ЕС одобри заем от 90 млрд. евро за Украйна след провала на плана с руските активи

Лидерите на ЕС постигнаха споразумение за отпускане на заем от 90 млрд. евро за Украйна, финансиран чрез общия бюджет на блока, след като предложението за използване на замразени руски държавни активи се провали.

Финансовото споразумение е жизненоважна подкрепа за Украйна и идва в момент, когато Европа се стреми да отстоява правото си да влияе върху водените от САЩ мирни преговори за прекратяване на почти четиригодишната война на Русия срещу Киев.

„Поехме ангажимент и го изпълнихме“, заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща, след като срещата на върха на лидерите на ЕС одобри заема.

В продължение на месеци европейските столици спореха около използването на 210 млрд. евро руски средства - по-голямата част от които се намират в Белгия - като обезпечение за т.нар. репарационен заем за Киев.

Според информация на Financial Times Белгия е настоявала за широкообхватни гаранции, които да покрият всички финансови рискове по заема, което е довело до отхвърляне на тези условия от останалите политици.

Украйна предупреди, че е изправена пред финансов колапс в началото на 2026 г. без допълнителна подкрепа. Европейските политици се бяха ангажирали да не напускат срещата в Брюксел без договорено решение за финансова помощ.

„Липсата на решение щеше да бъде катастрофа“, заяви френският президент Еманюел Макрон след края на срещата.

Зеленски в Брюксел: Украйна се нуждае от решение за руските активи преди края на годината

След повече от 16 часа преговори лидерите на ЕС се договориха в ранните часове на петък да наберат заем от 90 млрд. евро на капиталовите пазари, обезпечен с неизползвани разходни пера от общия бюджет на блока, за да финансират Украйна през следващите две години.

Украйна ще започне да погасява заема едва след като Русия изплати репарации. Руските активи ще останат замразени и могат в крайна сметка да бъдат използвани за погасяване на заема, ако Москва откаже да плати репарации, заяви Коща.

Първият заместник-министър на външните работи на Украйна Сергий Кислица приветства сделката в публикация в X, като отбеляза, че тя осигурява финансовата подкрепа, от която страната му „се нуждае, за да продължи да защитава Европа, докато защитава себе си“.

„Има моменти, в които човек трябва да помни, че „перфектното е враг на доброто“. Това беше дълга нощ за европейските лидери, но те успяха да постигнат работещ резултат“, написа той.

Решението да се използват средства на европейските данъкоплатци, вместо руски активи, представлява политически удар за германския канцлер Фридрих Мерц и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, които подкрепяха идеята за репарационни заеми и се опитваха да окажат натиск върху белгийския премиер Барт де Вевер да оттегли възраженията си.

„Европа спечели и финансовата стабилност със сигурност спечели“, заяви де Вевер.

„Избегнахме хаос, избегнахме разделение.“

„Око за око“: Заплахите на Москва задълбочават разделенията в ЕС за използването на замразените руски активи

Мерц определи резултата като „много практично и добро решение, което по своя ефект е същото като варианта, който обсъждахме дълго време, но който очевидно беше прекалено сложен“.

Той подчерта, че Украйна „ще трябва да върне този заем само ако бъде компенсирана от Русия“.

Според по-ранно предложение, обсъждано от лидерите, Белгия е настоявала за „неограничено“ споделяне на рисковете между държавите от ЕС срещу съдебни дела и ответни действия от страна на Русия - подход, който колективно е бил сметнат за неприемлив.

Франция и Италия са водили усилията за алтернативно предложение, базирано на използването на общия бюджет на блока, добавя FT.

Лидерите са се договорили още, че планът за заем от 90 млрд. евро „няма да създава финансови задължения за Чехия, Унгария и Словакия“.

Трите държави по-рано бяха заявили, че няма да подкрепят използването на средства от ЕС за финансиране на Украйна.

„Те няма да плащат - но ние ще ги накараме да платят политически“, казва високопоставен европейски представител преде FT.