Европейският съюз даде окончателно одобрение на заема от 90 милиарда евро за Украйна, след като Унгария оттегли ветото си, с което сложи край на взривоопасната сага, в която Виктор Орбан, в последните си месеци като премиер, изправи нормите на блока на ръба на провала, съобщава Euronews.

Вътрешната процедура беше стартирана от посланиците в сряда и приключена в четвъртък. Не бяха повдигнати възражения и беше одобрен последният висящ регламент, който изисква единодушие за изменение на бюджета на ЕС.

Дългоочакваният пробив дойде два дни, след като украинският президент Володимир Зеленски обяви, че тръбопроводът „Дружба“, който пренася руски петрол към Унгария и Словакия, е ремонтиран и може да възобнови работата си.

Същевременно ЕК обяви пакет с мерки за справяне с енергийната криза

ЕС одобри заема от 90 млрд. евро за Украйна, след като Унгария оттегли съпротивата си заради възобновяването на работата на тръбопровода „Дружба“

Прекъсването на доставките по „Дружба“ беше в основата на решението на Орбан да наложи вето върху заема през февруари. Блокирането в последния момент възмути лидерите на ЕС, които го осъдиха като „неприемлив“ опит за „шантаж“.

Орбан превърна спора си със Зеленски относно „Дружба“ в повтаряща се тема в предизборната си кампания. Той обаче беше категорично победен от лидера на опозицията Петер Мадяр, който обеща да възстанови върховенството на закона.

Кипър, страната, която председателства Съвета на ЕС, се възползва от благоприятния момент и включи заема в дневния ред на срещата на посланиците още преди Зеленски да обяви ремонта на „Дружба“.

„Отблокирането е правилният сигнал при настоящите обстоятелства. Русия трябва да сложи край на войната. А стимулите за това могат да възникнат само, когато както подкрепата за Украйна, така и натискът върху нея са достатъчни. Важно е европейският пакет за подкрепа да започне да функционира бързо“, заяви Зеленски в сряда.

На срещата на върха в Брюксел държавите членки изразиха категорично недоволство от действията на Будапеща, но това не доведе до промяна в унгарската позиция относно критично важния заем за Украйна

„Никой не може да ни изнудва“: Европейските лидери отправят остри критики към ветото на Орбан

Европейската комисия, която ще управлява финансовата схема, заявява, че първото изплащане на средствата ще бъде направено „възможно най-скоро“, веднага щом бъдат подготвени всички правни и технически документи. Изпълнителният орган разполага с паричен резерв, който му позволява да действа бързо, отбелязва Euronews.

За 2026 г. Брюксел възнамерява да преведе постепенно 45 млрд. евро, от които 16,7 млрд. за финансова подкрепа, а 28,3 млрд. евро за военна подкрепа. Плащанията ще бъдат обвързани с условието Киев да приеме реформите. Всяко отстъпление в борбата срещу корупцията може да доведе до временно спиране на помощта.

Военната част от заема ще съдържа клаузи „Произведено в Европа“, за да се гарантира, че възможно най-голяма част от финансирането отива към местни производители, а не към американски. Останалите 45 млрд. евро ще бъдат запазени за 2027 г. и ще покрият две трети от нуждите на Украйна от финансиране. Очаква се западните съюзници да покрият последната една трета.

Гаранциите, които ще бъдат разпределени пропорционално между страните от Блока, са необходими, за да се осигури одобрение на заема от белгийския премиер Барт Де Вевер, който се противопостави на използването на суверенни руски активи

Politico: 1,2 милиарда евро ще е финансовата гаранция от България към заема за Украйна

От съвместното заемане ще бъдат изключени Унгария, Словакия и Чехия. В резултат останалите 24 държави от ЕС ще плащат около 3 млрд. евро годишни лихви.

От Украйна ще се изисква да върне заема от 90 милиарда евро само ако Русия се съгласи на военни репарации, нещо, което Москва категорично е изключила. ЕК настоява, че си запазва правото да използва 210 милиарда евро в блокирани активи на Руската централна банка, за да компенсира липсата на репарации.