Смъртни заплахи, съдебни дела и залози за милиарди: WSJ за сенчестия бизнес с руски петрол
Бивш ръководител в Deutsche Bank влиза в бизнес отношения с ключови фигури от руския „сенчест флот“. Всичко завършва катастрофално
,fit(1001:538)&format=webp)
В необичаен съдебен спор бивш високопоставен мениджър в руския енергиен сектор съди санкционирани петролни търговци, които според западни представители са сред най-важните посредници, позволяващи на Москва да продължи да продава петрол и да финансира войната си в Украйна.
Става дума за Игор Соглаев, който твърди, че в началото на 2024 г. е започнал работа с подкрепяни от Москва търговци, известни като мрежата „Корал“. Отношенията се влошили, след като танкер с дизел за десетки милиони долари не успял да достави товара си в Бразилия.
Двете страни сега водят съдебни битки в Бразилия и Обединените арабски емирства, показват документи, прегледани от The Wall Street Journal. Съдът в ОАЕ, който разглежда основното дело, не е публикувал подробности по производството.
Соглаев, бивш ръководител в Deutsche Bank, е постигнал и първа съдебна победа, въпреки че по думите му е получил заплахи, които е възприел като смъртни, след провалени енергийни сделки.
Съдия в ОАЕ e разпоредил замразяване на над 700 млн. долара приходи от продажбата на руски енергийни ресурси, свързани с ответниците по делото.
„Осъзнах, че са ме прецакали“, казва Соглаев в интервю за WSJ. „Бях изигран напълно.“
Надпреварата за „течното злато“
Размерът на запора показва колко големи суми се въртят на пазара на руски петрол под санкции и докъде са готови да стигнат хората с връзки в енергийния сектор, за да получат дял от него.
Русия остава един от най-големите енергийни износители в света наред със САЩ и Саудитска Арабия, като продава суров петрол и горива за над 150 млрд. долара годишно.
За да заобикаля западните санкции, руският петролен износ до голяма степен е попаднал под контрола на малък кръг посредници от Азербайджан и Русия.
В индустрията и сред западните официални лица те са известни като мрежата „Корал“ – по името на вече несъществуваща търговска компания, в която много от тях са работили.
Мрежата, водена от слабо познатите търговци Етибар Еюб и Тахир Гараев, е сключила тайно споразумение с държавната „Роснефт“ за износ на голяма част от руския петрол в хаотичните първи месеци след нахлуването в Украйна, съобщи по-рано The Wall Street Journal.
Оттогава „Корал“ е укрепила позициите си и според изданието движи петрол за десетки милиарди долари годишно чрез флот от танкери, които съставляват голяма част от руския „сенчест флот“.
Великобритания и Европейският съюз наложиха санкции на Еюб, Гараев и няколко техни сътрудници, както и на десетки търговски и корабни компании, използвани според властите за прикриване на дейността им.
Еюб заяви миналата година, че смята санкциите за неоснователни и че не е извършвал нищо незаконно. Адвокат на Гараев е посочвал, че азербайджанският бизнесмен не участва в петролни операции от 2022 г.
Мрежата „Корал“ продава суров петрол, който преди войната е бил насочван към Европа, Индия и Китай. Руският дизел пък все по-често стига до Бразилия, където горивото се използва масово от товарния транспорт.
Соглаев се опитал да влезе в този бизнес.
От военното разузнаване до Роснефт
Кариерата на Соглаев следва в голяма степен икономическата трансформация на Русия.
Той е командвал подразделение на военното разузнаване, преди да напусне армията след разпадането на Съветския съюз.
През 90-те години, когато частният бизнес започва да се развива, той започва да внася електроника заедно с нидерландски предприемач.
След период на работа на Уолстрийт в САЩ се връща в Русия и чрез позицията си в Deutsche Bank навлиза в петрохимическия сектор. По-късно става главен изпълнителен директор на химическия производител „САНОРС“.
„Роснефт“ купува САНОРС през 2015 г. Соглаев става един от водещите ръководители на химическия бизнес на компанията и съветник на шефа на „Роснефт“ Игор Сечин – човекът, който по-късно се превръща в основен покровител на търговците от „Корал“.
Соглаев напуска две години по-късно и се включва в различни енергийни проекти.
Когато традиционният износен модел на Русия се разпада след началото на войната, Сечин привлича Еюб и Гараев, за да заместят швейцарските и британските търговци, които дотогава движат голяма част от петрола на „Роснефт“, посочва WSJ.
Адвокатът на Гараев заявява, че не е запознат със съдебни производства със Соглаев. Еюб не е коментирал.
Планът за Бразилия
В съдебните документи Соглаев твърди, че е създал в Дубай компанията DIA33, чрез която да купува руски петрол и горива и да ги препродава на чуждестранни клиенти.
Фокусът му бил Бразилия, където руският дизел постепенно измества по-скъпото американско гориво.
Идеята била да предложи руския дизел на вносители, които се притеснявали, че директните покупки от Москва могат да усложнят отношенията им с банки, предпазливи към риска от нарушаване на санкциите.
Соглаев резервирал складови мощности в бразилски пристанища и планирал да купува дизел от руски износители, а след това да го препродава с надценка на местни дистрибутори.
Сложна мрежа от сделки
Търговските схеми, в които Соглаев участва, показват колко сложни механизми са изградени, за да продължи руският петрол да достига до световните пазари извън прякото наблюдение на западните власти.
Соглаев твърди, че в края на 2023 г. е купил руски дизел от малка компания в Дубай, наречена Serene Resources.
По думите му нейният главен изпълнителен директор Андрей Романовски по-късно преминава в друга компания, контролирана от Еюб и Гараев.
Соглаев твърди още, че Романовски му обяснил как мрежата „Корал“ използва различни кухи дружества, за да избягва международното внимание.
Двамата обсъждали и възможността DIA впоследствие да се слее с „Корал“ и да стане нейното търговско звено за Бразилия.
В писмена декларация пред съд в Дубай обаче Романовски заявява, че компанията му е независима, отрича да е контролирана от „Корал“ и оспорва други части от твърденията на Соглаев.
Танкерът, който обърка всичко
Проблемите започват, след като оператори на терминал в бразилско пристанище отказали да приемат стар танкер, натоварен с руски дизел, който Соглаев трябвало да продаде.
Корабът престоял седмици в очакване, натрупвайки разходи, докато накрая друго пристанище не го приело, показват съдебните документи.
Търговците, свързвани с „Корал“, които продали дизела, останали недоволни, че Соглаев не им платил, и започнали арбитражно производство срещу него в Дубай.
Те го обвинили, че е преувеличил възможностите си и на практика е присвоил горивото.
По-рано тази година арбитражният съд разпорежда Соглаев да плати 42 млн. долара на една от компаниите, участвали в сделката.
Соглаев отговаря със собствени искове в Дубай и Бразилия.
Той твърди, че „Корал“ е разрушила бизнеса му, като е започнала директно да се свързва с клиентите му и да им продава на по-ниски цени.
Според него партньорството било само претекст, чрез който мрежата да получи достъп до вътрешната информация на DIA.
Соглаев претендира за над 500 млн. долара обезщетение за пропуснат бизнес.
Той твърди и че е получил заплахи, които е възприел като смъртни. Сред тях бил и разговор с Еюб, който според Соглаев му казал, че е обсъждал спора с чеченски военен лидер.
През юни съдия в Дубай забрани на Еюб, Гараев и още 13 компании и физически лица да се разпореждат с активи на стойност до 704 млн. долара, докато делото продължава.
По-късно обаче съдията постановил, че съдът му няма компетентност по случая, което поставя под въпрос дали искът изобщо ще бъде разгледан там.
Соглаев обжалва с цел делото да остане в Международния финансов център на Дубай.
Запорът върху активите остава в сила до решението по жалбата.
Свързано съдебно дело продължава и в Бразилия.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)