Атаката на Доналд Тръмп срещу Иран вероятно ще нанесе по-силен икономически удар на Европа и Азия, отколкото на самите Съединени щати, които ще бъдат частично защитени благодарение на мощния си вътрешен енергиен сектор, смятат анализатори, цитирани от Financial Times.

Официалните данни показват, че САЩ са нетен износител на природен газ от 2017 г., а на петрол – от 2020 г. Това означава, че американският енергиен сектор дори може да спечели от по-високите цени, макар че обикновените американски домакинства ще усетят сериозно поскъпването на бензина.

За разлика от това европейските и азиатските икономики, които разчитат силно на внос на енергия, са изправени пред много по-рязко ускоряване на инфлацията. Причината е, че цените на природния газ на тези пазари са по-волатилни от тези в САЩ и вече са скочили, а газът е ключов енергиен ресурс за техните икономики.

Как растящите цени на енергията влияят на икономиките?

Миналата седмица цената на Brent скочи с близо 30% след избухването на войната, а цените на газа в Европа завършиха седмицата с около две трети по-високи.

Този ръст се дължи на опасенията от продължителни прекъсвания на доставките през Ормузкия проток – ключова артерия за световния енергиен трафик – както и на спад в производството в други части на Близкия изток.

В понеделник цените на петрола продължиха да растат.

Ако високите цени се задържат:

• инфлацията ще се ускори

• покупателната способност на домакинствата ще намалее

• икономическият растеж ще се забави

Централните банки може да бъдат принудени да задържат лихвите по-дълго на високи нива или дори да ги повишат, докато правителствата ще бъдат изправени пред допълнителен бюджетен натиск, ако решат да подпомогнат потребителите.

FT цитира Цян Ван, главен икономист за Азия-Тихоокеанския регион във Vanguard, според когото ценовите шокове при енергията са „мощен механизъм за преразпределение на доходи между държавите“.

Износителите на петрол печелят повече, но потребителите бързо намаляват разходите си, а финансовите пазари реагират негативно, което отслабва глобалното търсене.

Колко тежък ще бъде ефектът зависи от:

• колко високо ще се покачат цените

• колко дълго ще се задържат

• какви мерки ще предприемат правителствата

Кои икономики ще бъдат най-засегнати от скока на цените на газа?

Поскъпването на газа вече надмина увеличението на цените на петрола, което ще бъде особено болезнено за европейските икономики като:

• Италия

• Германия

• Великобритания

Анализ на Oxford Economics, обхващащ 15 икономики, показва че най-силен ефект ще има върху Италия, където инфлацията през последното тримесечие на годината може да бъде с над 1 процентен пункт по-висока от предишните прогнози.

За Еврозоната и Великобритания инфлацията може да се увеличи с над половин процентен пункт.

В същото време инфлацията в САЩ вероятно ще се повиши само с 0.2 процентни пункта, а Канада ще бъде най-малко засегната.

Какво означава това за Азия?

Китай, Индия и Южна Корея са сред най-големите вносители на петрол и газ от Персийския залив, което ги прави уязвими.

Например Китай внася 70–75% от потребявания петрол, като голяма част от доставките от Близкия изток преминават през Ормузкия проток.

Все пак Пекин има някои предимства:

• големи стратегически петролни резерви

• възможност да ограничи износа от рафинериите

• достъп до руски петрол

Освен това китайското правителство може да ограничи прехвърлянето на по-високите цени на петрола към цените на бензина. А малко по-висока инфлация дори може да бъде полезна, тъй като страната се бори с дефлационен натиск.

Кои държави могат да спечелят?

Големи износители на енергия като Норвегия и Канада могат да извлекат „по-ясно положителни“ ефекти, тъй като се възползват от по-високите цени, без да са изложени на рисковете за производството, които заплашват производители в Близкия изток като Катар, според анализ на Capital Economics.

Как скокът на енергийните цени влияе на САЩ?

Шистовата революция през последните две десетилетия превърна САЩ в най-големия производител на петрол и газ в света.

Това означава, че американските производители могат да спечелят от по-високите цени, особено ако конфликтът се проточи.

Все пак американските потребители ще усетят удара при горивата.

Goldman Sachs предупреди, че ако кризата продължи през март, цените могат да надминат върховете от 2008 и 2022 г., когато Brent надхвърли 147 долара за барел, а бензинът в САЩ премина 5 долара за галон.

Това създава сериозен политически риск за Тръмп, тъй като високите цени на горивата удрят най-силно по-бедните американци, които пътуват повече за работа и харчат по-голям дял от доходите си за гориво.

Какво означава това за централните банки?

Икономическата теория предполага, че централните банки могат да „пренебрегнат“ временни скокове на енергийните цени, тъй като те обикновено са краткотрайни.

Но заради инфлационната криза след пандемията и войната в Украйна, инфлационните очаквания на домакинствата са по-високи.

Според икономиста Майкъл Сондърс от Oxford Economics новото правило за централните банки е:

ако има енергиен ценови шок, те трябва да са готови да реагират с по-строга реторика и по-строга парична политика.

В Еврозоната инвеститорите дори започват да оценяват вероятността от повишение на лихвите от Европейската централна банка.

В САЩ председателят на Федералния резерв Джером Пауъл вече сигнализира, че лихвите вероятно ще останат без промяна за известно време – позиция, която енергийната инфлация вероятно ще затвърди.