Армения беше домакин в понеделник на осмата среща на Европейската политическа общност (ЕПО) – формат, създаден в първите дни на войната на Русия срещу Украйна.

ЕПО е известна с това, че не води до официални писмени резултати или обвързващи споразумения. Вместо това лидерите използват срещите за неформални двустранни разговори и общи снимки, които след това внимателно публикуват в социалните си мрежи. В Ереван обаче, наред с всичко това, се проведоха и съдържателни дискусии, които подчертаха актуалното напрежение и несигурността на континента, пише Euronews. 

В Ереван ще се проведат две безпрецедентни европейски срещи на върха

Армения между западните амбиции и натиска от Москва

Отсъствието на Мерц

Понякога значението на срещите на върха се определя в същата степен от отсъстващите, колкото и от присъстващите лидери. В случая най-осезаема бе липсата на германския канцлер Фридрих Мерц. В момента той е в центъра на геополитическо напрежение, след като негово изявление, че Иран е „унижил“ Съединените щати в контекста на настоящия военен конфликт в Близкия изток, предизвика остра реакция от Белия дом.

В отговор на тези коментари американският президент Доналд Тръмп обяви изтеглянето на 5000 американски военнослужещи от Германия. Освен това той отправи заплаха за повишаване на митата върху автомобилите, произведени в ЕС – от договорените 15% до 25%. Подобна мярка би могла допълнително да обремени германската икономика, която в момента е в отслабено състояние и е силно зависима от автомобилния износ.

След тези събития Мерц се стреми да ограничи политическите последствия, като отрича наличието на пряка връзка между изказванията му и последвалите решения на Тръмп. „Няма да се откажа от работата си по трансатлантическите отношения“, заяви канцлерът пред обществената телевизия ARD. „Нито ще се откажа от работата си с Доналд Тръмп.“

По време на форума в Ереван европейските лидери се придържаха към умерен тон, за да избегнат по-нататъшна ескалация. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте отбеляза, че европейците са „разбрали посланието“ относно „разочарованието“ на Белия дом. Същевременно върховният представител на ЕС Кая Калас потвърди готовността на континента да увеличи военния си принос към общата отбрана.

„Моментът на това съобщение е изненадващ“, призна Калас. „Не мога да надникна в главата на президента Тръмп, така че той сам трябва да го обясни.“

Всичко се върти около Карни

Докато отсъствието на Мерц бе осезаемо, канадският премиер Марк Карни зае централно място в дискусиите. Участието му бе знаково, тъй като за първи път неевропейски лидер се включва във формат на Европейската политическа общност. Присъствието на бившия централен банкер бе посрещнато с голям интерес от останалите държавни и правителствени ръководители.

В своите изказвания Карни се позиционира като идеологическа алтернатива на Доналд Тръмп. Той защити международния ред, основан на „свобода, върховенство на закона, демокрация и плурализъм“, и подчерта значението на „общото бъдеще“ между Канада и Европа.

Той спечели изборите в Канада като контрапункт на Тръмп. Сега успехът му означава прекратяване на десетилетия външна политика

Новата мисия на канадския технократ Марк Карни: Радикално скъсване с Америка на Тръмп

„Трябва активно да се изправим пред света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто бихме искали да бъде. Знаем, че носталгията не е стратегия. Но не вярваме, че сме обречени да се подчиняваме на по-транзакционен, затворен и по-жесток свят“, каза Карни. С това той потвърди тезите си от икономическия форум в Давос, където предложи създаването на коалиция от средни сили като противовес на влиянието на САЩ и Китай.

Карни изрази и специалното си отношение към ролята на континента: „Личното ми убеждение е, че международният ред ще бъде възстановен, но това ще стане именно от Европа. Затова високо оценявам символиката на тази покана.“

Украйна

Конфликтът между Русия и Украйна, който бе и основният катализатор за създаването на ЕПО, отново се превърна във водеща тема на дискусиите. Президентът Володимир Зеленски проведе поредица от двустранни срещи с европейски лидери, сред които Кийр Стармър, Петери Орпо, Йонас Гар Стьоре и Андрей Бабиш. Той разговаря и със словашкия премиер Роберт Фицо, с когото напоследък поддържа напрегнати отношения поради споровете около петролопровода „Дружба“.

В рамките на форума Зеленски призова за засилване на военната помощ за украинските въоръжени сили и за ускоряване на процеса по присъединяване към ЕС чрез отваряне на първите преговорни клъстери, които в момента са блокирани от Унгария. Украинският президент настоя още европейските лидери да не допускат облекчаване на санкционния режим срещу Русия – стъпка, която САЩ вече предприеха.

По време на пленарната сесия Зеленски постави акцент върху стратегически важен въпрос, по който позициите в Европа остават разделени: възможността за директни преговори с Кремъл.

„Трябва да намерим работещ дипломатически формат и Европа трябва да бъде на масата при всякакви разговори с Русия“, подчерта той. „Поддържаме контакт със САЩ и разбираме техните позиции, но би било добре да изградим единен европейски глас за разговорите с Москва.“

От Брюксел съобщават, че първото изплащане ще бъде извършено „възможно най-скоро“

Окончателно: ЕС даде зелена светлина за заема от 90 милиарда евро за Украйна

Отговорът на Метсола

Макар форумът да протече предимно в дух на конструктивно сътрудничество и протоколна колегиалност, по време на дискусиите се появиха и моменти на явно напрежение.

В свое виртуално обръщение президентът на Азербайджан Илхам Алиев отправи остри критики към Европейския парламент. Той обвини институцията в разпространение на „клевети и лъжи“ по адрес на Баку и определи приемането на 14 критични резолюции срещу страната му като „вид обсесия“.

Непосредствено преди края на дебата председателят на Европейския парламент Роберта Метсола се възползва от правото си на отговор. Тя защити авторитета на институцията, подчертавайки нейния демократичен характер: „Европейският парламент е пряко избран орган, чиито резолюции се приемат с мнозинство. Резултатът може да е неудобен за някои, но ние няма да променим принципите на своята работа.“

Въпреки този инцидент, лидерите отчетоха като положителен дипломатически знак участието на Алиев в среща, домакинствана от Армения. Предвид историческото напрежение и конфликтите между двете държави, неговото виртуално присъствие бе разчетено като важна стъпка в контекста на прилагането на мирното споразумение от август 2025 г.

Международният валутен фонд призовава държавите да насочват подкрепата към най-уязвимите, вместо да прилагат скъпи универсални мерки

МВФ критикува правителствата в ЕС, че игнорират предупрежденията относно енергийните субсидии

Цената на зависимостта

Водеща тема на форума в Ереван бе критичната зависимост на Европа от външни доставчици – проблем, който стана осезаем след прекъсването на руските газови доставки през 2022 г. Въпросът придоби нова актуалност на фона на блокирането на Ормузкия проток и последвалите сътресения на международните енергийни пазари.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че зависимостта от внос на изкопаеми горива прави ЕС уязвим към външни фактори. „Енергетиката винаги е била предизвикателство за вътрешния пазар“, отбеляза тя. „В контекста на настоящия конфликт в Близкия изток обаче, тя се превърна в критично затруднение за нас.“

Френският президент Еманюел Макрон акцентира и върху икономическата обвързаност с Китай. Той призова за ускоряване на стратегията за „намаляване на риска“, чието прилагане се забавя поради политически разногласия, и настоя за по-голяма солидарност и общи инвестиции.

Макрон бе сред малкото лидери, които открито коментираха отношенията със САЩ в контекста на сигурността. „Изпитваме последствията от нашата свръхзависимост по отношение на американските гаранции в областта на отбраната“, посочи той. „Нека бъдем честни: това е фундаменталният въпрос, който всички избягват.“

Същевременно европейските лидери се стремяха да изяснят, че стремежът към по-голяма независимост не предполага изолация от глобалния свят. „Европейската независимост не означава капсулиране. Напротив – тя предполага по-активно сътрудничество с партньори, споделящи сходни ценности“, заключи Фон дер Лайен.

Председателят на ЕК представи конфликта като още едно доказателство, че блокът трябва да ускори отказа си от вносни изкопаеми горива и да засили електрификацията

Фон дер Лайен: Войната с Иран струва на ЕС по 500 млн. евро на ден

Нова фаза в отношенията между ЕС и Обединеното кралство

Срещата на ЕПО предостави възможност за поредна стъпка към политическо „рестартиране“ на отношенията между Европейския съюз и Обединеното кралство след периода на нестабилност след Брекзит.

В рамките на форума Урсула фон дер Лайен и британският премиер Кийр Стармър обсъдиха намерението на Лондон да се присъедини към финансовия механизъм за подкрепа на Украйна на стойност 90 млрд. евро, приет от Брюксел през миналия месец. Схемата, базирана на общ дълг с прогнозни разходи за лихви от около 3 млрд. евро годишно, предвижда възможност за участие на страни извън ЕС в отбранителни поръчки. Основното изискване за включване в механизма е обвързано с финансово съучастие.

„Обединеното кралство следва да поеме справедлив и пропорционален финансов принос към разходите по заема. Този принос ще бъде съобразен със стойността на договорите, възложени на компании, базирани във Великобритания“, уточни говорител на Европейската комисия. Предстои двете страни да започнат официални преговори за определяне на конкретните параметри на британското участие.

Успехът на тези разговори се разглежда като потенциален мост към повторно включване на Великобритания в мащабната отбранителна програма SAFE (на стойност 150 млрд. евро). Лондон вече прояви интерес към нея, но първоначално се дистанцира поради предложените финансови и правни условия.

Процесът по нормализиране на двустранните отношения придобива интензитет в навечерието на предстоящата среща на върха между ЕС и Обединеното кралство.