Световната икономика е изправена пред дълбоки промени – в технологиите и демографията, в геополитиката и търговията, в климата – като същевременно се справя с един шок след друг.

През тези шест години и половина, в които съм начело на МВФ, станахме свидетели на Covid-19, четири години война в Украйна, криза в равнището на живот и много други събития.

Фактът, че световният растеж се запази на доста добро ниво – понастоящем прогнозираме 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г. – говори за забележителна устойчивост.

Така започва основната си реч на симпозиума „Бъдещето на световната икономика в условията на променящ се международен икономически и паричен ред“, организиран от Министерството на финансите на Япония в Токио управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.

„Но сътресенията продължават“ предупреждава тя.

Устойчивостта се изпитва отново от новия конфликт в Близкия изток. Важни нефтогазови съоръжения са претърпели щети и спирания; корабният трафик през Ормузкия проток е спаднал с 90%.

За голяма част от Азия и света енергийната сигурност се изкачи в списъка с приоритетни проблеми, отбелязва директорът на МВФ.

Според нея, ако конфликтът се окаже продължителен, има ясен и очевиден потенциал да повлияе на настроенията на пазара, растежа и инфлацията, което ще постави нови изисквания пред финансистите.

Кристалина Георгиева изтъква два факта.

Първо, около една пета от световните доставки на петрол и търговията с втечнен природен газ обикновено преминават през Ормузкия проток. Това включва почти половината от вноса на петрол в Азия и около една четвърт от вноса на втечнен природен газ. За Япония цифрите са почти 60% от вноса на петрол и 11% от вноса на втечнен природен газ.

Второ, световните цени на петрола са се повишили с почти 50% от декември, докато Азия и Европа са изправени пред рязко покачване на цените на газа.

„Като правило, виждаме, че всяко 10-процентно увеличение на цените на петрола – ако се запази през по-голямата част от тази година – води до 40 базисни пункта увеличение на глобалната инфлация и 0,1–0,2 процента спад в глобалното производство“, обяснява Георгиева.

И ако, както всички се надяваме, конфликтът приключи скоро, бъдете сигурни, че в кратко време ще настъпи някакъв нов шок. Моят съвет към финансистите навсякъде в тази нова глобална среда? Мислете за немислимото и се подгответе за него.

Да, но как?

Като се фокусирате върху това, което може да контролирате, продължава директорът на МВФ и предлага три конкретни съвета:

  • Първо, инвестирайте в силни институции и политически рамки, които да подкрепят силни икономики и растеж, воден от частния сектор.

  • Второ, използвайте политическото пространство, когато е необходимо

  • Трето – и най-важното – бъдете гъвкави.

Първо: относно институциите и политическите рамки. Една от основните роли на публичните власти е да предоставят насоки, да осигуряват прогресивни, общоикономически отговори на трансформиращите сили; да регулират разумно, без да прекаляват; и да осигуряват институционалната основа за процъфтяване на частния сектор.

Както повечето нововъзникващи пазарни икономики научиха през последните години, наличието на независими централни банки, фискални правила и други политически рамки се отплаща – с по-добри резултати по отношение на растежа и инфлацията. Това помага на икономиките да се справят с промените, да управляват рисковете и да се възползват от възможностите.

Георгиева дава за пример двойната трансформация на AI и демографията, които фундаментално преобразуват пазарите на труда.

Изкуственият интелект има огромен потенциал да повиши производителността, но също така да елиминира стари работни места и да създаде нови – използването му за подобряване на общото благосъстояние ще изисква внимателно изготвяне на политики.

Демографията, от своя страна, ни оставя в един свят с различни скорости: застаряващи общества, които се нуждаят от по-голямо участие на работната сила и повече автоматизация; и млади, бързо растящи популации, които се нуждаят от работни места.

Според оценките на МВФ в Азия изкуственият интелект може да доведе до увеличение на годишния растеж с до 0,8% в средносрочен план.

За Япония това е фантастична новина, допълва тя.

Дълго време начело в областта на автоматизацията, Япония сега се стреми да постигне възможно най-голямо увеличение на производителността чрез AI, включително чрез максимално адаптиране на работната сила. Страната е водеща в справянето с промените, предизвикани от двойната трансформация, подкрепена от своите силни институционални основи.

Георгиева разяснява и втория елемент за справяне с този променлив свят: финансовите буфери, които предоставят на правителствата и бизнесите възможност за маневри.

В частния сектор буферите позволяват на бизнесите да свият своите печалби, за да абсорбират шоковете.

През последните 11 месеца видяхме такива действия от страна на износители и вносители, които ограничаваха прехвърлянето на по-високите тарифи върху продажните цени, особено на американския пазар.

В публичния сектор буферите позволяват на политиците да противодействат на цикличността и да смекчат въздействието на икономическите шокове, като най-добрият пример за това е глобалната политическа реакция на пандемията.

По тази причина МВФ винаги съветва страните да поддържат фискално пространство, което да може да се използва като политически компенсатор, когато настъпят шокове и частното търсене отслабне, допълва тя.

Способността да се провежда антициклична фискална политика изисква силна ангажираност за попълване на буферите в добри времена – идеално е това да бъде формализирано в солидна средносрочна фискална рамка, според МВФ.

Относно третия ключов елемент за успех: гъвкавост, директорът на финансовата институция подчертава, че в крайна сметка буферите са толкова добри, колкото и употребата им. Като цяло частният сектор е по-гъвкав от правителствата. Това се вижда в начина, по който шоковете в търговската политика и геополитическите сили по-широко се комбинират, за да доведат до глобална реконфигурация на търговията, водена от частния сектор.

Но правителствата трябва да проявят по-голяма гъвкавост в един несигурен и променлив свят, като виждат не само предизвикателствата, но и възможностите.

Един очевиден пример: регионалната интеграция, особено в Азия. Вътрешната търговия в ЕС съставлява около 60% от общата търговия на Съюза, а в АСЕАН тази цифра е по-близка до 20%.

„В МВФ оценяваме, че усилията за по-тесни регионални търговски връзки в Азия, насочени към намаляване на нетарифните бариери, биха могли да повишат БВП на Азия със средно 1,8% в дългосрочен план. Това е възможност, която трябва да се използва!“, категорична е Кристалина Георгиева.

Друг пример за гъвкавост.

Централните банки имат мандати, които определят общата посока – било то инфлационна цел или фиксиран валутен курс – но освен това трябва винаги да обръщат внимание на данните, когато вземат решения как да използват своето политическо пространство.

„Тук, в Япония, сме свидетели как централната банка гъвкаво реагира на прехода от продължителна инфлация под целта с поредица от умели политически решения.

Поздравявам Япония за нейната усъвършенствана политика и не мога да не подчертая достатъчно нашата признателност за конструктивния принос на Япония като вторият по големина акционер в МВФ.

За Япония добрата политика отива отвъд стремежа към устойчивост и динамизъм у дома, към просветеното насърчаване на стабилност и успех в чужбина“.

В един несигурен и променлив свят все повече страни се нуждаят от нашата подкрепа.

В МВФ помагаме на нашите членове да създадат и приемат силни институции и политически рамки, да определят посоката си на развитие в светлината на глобалните промени, да изградят и използват своите буфери и да бъдат гъвкави, допълва директорът на МВФ.