Марио Драги има послание към лидерите на ЕС: Аз свърших своята работа, сега е ваш ред.

Когато миналата година той представи предложенията си за оздравяване на затруднената икономика на Блока, страните ги приветстваха. Една година по-късно те още се бавят да следват съветите му, отбелязва в анализ Politico.

Европа е въвела само няколко от препоръките от подкрепения от ЕК план за конкурентоспособността, включващ инвестиции в инфраструктура в континентален мащаб, обновена енергийна мрежа, осигуряваща достъпна енергия за промишлеността, координирани доставки за отбраната, за да се откъсне блокът от американската си зависимост, и обединен финансов сектор, който може да влива капитал в технологичните стартъпи.

Миналия месец обаче бившият президент на ЕЦБ предупреди, че правителствата трябва да започнат да правят „необходимите масивни инвестиции не, когато обстоятелствата станат неустойчиви, а сега, когато все още имаме силата да оформим бъдещето си“.

Отлагане във времето

Това не е първият път, в който Марио Драги отправя мрачни предупреждения за перспективите на Европа. Когато за първи път представи доклада си в Брюксел, той говори за „бавна агония“ на упадъка.

По това време лидерите на ЕС от целия политически спектър изразиха похвала за реформаторската визия.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Европа трябва да „побърза“ да изпълни програмата на Драги. Испанският премиер Педро Санчес подкрепи реформите, за да се избегне това, което нарече риск от изоставане в „най-авангардните технологични сектори“.

Дори канцлерът Фридрих Мерц, който не е съгласен с Драги по ключовия въпрос за общия дълг на ЕС, повтори думите му, като заяви, че Германия ще „направи всичко необходимо“, за да подкрепи своя отбранителен сектор – препратка към вече известната фраза на Драги за кризата в еврозоната.

Но докато лидерите декларират пълното си съгласие с необходимостта от по-обединен и целенасочен ЕС, зад кулисите програмата за реформи забавя ход.

„Докладът на Марио Драги се превърна в икономическата доктрина на ЕС и всичко, което сме предложили оттогава, е в съответствие с него“, коментира пред Politico Стефан Сежурне, вицепрезидент на ЕК и еврокомисар, отговарящ за индустриалната стратегия. Все пак той призна, че „ефектът на Драги“ твърде често избледнява, когато законодателните текстове се обсъждат от държавите.

Доклад на мозъчния тръст European Policy Innovation Council установи, че само 11% от доклада на Драги са приложени на практика. В областта на енергетиката не са предприети никакви действия.

„Става въпрос за национални интереси, национални политики, а понякога и за партийни политики“, заяви евродепутатът Анна Щург, автор на проучване на ЕП относно електроенергийната мрежа. В изказване по време на събитие, посветено на доклада на Драги една година след неговото публикуване, австрийската депутатка от Renew Europe обясни, че често се стига до ситуация, в която отделни страни не желаят да споделят евтина енергия със своите съседи.

„Не е Комисията, която не прави Банковия съюз“, коментира испанският икономист и бивш член на Европейския парламент Луис Гарикано на същото събитие, позовавайки се на усилията за премахване на плетеницата от национални правила и интереси, които поддържат банковия сектор фрагментиран и специфичен за всяка държава.

„Всъщност правителствата са тези, които не искат да позволят капиталът да се движи от една страна в друга.“

Същият провинциализъм се проявява отново и отново, за съвместния дълг – на който наложиха вето т.нар. „пестеливи“ страни като Германия и Нидерландия – до отбраната или интеграцията на финансовия сектор. Не помага и фактът, че страните затягат коланите след разточителните разходи в пандемията, което оставя малко средства за преследване на стратегически цели.

Всички слушат Драги. Но изпълнява ли някой?

Марио Драги е човек, свикнал да упражнява властта директно, след като по време на мандата си като президент на ЕЦБ инжектира стотици милиарди евро в икономиката на еврозоната. Беше и премиер на Италия в продължение на повече от година и половина.

Сега обаче, разполага само с убеждаване. Ако от една страна, трескавото развитие на събитията отклони вниманието и бюрократичните ресурси от програмата за реформи, то от друга, послужи като мощно потвърждение на неговата теза.

Той отдавна е привърженик на обединената суверенност – което означава, че страните членки са по-силни, когато действат като блок, дори и да загубят част от свободата си на национално ниво.

Проблемът е, че решението за действие е в ръцете на правителствата. Още през февруари икономистът ги разкритикува, че спират значимите промени, по време на изявление пред Европейския парламент.

„Вие казвате „не“ на публичния дълг, казвате „не“ на единния пазар, казвате „не“ на създаването на капиталов пазар. Не можете да казвате „не“ на всички и на всичко“.

Сега, когато непреклонните САЩ поставят Европа в неудобно положение на световната сцена, Драги предупреди, че прозорецът за промяна може да се затвори.

Начинът, по който президентът на САЩ Доналд Тръмп надделя над преговарящите от ЕС, поставени под натиск от столиците да постигнат търговско споразумение, беше типичен пример. Това беше „много брутално събуждане“, предупреди Драги на среща в Римини миналия месец.

„Трябваше да се примирим с митата, наложени от най-големия ни търговски партньор и дългогодишен съюзник, САЩ. Същият този съюзник ни принуди да увеличим военните разходи, решение, което може би така или иначе щяхме да вземем, но по начин, който вероятно не отразява интересите на Европа.“

В ръцете на Брюксел

Ако Марио Драги е мозъкът на плама за икономически реформи на ЕС, то бюрократите от ЕК са ръцете, натоварени с нейното изпълнение.

Генералният секретариат, който се отчита пред председателя Урсула фон дер Лайен, създаде специална група, която се ръководи от Хайнц Янсен, германски експерт, който преди това е работил в Дирекцията по икономически въпроси, в екип с още осем души.

Критиците твърдят, че това е твърде малък брой служители за работната група и че изпълнителният орган е могъл да създаде специална дирекция.

„Председателят отдава голямо значение на изпълнението на „Компаса за конкурентоспособност“, заяви пред Politico говорител на ЕК, позовавайки се на плановете на изпълнителния орган да приложи препоръките на Драги.

Според служители, коментиращи въпроса пред Politico, работната група е фокусирана главно върху постигане на успехи на място, събиране на средства и насочването им към няколко основни проекта, които биха дали на Европа шанс да се конкурира с САЩ и Китай в технологично отношение. ЕК обедини няколко програми в нов фонд от 410 милиарда евро за финансиране на общи индустриални цели в предложението за бюджет и издаде препоръка към правителствата да координират инвестициите си.

Но и тук неизбежно ще се предизвика напрежение.

„Можете ли наистина да си представите голяма страна от ЕС да финансира промишлен завод в Словения със собствените пари на данъкоплатците си?“, попита един от служителите на ЕС и допълва:

„Липсва амбиция... изпълнителната власт е заложник на някои големи страни.“

„В продължение на години Европейският съюз вярваше, че икономическият му мащаб с 450 милиона потребители, носи геополитическа сила и влияние в международните търговски отношения. 2025 г. ще бъде запомнена като годината, в която тази илюзия се изпари.“, предупреди бившият президен на ЕЦБ.

Европа „трупа проблемите като лош холестерол – и един ден може да получи сърдечен удар“

Марио Драги не е единственият, който смята, че Европа е изправена пред огромни предизвикателства, с които трябва да се справи. Същото мнение изразиха пред CNBC политически и бизнес лидери в кулоарите на форума Ambrosetti.

„В известен смисъл виждам Европа като страдаща от холестерол“, заяви в събота Аранча Гонсалес Лая, декан на университета Sciences Po и бивш испански министър на външните работи. „Проблемите се натрупват. Никой от тях не вреди на здравето ви сега, но един ден ще се окаже, че сте получили сърдечен удар“, добави тя.

Политическият съветник и бивш германски държавен секретар Маркус Кербер описва Европа „малко като заек, застинал в светлината на фаровете“ и допълва, че се бори с разпадането на дългогодишната глобална система и ред, основани на правила.

„Европа не знае как да реагира на това, защото светът, основан на правила, й даде всички предимства, които искаше: ниски разходи за отбрана, високо доверие на потребителите и нищо, за което да се тревожи. Така че политическата и икономическата система можеше да функционира почти на автопилот. Но това вече го няма“.

Кербер посочва, че „Европа се събужда в това, което някои политически учени наричат пентархия – свят, който е повече или по-малко управляван и повлиян от САЩ, Китайската народна република, Индия, ЕС и Русия“.

Европа, добавя той, не е добре подготвена да се справи с многостранните заплахи и възможности, които са в игра.

Данните на Международния валутен фонд също отразяват бавното намаляване на икономическата продукция на ЕС. Измерено в паритет на покупателна способност (сравняване на икономическото благосъстояние, стандарта на живот и обема на производството на страните чрез коригиране на разликите в ценовите нива), делът на ЕС в световния БВП е спаднал от 27,5 % през 1980 г. до 14,1 % през 2025 г.

Работи ли компасът на конкурентоспособността

Въпреки това, еврокомисарят по икономика и производителност Валдис Домбровскис коментира, че се полагат усилия за справяне с намаляващия растеж и конкурентоспособност.

„Една от първите инициативи на ЕК в този мандат беше да определим „компас на конкурентоспособността“, и всъщност той се основава в голяма степен на докладите на Драги и Лета, както и на нашата програма за конкурентоспособност, която изпълняваме в момента“, заяви Домбровскис пред CNBC по време на Ambrosetti.

„Има елементи, които се виждат ясно в докладите на Драги и Лета, като преодоляване на иновационната пропаст, използване на пълния потенциал на единния пазар на ЕС, намаляване на бюрокрацията и опростяване – всичко това вече е твърдо заложено в дневния ред на ЕС и се изпълнява“, добави той.

Но Карлос Куерпо, испанският министър на икономиката, търговията и бизнеса, заяви пред CNBC, че Европа трябва да спре да отлага реформите за конкурентоспособността.

„Знаем каква е голямата пътна карта. Знаем всички препоръки за конкурентоспособност от Драги, от Лета и можем да се съгласим с повечето от тях... но тогава трябва да избегнем чувството на неудовлетвореност, че не можем да прокараме всички тези препоръки в Европа“, заяви той пред CNBC, допълвайки: „Трябва да сме по-увереми за това, което можем да направим, и да избягваме песимистичните нагласи за Европа“.

Конкурентоспособността е средносрочно усилие, допълва Куерпо, „което трябва да бъде внедрено в ежедневието, в краткосрочните ни действия. Това е най-трудната част... Но трябва да продължим да работим за нея“.