Европейският съюз трябва да погледне „трезво и критично“ на начина, по който провежда външната си политика в днешния геополитически климат.

Това послание отправи председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, съобщава Politico.

В речта си пред срещата на посланиците на ЕС в Брюксел тя постави под въпрос дали разчитането на „консенсус и компромис“ във външната политика и вземане на решения „помага или пречи“.

Изказването дойде на фона на възприемани опити да се позиционира като главен представител на ЕС във външната политика което, според Politico, е раздразнило някои държави-членки и законодатели, които я обвиняват в превишаване на правомощията.

Но с войните в Иран и Украйна, и с повтарящите се заплахи на американския президент Доналд Тръмп да отнеме Гренландия от Дания, фон дер Лайен използва речта си в понеделник, за да изрази категоричното си мнение, че ЕС трябва да промени начина, по който провежда външната си политика, голяма част от която изисква единодушие от всички 27 държави членки.

Това изискване е довело до многократно блокиране на решения от отделни страни, като например Унгария, която забави отпускането на така необходимия за Украйна заем от 90 милиарда евро.

„Необходимо е спешно да обмислим дали нашата доктрина, нашите институции и нашият процес на вземане на решения – всички създадени в следвоенния свят на стабилност и мултилатерализъм – са успели да се адаптират към скоростта на промените около нас, както по отношение на начина, по който са създадени, така и по отношение на начина, по който се прилагат“, заявява още фон дер Лайен пред посланиците и допълва:

„Знам, че това е сурово послание и труден разговор.“

Позовавайки се на обещания заем от 90 милиарда евро за Украйна, тя отбелязва:

„Всички вие сте видели предизвикателствата, с които се сблъскахме, за да го осъществим, дори след като всички 27 лидери на ЕС се съгласиха с него. Това ни връща към въпроса, който поставих по-рано, дали нашата система все още е в състояние да функционира ефективно“.

Без повече подробности, тя отново настоява, че ЕС ще отпусне заема на Киев, „защото е заложен нашият авторитет и, което е по-важно, нашата сигурност“.

Председателят на ЕК подчертава, че разразилата се криза в Близкия изток „не е предизвикала“ нейното изявление, а е „симптом на по-широкия проблем, какъвто беше Гренландия и какъвто е Украйна“.

„Във времена на радикални промени, можем или да се придържаме към това, което ни е правило силни, и да защитаваме навици и сигурности, които историята вече е преодоляла, или да изберем различна съдба за Европа“, допълва председателят на ЕК в речта си.