Историята вероятно ще запомни търговското споразумение между САЩ и ЕС в Търнбери не толкова заради техническите му подробности, колкото заради това, което символизира: момента, в който Вашингтон открито пренаписа трансатлантическата сделка.

Далеч от победа за Брюксел, това лаконично 19-точково споразумение просто кодифицира структурните недостатъци, с които блокът се сблъска в по-ранни търговски преговори.

Това пише в свой анализ за POLITICO Робърт Бенсън, заместник-директор по национална сигурност и международна политика в Центъра за американски прогрес.

Споразумението, постигнато в голф курорта на американския президент Тръмп през юли – което европейските лидери нарекоха „тъмен ден“ – наложи 15-процентна митническа тарифа върху повечето европейски износи за САЩ и формализира ангажимента да се изравнят митата за автомобили, като в същото време оставi таксите върху европейската автомобилна индустрия наказателно високи.

И все пак публикуването на рамковия текст на споразумението беше посрещнато с неохотно приемане – и дори с облекчение – в Европа с мотива, че това е най-добрата сделка, на която тя може да се надява. По същество, това, което започна като търговска патова ситуация, завърши с неравностоен пакт, който формализира влиянието на Америка над Стария континент. След това, още преди мастилото да изсъхне, Вашингтон начерта нова бойна линия, заплашвайки с нови мита, които биха ударили в сърцевината на цифровата суверенност на блока, припомня още Бенсън.

По думите му тази атака разкрива една по-дълбока истина: Европа е несигурна в един свят, в който вече не определя нормите, и е все по-уязвима от американския ревизионизъм.

Споразумението на ЕК със САЩ не успя да спечели пълна подкрепа дори сред най-голямата група в ЕП, център-дясната ЕНП, а един от нейните членове го определи като „пълна капитулация“

Сделката с Тръмп vs. ЕП: Депутатите готвят силен отпор, бизнесът страда все повече

Това осъзнаване може да е плашещо, но не е изненада. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт вече изложи тази визия миналата есен – че САЩ трябва да се възползват от зависимостта на Европа в областта на сигурността, за да пренапишат световния икономически ред в своя полза. Търнбери е просто първото пълно прилагане на тази стратегия, а натискът оттук нататък само ще се засилва, смята експертът.

Самата сделка е структурно изкривена, като налага 15-процентна асиметрична тарифа в полза на американските индустрии и предпазва американските сектори от реципрочни задължения. Нейните смели обещания – включително 750 милиарда долара за износ на енергия от САЩ и 600 милиарда долара за инвестиции в ЕС – също са нереалистични и умишлено създадени, за да се провалят под собствената си тежест. Така, когато ЕС неизбежно не успее да изпълни обещанията си, САЩ ще могат да се възползват от възможността да наложат по-големи отстъпки в областта на технологичното регулиране и цифровите услуги.

Истинската цел не е спазване на правилата, а принуда. И макар фактът, че досега сме успели да избегнем пълномащабна търговска война, може да изглежда на някои като доказателство за успешна дипломация, това тълкуване пренебрегва реалната цена на отстъпките на Брюксел: рязко икономическо свиване, политически отпор и приемане на тормоза в международната дипломация, предупреждава Робърт Бенсън.

Според него Европа се движи в лабиринт от взаимозависимости и Вашингтон знае точно как да се възползва от това, а посещението на конгресмена Джим Джордан в Брюксел, Лондон и Дъблин през август, MAGA ще определи рамката на цифровото регулиране на ЕС по отношение на модерацията на съдържанието, поверителността на данните и отчетността на платформите. Според Белия дом сегашните регламенти на блока нарушаватсвободата на словото и имат антиамерикански предразсъдъци.

Това е изчислено усилие да се дестабилизират либералните демокрации в Европа чрез усилване на влиянието на крайни политически актьори, сеене на раздори и подкопаване на доверието в центристките институции. Освен че се противопоставя на технологичните стандарти, Вашингтон се позиционира така, че да оспори идеологическата легитимност на целия регулаторен модел на Европа. По този начин битката за цифровата суверенност ще се води в цивилизационен план – свободни пазари срещу бюрократична намеса, свобода на изразяване срещу цензура, суверенност срещу глобализъм, продължава с анализа си експертът.

Тези недоволства, смята той, вероятно ще се слеят с исканията на САЩ за по-голямо разпределение на тежестта по отношение на отбраната или отстъпки в областта на сигурността по отношение на Украйна. Също така е напълно възможно администрацията на Тръмп да се възползва от различията между страните членки по отношение на цифровата суверенност, като обвърже прегледа на военното присъствие на Америка с отстъпки в регулаторната област, отстъпки по отношение на цифровите данъци или привеждане в съответствие с нейните собствени технологични стандарти.

Брюксел трябва да бъде подготвен за предстоящите битки и, за негов късмет, някои от последствията вече стават ясни:

След споразумението с Вашингтон Брюксел трябва да покаже на света, че не е загърбил правилата на Световната търговска организация, за чието създаване самият той е помогнал значително

Новата търговска система „Търнбери” или как ЕС дискредитира собствените си идеи за СТО

Първо, подтикнати от слабите прогнози за растеж от 0,5 до 0,9% – особено в икономики, силно зависими от износа, като Германия – рискът от възход на крайната десница в цяла Европа нараства. Тези икономически трудности ще се отразят в политическа нестабилност. Популистките партии ще представят Брюксел като съучастник в натиска на Вашингтон и неспособен да защити националните интереси. И въпреки идеологическата си близост със САЩ, крайната десница в Европа няма да има никакви угризения да се обърне срещу съмишлениците си в Белия дом. Германската „Алтернатива за Германия“ и френската „Национален сбор“ вече експлоатират гнева по повод споразумението и призовават за отслабване на трансатлантическите връзки.

Следващото, що се отнася до сигурността, е, че вече започналото разкъсване на връзките между САЩ и ЕС само ще се ускори. Франция и Германия в момента се връщат към идеята за Европейски съвет за сигурност, ускоряват сближаването си в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество и обмислят инвестиции в Европейски фонд за отбрана. Общественото мнение също се променя. Мнозинството в Германия и Франция вече подкрепя по-голяма автономност в планирането и доставките в областта на отбраната, както и създаването на европейска армия. Дори твърдо атлантическата Полша се отдалечава от рефлексивното си привеждане в съответствие с Вашингтон.

Робърт Бенсън предупреждава също така, че рано или късно пазарите ще осъзнаят последствията от това глобална пренареждане. Досега те до голяма степен го пренебрегват.

Европа не е безсилна в това отношение. Тя запазва икономическия си мащаб, регулаторното си влияние и разполага с неизползвани инструменти, но трябва да бъде готова да ги използва, акцентира още експертът.

Това означава да се третира икономическата сигурност като национална сигурност и да се включат отбранителната автономия, енергийната устойчивост и технологичната суверенност в единна стратегическа доктрина. Това означава също така да се укрепи отбраната на Европа срещу асиметричния натиск.

Инструментът на Брюксел за борба с принудата - търговски инструмент, предназначен да противодейства на икономическия шантаж чрез налагане на целеви мерки на доставчиците на услуги от САЩ, е стъпка в правилната посока, въпреки че в крайна сметка не беше приложен. Сега ЕС трябва да изгради и правни защитни бариери срещу екстериториалното прилагане на закони и да използва регулаторната си власт, за да формира активно глобалните норми, пише в заключение заместник-директорът по национална сигурност и международна политика в Центъра за американски прогрес, като добавя:

„Предизвикателството пред Европа не е да възстанови старата трансатлантическа сделка, а да изгради нова, преди да настъпи следващата криза и Тръмп да диктува условията отново. Ако блокът се колебае, той изобщо няма да има възможност да избира”.