През януари Европейската комисия представи нова мащабна стратегия, която да помогне на ЕС да остане конкурентоспособен. Този ход подчерта нарастващите опасения относно разширяващата се пропаст в иновациите и производителността между Европа и нейните глобални конкуренти и беше пряк отговор на засилващата се глобална конкуренция, стагнацията на растежа, слабата демография и новите препятствия, свързани с високите енергийни разходи, рисковете за сигурността и търговските политики, пише в свой анализ за POLITICO Муджтаба Рахман, ръководител на европейското направление на Eurasia Group.

Според него, въпреки че политическият напредък до момента показва, че ЕС все още е далеч от преодоляване на разликата в конкурентоспособността си със САЩ и Китай, би било погрешно да се заключи, че цялата програма на „Драги“ е блокирана.

„Всъщност има и положителни моменти, сред които усилията на ЕС за намаляване на бюрокрацията, подобряване на перспективите за финансиране на европейската отбрана и консолидирането на отбранително-промишлената база на блока. В други области от програмата обаче – като задълбочаването на интеграцията на банковите и капиталовите пазари или подобряването на технологичната екосистема на континента – напредъкът остава незадоволителен”, добавя той и влиза в дълбочина.

По думите му най-големите постижения досега са в областта на отбраната. Брюксел вече облекчи фискалните си правила, за да позволи на страните да изразходват 6% от БВП за 4 години за отбрана, без това да се отразява на дефицита им. Лидерите на ЕС също така се споразумяха за кредитна линия от 150 млрд. евро, която ще позволи на страните членки с по-малко фискално пространство да се възползват от по-евтините заеми на Комисията от капиталовите пазари, които след това ще им бъдат прехвърлени под формата на заеми.

Освен това ЕС предприе официални стъпки за насърчаване на съвместното закупуване на отбранително оборудване и за даване на приоритет на местните доставчици.

Възстановяването на изсушените блата в ЕС би спряло както руските танкове, така и изпускането на въглероден двуокис, което допринася за глобалното затопляне

Торфените блата по източния фланг на НАТО - новата линия „Мажино“ за Европа

„Имаше голяма фискална стъпка от страна на Германия, която се отказа от своята дългова спирачка, позволявайки неограничени заеми извън редовния бюджет над 1% от БВП и създавайки специален инструмент от 500 милиарда евро, предназначен за инфраструктура”, продължава в анализа си Муджтаба Рахман, добавяйки, че проблемът във всичко това е, че много голям брой държави членки нямат фискално пространство за увеличаване на разходите за отбрана и за достигане на целта от 5% – освен ако ЕС не се съгласи на по-общо финансиране, както направи по време на пандемията и с механизма NextGenerationEU.

Но ключът към това е Германия и по-специално дали тя ще използва икономиката си в полза на Европа.

Ако Европа наистина иска да предостави паневропейски обществени блага в областта на отбраната – като интегрирана противовъздушна отбрана, европейска програма за сателити, разузнаване и дронове, както и други т.нар. „европейски стратегически фактори“ – ще се наложи да прибегне до общо заемане на средства.

Междувременно друг ключов приоритет в Брюксел е намаляването на административните бариери за бизнеса, и правителствата на ЕС вероятно ще постигнат значителни успехи в тази област. Комисията вече представи два проекта за „омнибус“ пакети за намаляване на бюрокрацията, фокусирани върху устойчивостта, корпоративната отговорност и инвестициите. Целта? Намаляване на регулаторната тежест, без да се променя общата посока на политиките за устойчивост.

Очакват се още такива законопроекти в областта на отбраната, цифровите технологии и устойчивото финансиране.

Критичното предизвикателство идва от „много бруталния сигнал за събуждане от Тръмп“, заяви бившият президент на ЕЦБ

Марио Драги: ЕС трябва да се защитава по-добре в един нов свят, доминиран от войни и безмилостна геополитика

„Комисията прие и принципа „един влиза, един излиза“ за новите административни изисквания, с цел да допринесе за по-нататъшно намаляване на регулаторната тежест. Това е както политически, така и икономически императив, тъй като тази програма е от съществено значение за запазването на подкрепата на центристките партии както в Европейския парламент, така и в Европейския съвет”, обяснява ръководителят на европейското направление на Eurasia Group.

За съжаление, обаче, тук добрите новини свършват.

Когато става въпрос за усилия за интегриране на капиталовите пазари, например – което е важна точка от програмата – политическите пречки остават огромни. Въпреки че Комисията представи най-новата си стратегия за по-голяма интеграция на банковия сектор и капиталовите пазари в ЕС, държавите членки продължават да се съпротивляват на хармонизирането на корпоративното право и законите за възбрана, данъчните режими, пенсионните системи, надзора на пазара и инфраструктурата. А що се отнася до технологичната и цифровата екосистема на ЕС – друга важна точка от дневния ред – блокът все още се сблъсква със структурни бариери в преодоляването на изоставането със Силициевата долина, която запазва своето предимство пред европейските стартиращи компании, жадни за финансиране и таланти.

Според Муджтаба Рахман тази ситуация е малко вероятно да бъде решена без по-тясна интеграция на капиталовите пазари в ЕС. А макар Комисията да представи амбициозна стратегия за „континент на изкуствения интелект“ през април, съществените законодателни инициативи ще отнемат време.

Като цяло, технологиите са от съществено значение за успеха на по-широката стратегия, но същевременно са в основата на голяма част от разликата в производителността между Европа и САЩ. А напредъкът е твърде бавен.

Все пак лидерите на ЕС могат да направят и други неща. Например, след като САЩ и ЕС постигнаха споразумение по тарифите, хаотичният подход на Вашингтон би трябвало да даде нов импулс на по-широката търговска програма на блока, пише още ръководителят на европейското направление на Eurasia Group.

Търговското споразумение между ЕС и Канада е чудесно начало в тази посока, акцентира той, но то все още е в т.нар. „временна фаза на прилагане“, която трябва да бъде ратифицирана от 10 държави-членки на ЕС. А без пълна ратификация инвестиционните части от него не могат да влязат в сила.

След споразумението с Вашингтон Брюксел трябва да покаже на света, че не е загърбил правилата на Световната търговска организация, за чието създаване самият той е помогнал значително

Новата търговска система „Търнбери” или как ЕС дискредитира собствените си идеи за СТО

Ако бъде успешно, търговското споразумение между ЕС и Латинска Америка, Mercosur, би било още по-голяма награда в този смисъл. В момента Франция остава най-големият противник на сключването му, тъй като страната има опасения относно „дъмпинга“ в селското стопанство. Въпреки това, Брюксел се опитва да договори гаранции, за да задоволи политическите опасения в Париж, че споразумение, сключено през главата на френския президент Еманюел Макрон, би довело до идването на власт на крайната десница през 2027 г.

Друг тест за търговията ще бъде способността на Брюксел да финализира споразумения с държавите от Персийския залив и Азиатско-тихоокеанския регион, включително Индия и Австралия. Надеждите, свързани с тях, са не само да се отвори по-голям достъп до пазара, но и да се осигурят вериги за доставки, като същевременно се търси начин за обновяване на европейските индустрии.

„Завръщането на американския президент Доналд Тръмп в Белия дом създаде потенциал за истинско икономическо възстановяване в ЕС – и отговорите са в доклада на Драги. Но въпреки че се отбелязва известен напредък, лидерите на ЕС все още трябва да направят повече, за да се справят с проблемите и наистина да подкрепят перспективите за растеж на континента”, посочва в заключение Муджтаба Рахман.