Канцлерът на Германия Фридрих Мерц ще се срещне с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и министър-председателя на Белгия Барт Де Вевер за спешни разговори в петък, докато ЕС се опитва да спаси жизненоважния си план за финансиране на Украйна.

Тримата лидери ще вечерят насаме в Брюксел, съобщи говорител на германското правителство в четвъртък, цитиран от The Guardian и Financial Times.

Белгийските представители продължават да изразяват силна съпротива към схемата, която включва безпрецедентно използване на замразени руски активи.

Две седмици преди ключовата среща на върха на ЕС на 18 декември, фон дер Лайен представи в сряда два основни варианта за набиране на десетки милиарди евро, нужни на Украйна, за да финансира армията си и базовите услуги.

ЕС е обещал да поддържа Украйна финансова стабилна през следващата година и цели да набере 90 млрд. евро, за да покрие около две трети от нуждите ѝ за 2026 и 2027 г., заяви фон дер Лайен - средства, които ще позволят на Киев да преговаря за мир „от позиция на сила“.

Двата варианта са:

ЕС да вземе заем от международните пазари, гарантиран от общия бюджет, или

да издаде заем, обезпечен със замразени руски активи - главно държани в Белгия - който Украйна би изплатила чрез бъдещи руски репарации.

И двете решения имат сериозни препятствия. Много държави не желаят общ дълг, а решенията изискват единодушие, което е несигурно заради Унгария.

Планът за замразените активи, предложен преди почти два месеца, е категорично отхвърлян от Белгия, която държи около две трети от 290 млрд. евро руски активи, блокирани на Запад чрез Euroclear.

Белгийският премиер Барт Де Вевер се опасява, че ако Русия предприеме съдебни действия или поиска активите ѝ да бъдат върнати след евентуално прекратяване на санкциите, Белгия може да остане сама да плати милиарди.

„Имаме разочароващото усещане, че не бяхме чути. Текстовете на Комисията не адресират нашите притеснения“, заяви белгийският външен министър Максим Прево, призовавайки вместо това за общоевропейски заем.

Де Вевер стигна още по-далеч, наричайки идеята „приятна — да вземеш от лошия и да дадеш на добрия“, но подчерта: „Никога не е била правена кражба на замразените активи на друга държава.“

Той добави, че е „приказка, пълна илюзия“ да се мисли, че Русия ще загуби войната, и че Москва ясно е предупредила, че ако активите бъдат конфискувани, „Белгия - и лично аз - ще усещаме последствията завинаги“.

Комисията настоява, че планът напълно съответства на европейското и международното право и включва „тристепенна защита“, която би предпазила Белгия - аргумент, който фон дер Лайен и Мерц вероятно ще изложат на вечерята.

В статия за Frankfurter Allgemeine Zeitung в четвъртък канцлерът Мерц предупреди останалите лидери, че решенията през следващите дни ще „определят въпроса за европейската независимост“.

Той подчерта, че „империалистическа Русия цели да разшири влиянието си в Европа и се подготвя военно за конфликт със Запада, и че е жизненоважно да се изпрати еднозначен сигнал към Москва чрез използването на активите“.

Мерц заяви, че Белгия трябва да получи гаранции, че рисковете ще бъдат споделени справедливо между всички страни в ЕС, пропорционално на икономическите им възможности.

„Трябва да решим и оформим това, което се случва на нашия континент“, написа той. „Финансовите ресурси на агресор са законно замразени в рамките на нашата правна система. Това, което ще решим сега, ще определи бъдещето на Европа.“

Няколко държави, включително Франция, не желаят да предоставят национални гаранции за заема – необходими в случай че Euroclear бъде принудена да върне активите на Москва. Европейската централна банка също отказва да осигури спешна ликвидност за Euroclear при такава ситуация.

Последните разговори за прекратяване на войната в Украйна са придали нова спешност на дебата. Според източници на FT Мерц и други европейски лидери са били обезпокоени, след като са разбрали, че в преговорите между САЩ и Русия пряко е засегнат въпросът за замразените активи в Европа.

Норберт Рьотген, старши депутат от партията на Мерц, определи решението за руските активи като „моментът на истината за Европа“.

„Ако не можем да направим това, какво говори това за европейския суверенитет и всички приказки за стратегическа автономия?“, каза той.

За Берлин необходимостта от бързо осигуряване на средствата и изпращането на силен политически сигнал към Москва и Вашингтон вече надделява над правните съображения. Германия се опасява, че при липса на заем страната ще се окаже тази, която ще трябва да финансира голяма част от военната подкрепа за Украйна.