Европейската комисия представи своето правно предложение за отпускане на заем от 90 млрд. евро на Украйна, като призова Европейския парламент и държавите членки да го одобрят бързо, за да може Киев да започне да получава средствата, от които се нуждае спешно, в началото на април.

Съгласно предложението, те ще покрият финансовите нужди на Украйна за следващите две години, като около 60 милиарда евро са предназначени за военни разходи, а останалите 30 милиарда евро – за подкрепа на претоварения национален бюджет на Украйна, съобщава Euronews.

„Ние сме наясно с големите и спешни финансови нужди на Украйна. Ето защо наистина се стремим да започнем с изплащането през април“, заяви пред репортери европейският комисар по икономика и производителност Валдис Домбровскис.

За да може планът да бъде реализиран, ЕП и държавите членки в Съвета на Европейския съюз, наричани съзаконодатели, трябва да одобрят предложението най-късно до края на февруари или началото на март.

Междувременно ЕС води преговори с други международни партньори, по-специално от Г-7, „с цел да изплатят финансовите си вноски в първото тримесечие на тази година, за да покрият недостига на финансиране, с който Украйна вече се сблъсква“, добави Домбровскис.

Това, според него, „напредва доста успешно“.

ЕС одобри заем от 90 млрд. евро за Украйна след провала на плана с руските активи

3-4 милиарда евро годишно лихви

Заемът от 90 милиарда евро за Украйна беше одобрен от лидерите на ЕС през декември на срещата на върха в Брюксел като вторият най-добър вариант за набиране на средствата, от които разкъсваната от война страна се нуждае през следващите две години, за да се задържи на повърхността и да продължи да се защитава.

Много лидери, сред които председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, германският канцлер Фридрих Мерц, датският премиер Мете Фредериксен и президентът на Украйна Володимир Зеленски, лобираха усилено за използването на 210 милиарда евро руски активи, блокирани в Европа, за финансиране на нуждите на Киев. Основният им аргумент за т.нар. репарационен заем беше, че Русия, като агресор, трябва да плати цената за оцеляването на Украйна, а не европейските данъкоплатци.

Но силната опозиция от белгийския министър-председател Барт де Вевер, под чиято юрисдикция са по-голямата част от активите, сложи край на първоначалния план, като единствената друга опция, която може да доведе до резултат в необходимия мащаб и в срок, беше съвместен дълг.

Съгласно споразумение за заем без право на обжалване, Украйна ще бъде освободена от задължението да изплаща лихви и ще върне 90-те милиарда евро след като Русия прекрати агресивната си война и се съгласи да плати военни репарации.

„Око за око“: Заплахите на Москва задълбочават разделенията в ЕС за използването на замразените руски активи

Унгария, Словакия и Чехия бяха освободени от задължението да гарантират съвместния дълг, за да се осигури единодушието, необходимо за одобряването на заема. Това означава, че изплащането на лихвите, които се оценяват на около 3-4 млрд. евро годишно, ще падне върху останалите 24 държави членки, допълва Euronews.

Тези плащания първо ще се извършват с неизразходвани средства от други инструменти на ЕС, а ако се окажат недостатъчни, държавите ще трябва да покрият недостига.

Според Домбровскис плащанията след 2027 г., които попадат в следващия бюджетен период, „може да се обмисли специален инструмент за покриване на лихвените проценти“, но всеки такъв ще бъде част от дискусиите по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.

Мерц лети спешно до Белгия, за да осигури подкрепа по плана за използване на замразените руски активи

„Тези инвестиции трябва да имат възвръщаемост“

Заемът включва изискване „Произведено в Европа“, за да се гарантира, че средствата ще подпомогнат предимно вътрешната отбранителна промишленост на Украйна и Европа. Само когато оборудването не е лесно достъпно на континента, ще се разрешават покупки извън Европа.

Но откакто през декември беше одобрен планът, държавите членки са разделени по въпроса колко голям трябва да бъде делът на заема, използван за закупуване на неевропейско оборудване. Нидерландия и Германия, например, призовават Украйна да получи гъвкавост по отношение на произхода на закупуваното оборудване, като според нидерландското правителство до 15 милиарда евро от заема трябва да бъдат използвани за извъневропейски военни покупки, се казва в документ, видян от Euronews.

Те също така се застъпват за инициативата PURL на НАТО, която беше създадена миналата година, след като Вашингтон реши да не дарява повече военно оборудване на Украйна. Тя позволява на европейските съюзници да купуват оръжия, произведени в САЩ, и да ги изпращат в Киев.

Пакетът от мерки в отбраната, който ЕС прие в последните месеци, включително схемата SAFE и регламентът за Европейската програма за отбранителната промишленост, включва европейска преференция, съгласно която най-малко 65% от закупуваното военно оборудване трябва да е произведено в Европа, а не повече от 35% да идва от трети страни.

Politico: 1,2 милиарда евро ще е финансовата гаранция от България към заема за Украйна

Предложението на ЕК за заема е моделирано по SAFE.

„Средствата ще бъдат използвани за закупуване на оборудване, произведено в Украйна, ЕС и страните от ЕИП/ЕАСТ. Но ако това необходимо оборудване не може да бъде набавено в този регион или в срок, тогава може да се наложи да го закупим отвън“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

„За нас това са много пари. Става въпрос за милиарди и милиарди, които се инвестират. И тези инвестиции трябва да имат възвръщаемост чрез създаване на работни места, чрез научноизследователска и развойна дейност, която е необходима за нас. Успоредно трябва да укрепим нашата отбранителна промишлена база не само заради заема, но и заради нашата собствена сигурност“, допълва тя.

Дипломат от Брюксел, пожелал анонимност, допълва, че Украйна трябва да подаде искания за отклонение от изискванията на SAFE и да се снабдява от трети страни. Ще бъде създадена експертна група, която да оцени и ускори тези заявки и да гарантира, че Киев може бързо да закупи оборудването, от което се нуждае спешно.

Очаква се посланиците на ЕС да проведат първия си дебат по заема по-късно в сряда, а лидерите на политическите групи в Европейския парламент ще решат дали да ускорят предложението, така че евродепутатите да започнат да го обсъждат на пленарното заседание следващата седмица, завършва Euronews.