Руски газ отново в Европа? Икономическа логика срещу политическа реалност

Европа продължава с плановете си да забрани вноса на руски газ до края на 2027 г.

Подводните газопроводи „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ бяха сред първите жертви на руската инвазия в Украйна. Инфраструктурата беше саботирана в края на 2022 г., а вторият тръбопровод – струващ около десетки милиарди и проектиран да удвои доставките на евтин руски газ за Германия – така и не получи сертификат за експлоатация.

В продължение на месеци имаше спекулации, че ключовата енергийна инфраструктура може един ден да бъде възстановена, ако или по-скоро когато войната между Русия и Украйна приключи и бъде постигнато мирно споразумение.

Преговорите за очертаване на условията за прекратяване на огъня обаче напредват изключително бавно, като нито една от страните не е склонна да прекрачи „червените линии“, свързани с отстъпване на територия – независимо дали става дума за суверенни или окупирани земи.

В интервю за британския сайт UnHerd вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс коментира, че макар САЩ да се опитват „да решат този въпрос“, той не може „с увереност да каже, че ще бъде постигнато мирно решение“.

Надеждите за споразумение повдигнаха въпроси за това какви икономически и енергийни връзки между Русия и останалия свят биха могли да бъдат възстановени и дали в европейски контекст евентуално примирие би довело до реинтеграция на руския газ и възраждане на „Северен поток“.

Подобен ход би бил изключително спорен и разделящ за Европа.

През 2021 г., преди войната, руският газ представляваше около 45% от европейското потребление. За тази година прогнозите сочат спад до около 13%.

Украйна би реагирала остро на всяко решение, което облагодетелства Русия, а Полша призова газопроводите – единият от които никога не е използван – да бъдат „демонтирани“.

Официално: ЕС спира да внася руски газ от 2026 г.

В същото време самата Украйна печелеше от по-стар транзитен газопровод, преминаващ през територията ѝ, чрез събиране на транзитни такси.

Руско-украинското споразумение за транзит на газ изтече в края на 2024 г., като двете страни решиха да не го подновяват заради войната.

„Северен поток“ беше проектиран именно с цел да заобиколи Украйна и да избегне тези такси, но транзитното споразумение би могло да се превърне в един от многото лостове в евентуални бъдещи преговори, ако доставките бъдат възобновени, пише CNBC.

САЩ вероятно биха се противопоставили на завръщането на „Северен поток“, тъй като Вашингтон се стреми да измести Москва и да увеличи пазарния си дял в доставките на втечнен природен газ за Европа.

Германия обаче, която е директно свързана с газопровода и чиято индустрия страда от високите енергийни разходи, може да се окаже изкушена от възстановяването на руските доставки.

През декември Европейският съвет и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение за регламент, който предвижда поетапно прекратяване на вноса на руски газ.

Пълната забрана за внос на втечнен газ трябва да влезе в сила от края на 2026 г., а за тръбопроводния газ – от есента на 2027 г.

Въпросът дали „Северен поток“ изобщо може да бъде спасен остава открит.

През януари Датската енергийна агенция даде разрешение на „Северен поток 2“ да извърши консервационни дейности по повредените участъци от тръбопроводите, разположени в изключителната икономическа зона на Дания в Балтийско море.

„Целта на тези дейности е да се предотврати по-нататъшно изтичане на газ и навлизането на богата на кислород морска вода, което би могло да доведе до корозия“, казва агенцията пред CNBC, уточнявайки , че консервационните работи все още не са започнали.

Разминаванията между САЩ, Европа и Русия забавят перспективите за край на войната

Разрешението е обвързано с редица условия, целящи да гарантират безопасната експлоатация на съоръжението. Сред тях е и задължението компанията да представя годишен план за газопровода, за да може агенцията да следи непрекъснато бъдещите му намерения. Преди пускането в експлоатация всички условия трябва да бъдат изпълнени, като до момента не са постъпвали подобни заявления.

Според Сергей Вакуленко, старши сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center, повреденият при саботажа тръбопровод ще трябва частично да бъде подменен, докато останалият участък може да бъде възстановен с относително малки разходи.

„Мисля, че все още подлежат на ремонт. Вероятно ще трябва да се изреже и замени част от повредения тръбопровод, но това е напълно възможно“, коментира той.

Големият въпрос остава дали Европа изобщо би могла отново да „преглътне“ руския газ. Всеки от газопроводите „Северен поток“ е проектиран за капацитет 55 млрд. куб. м годишно общо за двете паралелни тръби, като при сценарий с една работеща тръба мащабът е 27,5 млрд. куб. м годишно.

Вакуленко посочва, че това вероятно е горната граница на количествата, които Европа би била готова да купува от Русия.

По думите му, при смяна на властта в Русия и ако Владимир Путин вече не е президент, Европа би била „доста склонна“ да купува известно количество руски газ, но не в мащабите отпреди войната. Тогава „Северен поток“ би имал смисъл, но това е „много голямо ‘ако’“.

От една страна, в Европа има държави, които не биха имали нищо против известен дял руски газ в енергийния микс, включително за да не зависят прекалено от американските доставки.

Ръстът на заплатите в Русия се забавя, докато военновременната икономика се охлажда

Русия остава най-нискобюджетният доставчик за Европа. Континентът обаче все още не се е възстановил напълно от енергийната криза след пълномащабната инвазия. В началото на 2025 г. цените на газа на нидерландската борса TTF бяха двойно по-високи спрямо предвоенните нива, сочат данни на Международната агенция по енергетика.

Натискът върху енергията се засилва и от надпреварата в областта на изкуствения интелект, която измества фокуса от енергиен преход към допълнително потребление.

Ако политически и етично покупката на руски газ стане приемлива, икономическите стимули за това ще бъдат значителни, но само при реално сближаване между Русия и Европа – отново „голямо ако“, подчертава Вакуленко.

Според Танкрад Фюлоп, анализатор на комунални услуги и възобновяема енергия в Morningstar, реинтеграцията на руския газ в краткосрочен план е малко вероятна заради новото европейско законодателство, макар то да предвижда изключения за Унгария и Словакия при извънредни ситуации.

Политическият завой е продиктуван и от стремеж към енергийна независимост след „оръжейното използване на газовите доставки“ от страна на Русия, както посочи ЕС.

Затова държавите членки вероятно ще избягват прекомерна зависимост от един доставчик и ще инвестират в увеличаване на собствените си капацитети.

Остава и въпросът дали самата Русия би искала отново да продава газ на Европа. Според Фюлоп енергийната криза е започнала още през 2021 г., заради студена зима, слаби ветрове и високо потребление. Към това се добавя и забавянето от страна на ЕС при сертифицирането на „Северен поток 2“, след което Русия започва да намалява доставките още преди войната – ход, който вероятно е целял натиск върху Европа.

В същото време Русия не е в силна позиция. За нея този газ е „блокиран ресурс“, което означава, че Европа би могла да договори изгодни условия. Москва вече насочи поглед към Азия и задълбочи енергийните си връзки с Китай чрез газопровода „Силата на Сибир“.

Дори при мирно споразумение с Украйна сигналите за потенциален бъдещ конфликт с Русия остават тревожни, особено на фона на нарушенията на европейското въздушно пространство през последните месеци. В крайна сметка, възраждането на руските газови доставки „не изглежда като най-реалистичния сценарий“, отбелязва Фюлоп.