Европейските лидери не вярват, че Владимир Путин е искрен по отношение на мирното споразумение, затова стратегията им е да  ласкаят и да хвалят Доналд Тръмп, докато той най-накрая стигне до същото заключение и осъзнае, че трябва да бъде по-твърд към Кремъл, пише в свой анализ POLITICO.

Брюксел смята, че това е подход, от който всички печелят. Според изданието европейските лидери биха се радвали, ако се окаже, че грешат, и американският президент успее да договори край на войната в Украйна със значими гаранции за сигурност, но основният план е да се разкрие блъфът на руския лидер и да се лобира за по-твърди санкции.

Френският президент Еманюел Макрон, световният лидер, който положи най-големи усилия да предотврати войната в Украйна чрез дипломатически контакти с Путин, сега е най-открит в мнението си, че руският президент не е сериозен по отношение на мира и все още преследва целта си да унищожи независима, демократична Украйна.

„Мисля ли, че президентът Путин иска мир? Отговорът е не. Ако искате да знаете най-дълбокото ми убеждение: не. Мисля ли, че президентът Тръмп иска мир? Да“, каза Макрон преди да замине за Вашингтон, където се присъедини към преговорите в понеделник. „Не мисля, че президентът Путин иска мир. Мисля, че иска капитулацията на Украйна. Това е, което е предложил“.

Всъщност, вместо да предложи каквито и да било отстъпки за мирно споразумение, Путин просто изисква повече територия от Киев, включително ключови украински отбранителни линии, които биха му позволили да нанесе по-дълбок удар в сърцето на страната. Той също така категорично отхвърля присъствието на сили на НАТО, които да гарантират сигурността на страната след войната – условие от решаващо значение за Киев.

С подготовката за възможна среща на върха между Русия и Украйна, лидерите от цяла Европа проведоха серия от спешни разговори във вторник, за да обсъдят отговора си и да споделят информация от дискусиите в Белия дом от предния ден.

Дипломати разказват пред POLITICO президентите, премиерите и посланиците до голяма степен са съгласни с Макрон. Те изразяват дълбоко скептицизъм, че Кремъл ще преговаря добросъвестно, но са оптимисти, че Вашингтон ще накаже Русия, ако Путин се окаже най-голямата пречка за мира.

„Ясно е, че ако се окажем в ситуация, в която Путин докаже, че не иска да сложи край на войната, това ще принуди Тръмп да действа и ще засили аргументите за санкции“, казва дипломат от една от страните, представени на виртуалната сесия на Европейския съвет във вторник.

Европейците считат натиска върху САЩ за налагане на санкции за решаващ за дипломатическия процес и много от тях твърдят, че Путин е бил принуден да се ангажира с Тръмп в Аляска едва след като Вашингтон наложи високи мита на Индия за закупуването на жизненоважния за руската икономика петрол. Следващата драматична стъпка би била ескалиране на подобни санкции, за да се задуши изключително важната търговия на Москва с Пекин.

Втори дипломат потвърждава, че съюзниците са били доволни да подкрепят американската инициатива за посредничество за примирие, не защото са смятали, че тя непременно ще проработи, а „защото ще бъде ясен тест за намеренията на Русия“. Трети пък акцентира, че разработваните гаранции за сигурност ще помогнат на Украйна „да преговаря от позиция на силата“, докато санкциите ще гарантират, че „ние имаме влияние върху Путин“.

Лидери, сред които председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Марк Рюте, френският президент Макрон, британският премиер Киър Стармър и италианският му колега Джорджа Мелони, кацнаха в понеделник във Вашингтон, за да подкрепят украинския президент Володимир Зеленски в срещата му с Тръмп. Това се случи само няколко дни, след като американският лидер прие Путин за преговори в Аляска и заяви, че е постигнал напредък по „много въпроси“.

„Това е постоянна практика на Тръмп по отношение на всички – включително и Путин, между другото“, казва пред POLITICO Фиона Хил, бивш съветник на републиканеца по време на първия му президентски мандат и настоящ старши научен сътрудник в Brookings Institution. „Но мисля, че в понеделник се справиха толкова добре, колкото можеше да се очаква“.

Тръмп започва да проумява

Западните партньори отправят похвали към Тръмп – благодарейки му за организирането на преговорите – и изразяват искрено облекчение, след като той даде съществени гаранции, че страната ще играе роля в гаранциите за сигурността на Украйна като част от мирното споразумение. Зад затворени врати обаче те са по-скоро фокусирани върху налагането на нови, строги икономически ограничения, ако и когато Москва откаже да прекрати инвазията си.

„Всички преминават през формалностите“, казва четвърти дипломат от ЕС. „Но не знаем какъв е крайният план на Путин. Какво ще мотивира Кремъл да направи отстъпки? Не знам“.

Натискът за мирни преговори се превръща в проблем за руския лидер, а отговорите на Москва остават уклончиви. За да спечели време, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия не отхвърля преговорите с Украйна, но настоя, че всяка среща на върха трябва да бъде подготвена „стъпка по стъпка, постепенно, като се започне от експертно ниво и се премине през всички необходими етапи“. Путин дори предложи среща на върха в Русия – идея, която беше незабавно отхвърлена.

Германски официален представител посочва пред POLITICO, че това колебание се превръща в съществен тест за сериозността на Русия.

„Русия се съгласи да бъде домакин или да участва в двустранна среща на върха със Зеленски. Междувременно, от медиите разбирам, че руската страна сега тълкува това по различен начин“, посочва той.

От европейска страна дипломацията сега се движи бързо. ЕС проведе извънредно заседание на посланиците до 2 часа сутринта във вторник, преди разговора на лидерите и отделна видеоконференция с неформалната „коалиция на желаещите“, която включва страни извън ЕС като Турция и Канада. Това се случва точно когато тази седмица във Вашингтон се очаква среща на военните шефове, за да се обсъдят конкретни гаранции за сигурността на Украйна.

Министрите на отбраната и външните работи на ЕС също ще се срещнат неофициално следващата седмица, като нарастват очакванията, че конкретно предложение за мир може да бъде готово за представяне на Зеленски и Путин в рамките на около седмица.

Тръмп намекна, че американската въздушна мощ може да бъде използвана в Украйна, докато европейските страни могат да разположат войски за защита на страната. Подобни мерки са в категорично противоречие с амбициите на Русия да завземе повече украинска територия.

Но докато западните страни са все по-уверени, че могат да работят с Тръмп и да поддържат единен фронт, те са принудени да коригират своите червени линии, за да се приспособят към него. След преговорите във Вашингтон, в понеделник ЕС изглеждаше, че смекчава своето искане Русия да приеме примирие, преди да започнат преговорите.

„Имаше известна надежда, че Тръмп може да промени мнението си по въпроса за прекратяването на огъня. Това не се случи“, казва пети дипломат, изразявайки загриженост относно различията в позициите. „Но като цяло това все пак беше добра стъпка към мира“.

Най-важното обаче е, че дори самият Тръмп вече публично признава, че Путин може да не преговаря добросъвестно.

„Ще разберем за президента Путин през следващите няколко седмици. Възможно е той да не иска да сключи сделка“, обяви американският президент пред Fox News. „Надявам се президентът Путин да се държи добре, а ако не е така, ситуацията ще бъде трудна“.