Европейският съюз трябва да се защитава по-добре в един нов свят, доминиран от войни и безмилостна геополитика.

Това предупреди в петък бившият президент на ЕЦБ Марио Драги.

„В продължение на години ЕС вярваше, че икономическият му мащаб с 450 милиона потребители, му носи геополитическа сила и влияние в международните търговски отношения. 2025 г. ще бъде запомнена като годината, в която тази илюзия се изпари“, заяви той на Годишната среща в Римини, ключово събитие в италианската политика, съобщава Politico.

Драги, който миналата година написа доклад с идеи за ускоряване на икономическия растеж на блока, подчерта, че той трябва да се адаптира, ако иска да оцелее.

Според него критичното предизвикателство идва от „много бруталния сигнал за събуждане от Тръмп“.

„Трябваше да се примирим с митата, наложени от най-големия ни търговски партньор и дългогодишен съюзник, Съединените щати“, заяви той относно промяната в политиката на американския президент.

„Същият този съюзник ни принуди да увеличим военните разходи, решение, което може би така или иначе щяхме да вземем, но по начин, който вероятно не отразява интересите на Европа.“

Въпреки икономическата си мощ, ЕС играе „маргинална“ роля в усилията на Тръмп за мир в Украйна, беше „наблюдател“ на клането в Газа, а „Китай даде ясно да се разбере, че не счита Европа за равноправен партньор“, допълни още Марио Драги.

„Европа е зле подготвена в свят, в който геоикономиката, сигурността и стабилността на източниците на доставки, а не ефективността, вдъхновяват международните търговски отношения“, предупреди Драги, който е и бивш италиански министър-председател.

„Нашата политическа организация трябва да се адаптира към изискванията на времето, които са екзистенциални.“

Връщайки се към познатия си призив за повишаване на конкурентоспособността на Европа, Драги отбеляза, че според оценки на Международния валутен фонд, ако вътрешните бариери в ЕС бъдат намалени до нивото, което преобладава в САЩ, производителността на труда в би могла да бъде с около 7% по-висока след 7 години.

Според икономиста тези вътрешни търговски бариери правят укрепването на отбраната на Европа по-малко ефективно. Въпреки че страните имат намерение да увеличат военните си инвестиции с 2 трилиона евро до 2031 г., „има вътрешни бариери, които налагат 64% мито върху оборудването и 95% върху металите“, според Драги.

„Това води до забавяне на търговете, по-високи разходи и по-големи доставки извън Европейския съюз“, заяви той.

Блокът трябва да емитира общи дългове, за да стимулира разходите за отбрана, научноизследователска и развойна дейност, инфраструктури и революционни технологии. Това среща съпротива от т.нар. „пестеливи“ страни, според Драги. „Само общи дългове могат да подкрепят европейски проекти с далечен обхват, които фрагментираните и недостатъчни национални усилия никога не биха могли да реализират“, допълни още той.

Правителствата трябва също да вземат решения относно индустриалната и търговската политика, да премахнат бариерите и „да се споразумеят как да финансират инвестиции, които са необходими в бъдеще и възлизат на около 1 трилион или 2 трилиона евро годишно“, заяви той.

По-бърз икономически растеж и политически реформи за осигуряване на по-добро функциониране на ЕС са цената, за да се гарантира, че ще упражнява геополитическа власт.

„За да се справи с днешните предизвикателства, ЕС трябва да се преориентира и да премине от поддържаща роля към ролята на ключов играч“, категоричен е Драги.