Петрол, газ, мита: Може ли ЕС да изпълни исканията на Тръмп?
Американският президент иска всички страни от НАТО да спрат да купуват петрол и газ от Русия и да въведат мита срещу Китай и Индия
&format=webp)
Доналд Тръмп е готов да наложи санкции на Русия заради войната ѝ в Украйна, но има няколко неща, които би искал европейските му съюзници да направят преди това.
В публикация в социалните медии през уикенда американският президент заяви, че ще е готов да „започне“, когато всички страни от НАТО спрат да купуват петрол от Русия. Той също така заяви, че държавите, принадлежащи към западния военен алианс, трябва да наложат мита на Китай между 50% и 100% до края на войната.
Искането следва посещението в Брюксел на американския министър на енергетиката Крис Райт, по време на което пратеникът на Тръмп призова ЕС да се откаже от руската енергия, както и неравностойното търговско споразумение от юли, в което блокът се ангажира да купи американски петрол и газ на стойност 750 милиарда долара до края на мандата му.
Изпълнението на някои от тези искания ще бъде сравнително лесно, но на други - не толкова. POLITICO представя какво иска Тръмп – и колко вероятно е Европа да успее да му го даде.
ЕС трябва да се откаже от руския петрол
За повечето страни от ЕС това не е много трудно. Вносът на руски петрол в блока се срина, след като Брюксел забрани вноса по море след пълномащабната инвазия в Украйна.
Преди войната през 2021 г. блокът внасяше 45% от природния си газ и 27% от суровия си петрол от Русия. Миналата година този дял спадна до 19% за газа и 3% за петрола. През 2024 г. ЕС е платил 21,9 млрд. евро за руски изкопаеми горива, което представлява около 10% от общите глобални приходи от износ на Русия.
Но настояването на Унгария и Словакия, че се нуждаят от руски петрол, затруднява по-нататъшния напредък. На на двете страни беше предоставено временно изключение, което им позволява да продължат да внасят гориво чрез тръбопровода „Дружба“, преминаващ през Украйна.
Въпреки че изключението имаше за цел да даде време на Будапеща и Братислава да намерят алтернативни доставчици, вместо това двете страни увеличиха покупките си от Русия, печелейки от петрола на по-ниски цени. Това остави и двете държави зависими от руския внос.
„Унгария увеличи зависимостта си от руския суров петрол от 61% преди инвазията до 86% през 2024 г., а Словакия остана почти 100% зависима от доставките от Москва“, става ясно от доклад на Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух, цитиран от изданието.
„Прекъсването на връзката с руските енергийни източници би имало много сериозни последствия както за словашката, така и за европейската икономика“, коментира наското говорител на словашкото външно министерство. „Ето защо ние активно се противопоставяме на това предложение“.
За Европейската комисия исканията на Тръмп предлагат допълнителен лост за натиск върху Унгария и Словакия да намалят зависимостта си от Москва, посочват пред POLITICO трима европейски служители.
Очаква се европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен да започне преговори с двете страни през следващите седмици като част от плана си REPowerEU за прекратяване на покупките на руска енергия. Брюксел предложи през юли законопроект, който ще изисква от страните от блока да прекратят вноса на руски газ до 2027 г.
„Държавите членки на ЕС се нуждаят от време, за да се приспособят и да намерят алтернативен източник“, казва единият от източниците на изданието.
НАТО също трябва да спре да купува руски петрол
Като разшири искането си от ЕС към всички съюзници от НАТО, Тръмп привлече в диалога и Турция.
Анкара, критичен съюзник на НАТО с уникално стратегическо местоположение, контролиращо достъпа до Черно море, отказва да се присъедини към западните ограничения върху търговията с Русия. Вместо това страната спечели милиарди евро от реекспорта на руски петрол към Европа и други места.
„Не е много реалистично Турция да се съобрази с такова искане в този момент“, казва Синан Улген, старши сътрудник в мозъчния тръст Carnegie Europe и бивш турски дипломат.
По думите му вероятно ще е необходим значителен натиск от страна на Тръмп, за да накара турския президент Реджеп Тайип Ердоган да промени курса си. Страната е в криза на жизненото равнище, като високите цени на енергията предизвикват недоволство и заплашват продължителното му управление.
Миналата година Турция е внасяла 41% от газа си от Русия, според Аура Сабадус, старши енергиен анализатор в консултантската компамния ICIS. Страната е внасяла 57% от петрола си от Москва, добавя Хомаюн Фалакшахи, водещ анализатор на суровия петрол в компанията за суровини Kpler.
НАТО е малко вероятно да играе някаква роля в прекратяването на вноса. Политиката за закупуване на руски петрол и газ и въвеждането на тарифи в Европа са от компетенцията на ЕС.
Европа трябва да купува тонове американски газ
Администрацията на Тръмп представя увеличените продажби на американски втечнен природен газ като възможност, от която всички печелят: по-високи печалби за американските компании за изкопаеми горива и по-малко приходи за руската военна машина.
„Искаме да изместим целия руски газ“, казва неговият пратеник Райт по време на неотдавнашното си посещение в Брюксел. „Колкото повече успеем да ограничим способността на Русия да финансира тази убийствена война, толкова по-добре за всички нас“.
През юли американският президент използва митата като заплаха, за да изтръгне от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен ангажимент, че ЕС ще купи американски нефт и газ на стойност най-малко 750 милиарда долара до края на мандата му.
Анализатори обаче предупреждават, че това обещание ще бъде почти невъзможно да за изпълнение. ЕС е похарчил 375 милиарда евро за внос на енергия през миналата година, като само 76 милиарда от тях са дошли от САЩ, според Лаура Пейдж, старши анализатор в Kpler. За да изпълни ангажимента си, блокът ще трябва да утрои вноса си от САЩ през следващите три години и да се откаже от други доставчици като Норвегия, която предоставя по-евтин газ чрез газопровод.
В същото време САЩ са изнесли петрол и газ за едва 166 милиарда долара през 2024 г., добавя Пейдж, което означава, че ще трябва да пренасочат целия си износ към ЕС – и дори повече.
„Това просто няма да се случи“, категорична е тя.
През първото тримесечие на тази година американският втечнен природен газ е имал 50,7% пазарен дял в ЕС. Русия е имала 17% пазарен дял, като голяма част от него е бил осигурен по дългосрочни договори, подписани преди пълномащабната инвазия на Москва в Украйна.
Планът REPowerEU на Йоргенсен включва условия, които биха задължили енергийните компании да прекратят тези договори, освобождавайки ги да купуват американски продукти, но компаниите все още обмислят дали такава стъпка би ги изложила на риск от съдебни спорове.
Освен това Йоргенсен обича да казва, че не „седи в офиса си и търгува с газ“. Комисията не е предложила начин да стимулира частните компании да купуват американски продукти.
ЕС трябва да наложи мита на Китай
Според POLITICO това просто няма да се случи, защото от политическа и икономическа гледна точка налагането на мита на Пекин би било смъртоносен удар за ЕС.
През последните десетилетия икономиката на блока все повече се преплита с тази на Китай, а потребителите свикват с евтиния внос. И макар Брюксел да се е ангажирал да намали зависимостта си от Китай, ключови сектори на икономиката – от германските автомобилни производители до френските търговци на вино и италианските модни къщи – разчитат на страната за голяма част от производството и продажбите си. Китай е третият по големина търговски партньор на ЕС за стоки и услуги – след САЩ и Великобритания – и вторият по големина само за стоки, след САЩ. Страната приема около 21% от вноса на ЕС.
Едновременно с това Пекин неведнъж е показвал, че няма да се поколебае да отговори решително на всяка провокация от страна на ЕС.
„Високите мита върху Китай биха нанесли огромни щети, знаем това от САЩ, които се оттеглиха от тази идея“, казва Дейвид Хениг, анализатор в мозъчния тръст European Centre for International Political Economy.
Миналата седмица Тръмп призова за налагане на мита и върху Индия — исторически партньор, с когото Брюксел в момента финализира преговорите по търговско споразумение.
„Тръмп знае или му е било съобщено, че се опитваме да сключим търговско споразумение с Индия и че не искаме непременно да влизаме в търговска война с Китай“, казва пред POLITICO дипломат от ЕС.