В нормални времена седем европейски лидери, които летят за Вашингтон, за да помогнат за спирането на войната в Украйна, биха били възприети като израз на солидарност на Запада с лидера на свободния свят. Но това не са нормални времена.

Неотдавнашната среща на президента Доналд Тръмп и неговите европейски колеги, събрали се около президента на Украйна Володимир Зеленски в Белия дом, добави още една пукнатина към дълбоко разделения трансатлантически фронт, подчертавайки колко далеч са двете страни в оценката си за това, което е заложено на карта в Украйна, пише в свой анализ за Financial Times Силви Кауфман, директор и колумнист във френското издание Le Monde, и продължава:

„Фундаменталната разлика се крие в отношението им към историята. Европейските лидери, от запад на изток и от север на юг, са оформени от наследството на 20-ти век. Две световни войни, два тоталитарни периода, милиони смъртни случаи, Холокостът, континент, разделен в продължение на десетилетия - всичко това е оставило белези, които са част от европейското политическо ДНК. Създадена като проект за мир, самият ЕС е отражение на тази идентичност”.

Тя акцентира, че политическите лидери в Европа знаят твърде добре тежестта на Русия. По думите ѝ през последните 20 години, въпреки че отричат, мнозина са наблюдавали отблизо как имперските амбиции на Москва нарастват и връщат войната на европейския континент.

„За тях това, което е заложено на карта днес, е по-голямо от Украйна. Това е сигурността на цяла Европа”, пише още тя и добавя: „Президентът Владимир Путин не само е оформен от историята – той сам я оформя. Той я изкривява, изопачава и пренаписва, за да я приспособи към своята ревизионистка визия за Русия. За него историята е основен политически инструмент. Той постоянно се позовава на измисления си исторически наратив, както направи отново при срещата си с Тръмп в Аляска”.

Европейските лидери са категорични, че Путин не иска спиране на войната, и са готови на всичко, за да убедят Тръмп в това

Каква е стратегията на Европа за мир в Украйна?

Историкът Тимъти Снайдър наскоро разкритикува претенциите на Путин към Украйна, подкрепени от средновековна хроника, основана предимно на митове. Но претенциите продължават да съществуват, както и митът за славата на Съветския съюз, илюстриран от фланелата на руския външен министър Сергей Лавров в Аляска и непрестанните усилия на Путин да реабилитира Сталин.

„За разлика от него и от предшествениците си, Тръмп изглежда имунизиран срещу историята. Той и екипът му много рядко споменават историята – а когато го правят, то е с погрешни интерпретации, както когато вицепрезидентът Дж. Д. Ванс заяви в неделя, че Втората световна война, подобно на „всеки голям конфликт в историята“, е приключила със споразумение”.

Силви Кауфман акцентира, че американският президент може понякога да се позовава на Уилям Маккинли като икона на протекционизма, но Рузвелт, Чърчил или дьо Гол не са част от речника му. За Тръмп залогът в Украйна е способността му да сложи край на войната, която досега му е убягвала, за разлика от шест други външнополитически конфликта, които той твърди, че е разрешил. Целта му е да „спре убийствата“ и да спечели Нобелова награда за мир, а не да изгради нова архитектура на сигурност, категорична е тя.

„Когато Тръмп говори за Украйна, той не използва стратегически концепции. Той не назовава агресора, а обвинява жертвата. Той не говори за международното право или сигурността на Европа, а използва речник от областта на недвижимите имоти: в Украйна Русия заема „първокласна територия“, километри от ценна „земя на брега на морето“ в страна, богата на „редкоземни елементи“, чийто президент би било добре да „сключи сделка“, цитира тя.

Техниката на Путин е професионалното лъжене, категоричен е бившият президент на Франция Франсоа Оланд, въпросът е дали американският президент ще се върже

От Хамбург до Хелзинки: Странните срещи между Тръмп и Путин

Това виждане за конфликта, диаметрално противоположно на това на европейците, погрешно преценява мотивацията на Путин и подценява неговата решителност. Ясно е, че въпреки всички любезности, изразени публично около масата в Белия дом, домакинът и неговите гости не говорят на един и същ език по отношение на Украйна.

„Единство” също не е дума, която влиза в речника на Тръмп. В действителност в този конфликт са застъпени три противоположни възгледа: обсесията на Путин от руската идентичност, меркантилисткият подход на Тръмп към дипломацията и упоритата вяра на Европа във върховенството на закона.

Илюстрирайки тази разлика, френският президент Еманюел Макрон се изказа изключително остро за Путин, когато говори пред RTL след преговорите в Белия дом. Руският президент, каза той, „непрекъснато е бил дестабилизираща сила, опитвайки се да промени границите, за да разшири властта си“. Путин, добавя френският президент, е „хищник, чудовище пред портите ни, което постоянно се нуждае от храна, за да оцелее. Той е заплаха за европейците“.

„Във Вашингтон европейските лидери трябваше да бъдат възрастните в стаята. Но, заложници на идеята, че все още се нуждаят от военната защита на Америка, за да се изправят срещу руския лидер, те избраха да се придържат към скромния си статут. С толкова разминаващи се позиции и толкова несигурна перспектива за мир в Украйна по техните условия обаче, европейците трябва да се отърват от своя Стокхолмски синдром и да действат според уроците на историята, към която са толкова дълбоко привързани”, пише в заключение тя.