Брюксел предложи юридически спорен механизъм за набиране на до 210 млрд. евро за Украйна, обезпечени с блокирани руски държавни активи, включително извънредни правомощия, които на практика отнемат правото на вето на Унгария и други страни, възразяващи срещу подобна стъпка.

Предложението, за което съобщава Financial Times, би представлявало исторически прецедент за ЕС като позволява санкции да бъдат налагани без единодушие. To е последен опит да се гарантира икономическото оцеляване на Киев, като се заобиколи потенциалната съпротива на държави, дружелюбни към Русия.

Т.нар. „репарационен заем“ би използвал финансовия потенциал на около 210 млрд. евро руски активи, замразени в ЕС, за да осигури финансиране за Украйна. Киев няма да трябва да връща кредита, докато Русия не изплати репарации. Комисията възнамерява първоначално да набере 90 млрд. евро за покриване на нуждите на Украйна през следващите две години. Държавите членки ще трябва да гарантират заема с национални гаранции, обобщава предложението FT.

„Европа ще остане най-силният и най-непоколебим партньор на Украйна... можем да им дадем средствата да се защитават и да водят мирни преговори от позиция на сила“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Посланието към Русия е, че репарационният заем увеличава цената на войната за Русия и я приканва към преговори за намиране на мир“, допълни тя.

Предложението на Комисията би се опитало да заключи руските суверенни активи в ЕС за неопределено време чрез извънредни правомощия. Мярката цели да предотврати възможността държави като Унгария да наложат вето при удължаване на санкциите, които изтичат на всеки шест месеца.

Новите правила биха „забранили временно всякакъв пряк или косвен трансфер към или в полза на Руската централна банка“. Подобни ограничения, които на практика действат като санкции, се оправдават с аргумента, че са „неотложно необходими, за да се ограничат щетите за икономиката на Съюза“.

FT: ЕЦБ отказва да предостави гаранция за заем от 140 млрд. евро за Украйна

Целта е да се преодолеят основните възражения на Белгия, която силно се противопоставя на плана, тъй като се опасява, че ще поеме прекомерен риск - по-голямата част от руските активи се намират в базираната в Брюксел клирингова система Euroclear.

Белгия се тревожи, че ще трябва да върне сумите, ако санкциите бъдат отменени и активите бъдат размразени или ако бъде постигнат мир без договореност за репарации.

За да смекчи част от тези опасения, Комисията предлага да бъдат обхванати всички руски централнобанкови активи в ЕС, а не само 185-те милиарда евро в Euroclear.

Белгийското правителство вече заяви, че се противопоставя на идеята Комисията да заобиколи несъгласните държави членки.

Make Money Not War: Истинският план на Тръмп (и Уиткоф) за мир в Украйна

Предложението се позовава на член 122 от Договора за ЕС, който се използва при „тежки затруднения, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън контрола“ на дадена държава. Комисията твърди, че ако руските активи бъдат размразени, това би предизвикало сериозни икономически сътресения, тъй като държавите трябва да наберат средства незабавно, за да изплатят сумата на Русия.

Някои европейски представители се опасяват, че механизмът може да противоречи на законодателството на ЕС, но комисарят по икономиката Валдис Домбровскис защити предложението като „юридически издържано“.

Като алтернативна опция Комисията предлага финансиране на Украйна чрез заем, обезпечен с бюджета на ЕС - но тази мярка изисква единодушие, което Унгария вече е дала знак, че няма да подкрепи.

Лидерите на ЕС ще обсъдят възможностите за финансиране на Украйна на срещата на върха по-късно този месец.

Междувременно Русия засилва финансовите си връзки с Китай с първите облигации в юани

Русия продаде първите си държавни облигации, деноминирани в китайския юан, набирайки почти 3 млрд. долара, докато търси начини да финансира инвазията си в Украйна и да задълбочи финансовите си връзки с Пекин.

Руското министерство на финансите съобщи, че е емитирало държавни облигации на стойност 20 млрд. юана (2,8 млрд. долара), като по този начин отваря достъп за Москва до ниските лихвени проценти в Китай за вътрешно финансиране. Министерството е продало 12 млрд. юана в облигации с падеж през 2029 г. с доходност 6% и 8 млрд. юана с падеж през 2033 г. при доходност 7%.

„Успяхме да създадем ликвиден държавен бенчмарк, който ще служи като ценови ориентир за корпоративните заемополучатели и ще допринесе за задълбочаване на двустранното сътрудничество между Русия и Китай във финансовия сектор“, заяви руският финансов министър Антон Силуанов, цитиран от FT.

Повече от половината облигации са били купени от банки, които през последните години значително увеличават експозицията си към юана заради търговията с Китай.

Продажбата на дълг от Русия е най-голямата вълна от емисии в юани от страни, които тази година се пренасочват към китайско финансиране, докато Пекин се стреми да разшири международната употреба на своята валута и да оспори доминацията на щатския долар. Унгария емитира облигации за 5 млрд. юана през септември, а емирството Шаржа - за 2 млрд. юана през октомври.

Сделки в юани и „сенчести“ кораби: Китай нехае за американските санкции срещу Иран

Юанът се превърна в де факто резервна валута за Русия, особено след като достъпът ѝ до доларови и еврови средства бе прекъснат, а активите на Руската централна банка в чужбина - замразени след инвазията в Украйна през 2022 г.

Руската икономика се бори с високи вътрешни лихви - над 16%, и инфлация от 7%, отчасти заради високите разходи за производство на стоки, които иначе би внасяла. Международните санкции, които ограничават достъпа до доларово финансиране, все повече затрудняват и износа на петрол и газ - основните източници на приходи за Кремъл.

Облигациите ще помогнат за финансирането на нарастващия бюджетен дефицит и „дават на китайците повече увереност, че Русия е в синхрон с тяхната геоикономическа стратегия за интернационализация на юана“, коментира пред FT Максимилиан Хес, основател на Enmetena Advisory. „Смятам, че Пекин със сигурност е дал мълчаливо одобрение за това“, добавя той.

Руската централна банка понижи лихвите в подкрепа на затруднената икономика

Индонезия и Пакистан обмислят да емитират дълг в юани на китайския вътрешен пазар - т.нар. „панда облигации“ - догодина, но страни като Русия по-често заемат юани на външните пазари чрез т.нар. „дим сум“ облигации (облигации, деноминирани в китайски юан (ренминби), но издадени извън континентален Китай, най-често в Хонконг).

Русия плаща по-висока лихва от други емитенти на офшорен дълг в юани тази година, като например Казахстанската банка за развитие, която продаде първата „дим сум“ облигация в Централна Азия при доходност 3,3%.

Някои от най-големите длъжници на Китай в Африка и Азия - включително Кения, Ангола и Шри Ланка - през тази година договориха преобразуване на доларови заеми от китайски банки в юани.

Все още е рядкост чужди правителства да емитират дългове в юани на вътрешния китайски пазар, тъй като се изискват високи кредитни рейтинги и има регулаторни пречки при прехвърлянето на средствата в чужбина.

Какво означава за Китай близостта на Тръмп с Русия - и възможен ли е „обратен Никсън“?

Китай натрупа търговски дефицит с Русия тази година, след като Москва въведе мита върху вносните китайски автомобили, докато поддържа високи нива на износ на петрол, въглища и други горива за Пекин.

Китай е купил почти половината от руския петролен износ от края на 2022 г., включително суров петрол за почти 7 млрд. долара само през октомври, според Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.

Повечето от ликвидните 50 млрд. долара активи в руския Национален фонд за благосъстояние вече са държани в юани.

Отварянето на път за юаново финансиране на руски компании може да предложи по-евтин начин за заемане в сравнение с рублевия дълг, който е изключително скъп при настоящите лихви от 16,5%.

Хонконгският производител на алуминий Rusal беше първата руска компания, която емитира „панда“ облигации през 2017 г. Тя издаде дълг в юани и в Русия през 2022 г. Но редовните „дим сум“ емисии все още не са се превърнали в тенденция.

„Руските компании вземат заеми в китайски юани от известно време, но има огромен потенциал това да се разшири“, казва Хес. „Един ден заемането в юани в Русия може да стане толкова значимо, колкото някога беше заемането в долари.“