Европа замени зависимостта си от руски газ с американски – може ли това да се превърне в риск?
След 2022 г. ЕС рязко увеличи вноса на американски втечнен природен газ, но геополитическото напрежение поставя под въпрос устойчивостта на тази нова енергийна зависимост
,fit(1001:538)&format=webp)
Когато Русия нахлува в Украйна през 2022 г., Кремъл използва и енергията като оръжие, рязко ограничавайки доставките на природен газ за Европа. Увеличените доставки на втечнен природен газ – голяма част от тях от САЩ – помагат да се овладее кризата и да се успокоят пазарите.
Днес обаче нарастващото напрежение между Вашингтон и Брюксел превръща европейската зависимост от американски втечнен природен газ в потенциална политическа точка за натиск, предупреждават анализатори.
„Заменихме една масивна зависимост с друга“, казва Хенинг Глойстайн, управляващ директор „Енергетика“ в Eurasia Group, пред The New York Times. „Преди три години това изглеждаше приемливо. Днес – вече не.“
Зависимостта от внос на енергия е дългосрочна стратегическа слабост за Европа. Преди войната в Украйна руският газ беше гръбнакът на енергийните доставки. През 2019 г. той представляваше над 50% от вноса на природен газ в ЕС.
След инвазията потоците през Украйна, Полша и по дъното на Балтийско море рязко намаляват. Цените скачат, а натискът върху домакинствата, индустрията и правителствата се засилва.
Тогава се намесват САЩ. Танкерите с втечнен природен газ, натоварени в американски терминали, започват да пристигат в европейски пристанища – в Нидерландия, Франция, Белгия и други държави – частично заменяйки руския газ и стабилизирайки пазарите.
Ако в края на 2019 г. САЩ осигуряват около 5% от газовия внос на ЕС, то през 2025 г. делът им надхвърля една четвърт, показват данни на Bruegel.
Доскоро тези доставки изглеждат като спасение. Сега обаче те пораждат тревога. От началото на втория си мандат президентът на САЩ Доналд Тръмп все по-често използва търговията като инструмент за натиск – включително в контекста на идеята за по-голям контрол върху Гренландия.
В Европа нараства опасението, че силната позиция на САЩ в глобалната индустрия за втечнен природен газ може да бъде използвана за политическа принуда.
„Напоследък все повече хора осъзнават, че сме станали прекалено зависими от американски втечнен природен газ“, казва Ан-Софи Корбо, изследовател в Center on Global Energy Policy.
Самата администрация на Тръмп насърчава тази зависимост. В рамките на търговското споразумение между ЕС и САЩ от миналата година Европа е подтикната да увеличава вноса на американски LNG. През 2025 г. доставките от САЩ към ЕС скачат с около 60% на годишна база, отчитат от Bruegel.
Алтернативите са ограничени
Анализаторите очакват тези обеми да продължат да растат. Въпреки че Европа инвестира във възобновяеми източници като вятърна и слънчева енергия, природният газ остава изключително важен за отоплението и индустрията.
В същото време собственото производство на континента значително намалява – находищата се изчерпват, а страни като Великобритания обезкуражават нови сондажи. „Европа на практика няма много алтернативи“, казва Кристоф Халсер от Rystad Energy.
Руският газ вече представлява около 12% от вноса през 2025 г., докато Норвегия – извън ЕС – е най-големият доставчик с приблизително 30%.
САЩ са световният лидер в износа на LNG, а индустрията агресивно инвестира в нови терминали за втечняване и износ. Европа е логична дестинация – географски близка до американските терминали на Мексиканския залив и алтернатива на Китай, който рязко ограничи покупките на американски втечнен природен газ заради митата.
Някои експерти обаче са на мнение, че дори при политическо напрежение Вашингтон едва ли би предприел ходове като ограничаване на доставките.
„Това би било изключително негативен сигнал за пазара и би навредило на конкурентоспособността на американската индустрия“, казва Дейвид Голдуин, бивш специален пратеник на САЩ по енергетиката.
Разликата с Русия е съществена. Докато Кремъл може да използва Газпром за „въоръжаване“ на газовите потоци, американската система е по-децентрализирана. По-вероятни са мерки като пренасочване на доставки или евентуални експортни такси, а не пълно спиране.
Дори без крайни сценарии, всяка намеса в газовите потоци би довела до по-високи разходи и цени – което е лоша новина за Европа.
„Концентрацията на вноса е от значение“, обобщава Угне Келяускайте от Bruegel. „Днес Европа е по-изложена на сътресения, центрирани около САЩ.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)