WSJ: САЩ настояват за възстановяване на доставките на руски газ за Европа през Украйна
Идеята цели постигането на „енергийно примирие“ между Москва и Киев, но среща съпротива в европейските столици
,fit(1001:538)&format=webp)
САЩ подкрепят бързото възстановяване на продажбите на руски природен газ за Европа по тръбопроводи, преминаващи през Украйна – страната, с която Москва води война. Идеята е част от преговорите за енергийно примирие преди настъпването на зимата, пише The Wall Street Journal, позовавайки се на американски, европейски и украински представители.
Според източниците на WSJ предложението е било обсъждано от американските пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф по време на посещенията им в Москва и Киев през септември. Хора, участвали в разговорите, казват пред WSJ руският газ може да бъде продаван чрез американски посредник, което би позволило да бъдат заобиколени европейските санкции и би открило доходоносна възможност за американски инвеститори.
Съгласно действащото законодателство на Европейския съюз всички покупки на руски природен газ трябва да бъдат прекратени до края на 2027 г. Лидерите на най-големите европейски държави нееднократно заявяват, че не желаят Европа отново да зависи от енергийните доставки на страна, която определят като основна стратегическа заплаха.
Планът беше оставен на заден план миналия месец, след като Украйна едностранно прекрати ударите си по руски рафинерии под натиска на президента Доналд Тръмп. Киев спря атаките за почти две седмици, докато Русия продължаваше да нанася удари по украинската енергийна инфраструктура, а Москва започна да изнася дизел за САЩ. Тогава Вашингтон насочи усилията си към възможността за по-широко мирно споразумение.
В петък обаче Киев поднови въздушната си кампания и през последните три дни атакува три големи руски рафинерии. Това придаде нова спешност на опитите за договаряне на по-широко енергийно примирие преди планираните за средата на ноември в Абу Даби тристранни мирни преговори между САЩ, Русия и Украйна. Засега Москва отхвърля американските опити за подобно споразумение.
Според американските преговарящи завръщането на Русия на европейския газов пазар би създало силен стимул за президента Владимир Путин да се съгласи. Използването на изградената още през съветската епоха газопреносна мрежа, която свързва находищата край Уренгой в Сибир с Европа през Украйна, би осигурило и така необходимите на Киев приходи от транзитни такси.
Представители на Белия дом са предложили приходите на Русия от тези продажби на газ за Европа да бъдат внасяни в специална ескроу сметка в трета държава, така че Кремъл да не може да използва средствата за финансиране на войната, посочва пред WSJ високопоставен американски представител.
Вашингтон се опитва да представи идеята пред европейските лидери и като начин за понижаване на енергийните цени преди зимата, когато запасите от газ в Европа са на най-ниското си сезонно равнище от няколко години.
Този подход представлява пълен обрат спрямо първия мандат на Тръмп. Тогава той многократно критикува германския канцлер Ангела Меркел за изграждането на газопровода „Северен поток 2“ от Русия. Тръмп предупреждаваше, че проектът ще превърне Германия в „заложник на Русия“, а в края на 2019 г. наложи санкции срещу него.
Малко повече от две години по-късно Русия нахлу в Украйна, като армията ѝ беше финансирана в значителна степен от приходите от енергиен износ. Москва разчиташе, че Европа няма да реагира твърдо именно заради силната си икономическа зависимост от Русия.
Войната обаче накара европейските държави да възприемат зависимостта от руския природен газ като стратегическа уязвимост спрямо държава, на която вече не се доверяват. ЕС прие законодателство за рязко ограничаване на руския газов внос и за пълното му прекратяване до края на 2027 г.
Eвропейската позиция в момента е, че ЕС няма да възстанови покупките на руски газ дори след пълно мирно споразумение с Москва – още по-малко като част от нестабилно енергийно примирие, което би позволило на Путин да продължи войната и би осигурявало средства за руската армия.
Въпреки че администрацията на Тръмп залага на това, че европейската съпротива може да се окаже по-малко твърда, в частни разговори някои високопоставени европейски лица са били далеч по-категорични, пише WSJ. Медията цитира представител на северноевропейска, който е заявил, че идеята за възстановяване на покупките на руски газ противоречи на всичко, зад което Европа стои. Друг високопоставен представител от голяма европейска държава я сравнява с решението на бившия британски премиер Невил Чембърлейн да пожертва Чехословакия пред Хитлер в замяна на икономически договорки.
От своя страна САЩ вече разглеждат евентуалното възстановяване на „Северен поток“ като потенциално важен елемент от по-широко споразумение – не само за прекратяване на войната в Украйна, но и за уреждане на дългогодишното напрежение между Русия и европейските съюзници на Америка.
Според цитиран от WSJ високопоставен американски представител грешката на Меркел е била, че е преследвала проекта за газопровода, без преди това да се опита да изгради по-широка рамка за сигурност с Русия, която Москва да възприеме като приемлива.
Друг американски представител посочва, че по време на преговорите са били обсъждани различни икономически предложения. По думите му европейците са проявили интерес към идея, която би могла рязко да намали цените на газа на континента. Всички икономически договорености биха били част от цялостно мирно споразумение.
Русия и Германия изградиха първия „Северен поток“ през 2011 г., за да заобиколят газопреносните мрежи през Украйна. „Северен поток 1“, по който доставките бяха прекратени през август 2022 г., и „Северен поток 2“, който така и не беше пуснат в експлоатация, бяха тежко повредени при подводни експлозии през септември 2022 г., приписвани на Украйна.
Възстановяването им би отнело значително време, дори ако политическите и регулаторните пречки по някакъв начин бъдат преодолени.
За разлика от тях мрежата, която преминава през Украйна и се свързва със Словакия, а оттам с Австрия и Германия, може да бъде пусната отново почти незабавно. Ограничени количества газ продължиха да преминават през нея до спирането ѝ през януари 2025 г. – дълго след началото на пълномащабната война между Русия и Украйна.
Днес едва 11% от природния газ в Европа идва от Русия спрямо 45% в навечерието на войната. Американският втечнен природен газ осигурява около 30% от европейското потребление, а руският газ достига до континента чрез танкери за LNG или по „Турски поток“, който снабдява Унгария и Словакия.
Последиците от войната на Тръмп срещу Иран могат допълнително да отслабят европейската съпротива, признават пред WSJ представители на ЕС. Доставките на катарски втечнен природен газ остават блокирани в Персийския залив, а световният ръст на енергийните цени продължава, въпреки увеличаването на петролните доставки през Ормузкия проток.
Според ЕС Европа е изразходвала допълнително 100 млрд. евро за енергия в резултат от войната с Иран.
Подземните газови хранилища в Европа са запълнени около 75%, а континентът ще посрещне зимата със запаси под средното равнище за последните девет години, сочат данни на европейските енергийни регулатори.
Основната опозиционна партия в Германия – крайнодясната „Алтернатива за Германия“ – вече превърна възстановяването на евтиния внос на руски природен газ в ключова част от кампанията си преди парламентарните избори през 2028 г.
Реакции след подновените атаки на Украйна срещу руски петролни рафинерии
Украински представители заявиха пред Kyiv Independent, че никога не са се съгласявали с искането на Джаред Къшнър, зет на американския президент, атаките срещу рафинерии да бъдат преустановени за 30 дни. Според представители на Кремъл ударите срещу Русия са били подновени в петък, като Москва се оплака, че Киев вече „просто игнорира“ желанията на САЩ.
Тръмп обвини украинския президент Володимир Зеленски за повишаването на световните цени на горивата, а миналия месец премахна американските санкции върху руския дизел.
Зеленски не е коментирал последните удари срещу рафинериите – очевидно в опит да избегне остра реакция от Вашингтон. Вместо това той съобщи, че украинските въоръжени сили са атакували предприятие от отбранителната промишленост в Ростовска област, което произвежда ракети. По думите му е унищожена и ракетна система „Панцир“ като част от продължаващите украински „далекобойни санкции“.
Зеленски заяви, че страната му е принудена да отвръща заради непрекъснатата руска кампания с дронове и балистични ракети срещу уязвими енергийни обекти в градовете. През нощта Русия е нанесла удари по четири украински области, като стотици хиляди домакинства са останали без електричество.
„Интензивността на ударите е много висока, а руснаците се опитват максимално да се възползват от недостига на прехващачи за балистични ракети“, заяви украинският президент в Telegram.
В неделя Киев беше засегнат от прекъсвания на електрозахранването с продължителност между осем и десет часа, след като ключова топлоелектрическа централа беше повредена.
Зеленски заяви още, че Русия търпи рекордни загуби – 54 400 убити и ранени военнослужещи през октомври, което според него е най-високият месечен брой от началото на пълномащабната война.
По думите му през миналия месец Украйна е възстановила контрола над 96,2 кв. км от своята територия – с 10,4 кв. км повече, отколкото Русия е успяла да завземе. „Русия губи“, подчерта Зеленски.
Последните атаки бяха извършени непосредствено преди края на шестдневното местно примирие в окупирания от Русия град Олешки, договорено с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп.
През уикенда стотици жители бяха отведени в Северна Украйна и се събраха отново със своите близки, като и двете страни определиха евакуационната мисия като успешна.
„Примирието, което беше в сила от 27 октомври до 1 ноември, приключи“, заяви украинският омбудсман по правата на човека Дмитро Лубинец, който го определи като „важна стъпка в съвместните ни хуманитарни усилия“.
Украински наблюдатели твърдят, че руската армия е използвала примирието, за да укрепи позициите си и да смени изтощените и недохранени войници, разположени в Олешки.
Градът се намира на левия бряг на река Днепър, срещу по-големия Херсон, който Украйна си върна през есента на 2022 г. Според наблюдатели нова руска офанзива там е неизбежна.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)