икономика“, каза тя.