Войната в Иран може да повлияе на краткосрочните перспективи за инфлацията в САЩ и да допринесе за несигурност, с което потенциално да отложи срока за намаления на лихвените проценти по-късно през годината, смятат финансисти от Централната банка на най-голямата икономика в света, съобщава Yahoo Finance.

Президентът на Фед в Ню Йорк Джон Уилямс заяви, че войната в Иран е „нещо, което очевидно ще се отрази на краткосрочните перспективи за инфлацията. Трябва да видим колко дълго ще продължи и колко ще се отрази на общата инфлация“, отбелязва той.

Според него това поражда несигурност относно перспективите за икономиката. „Никой не може да бъде сигурен колко дълго ще продължи това или какви ще са по-широките последици от тези събития по отношение на финансовите условия и цените на петрола“.

САЩ обаче не са толкова зависими от петрола, колкото преди 50 години, а опитът показва, че колебанията в цените не променят фундаментално икономиката, допълва Уилямс. „Аз гледам на това през призмата как се отразява на основната сила на американската икономика, на инфлацията и на несигурността около нея. Така че ще трябва да изчакаме и да видим“, допълва той.

През последните месеци Централната банка на САЩ се бори да овладее инфлацията на фона на натиска от Белия дом. Последните събития в Близкия изток само увеличават предизвикателствата

Икономисти: Аргументът за понижение на лихвите от Фед „се изпарява пред очите ни“

Президентът на Фед в Бостън Сюзън Колинс също смята, че конфликтът в Иран влошава това, което се счита за значително несигурна икономическа перспектива. Въпреки това, Колинс все още смята, че инфлацията ще намалее по-късно през годината, когато ефектът от митата отшуми.

Междувременно президентът на Фед в Минеаполис Нийл Кашкари, който беше предвидил едно понижение тази година, заявява пред Bloomberg, че атаките срещу Иран го карат да се съмнява в това. Той допълва, че се нуждае от повече данни и че ключовият въпрос за инфлацията е колко дълго ще се задържат високите цени на енергията.

Цените на петрола отбелязаха най-голямото си седмично повишение от 1985 г., след първата седмица на конфликта, а критичният проток Ормуз остана практически затворен за транзитен трафик.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп определи базовата продължителност на войната на четири до пет седмици, но също така заяви, че има капацитета и волята да продължи по-дълго, за да свали от власт настоящия режим в Техеран.

Това е първата подобна заповед за евакуация, издадена от Вашингтон в Саудитска Арабия от началото на войната

Петролът премина $110, САЩ евакуират служители от Саудитска Арабия

Междувременно, Централното командване на САЩ е поискало от Пентагона да изпрати повече офицери от военното разузнаване в щаба си в Тампа, Флорида, за да подкрепят операциите срещу Иран за най-малко 100 дни, но вероятно до края на септември, според информации.

От друга страна, Стивън Майрън от Фед заявява, че не се притеснява от скока в цените на петрола, който води до по-високи цени на бензина, и от възможното влияние върху инфлацията и икономиката.

„Обикновено Фед не реагира на по-високите цени на петрола по този начин. Това повишава общата инфлация, но е еднократен шок. Когато мислите за основната инфлация, която не включва цените на енергията, тя е по-добър показател къде ще се движи инфлацията в средносрочен план“, допълва той пред CNBC.

Подобно на Майрън, Крис Уолър от Фед също не очаква скокът в цените на бензина да доведе до трайно повишение на инфлацията. Според него това ще има значение само ако по-високите енергийни разходи се запазят за дълго време, отбелязва той пред Bloomberg и допълва, че шокът с цените на петрола прилича повече на еднократно събитие, отколкото на това през 70-те години, когато ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол) намали производството в отговор на подкрепата на САЩ и Запада за Израел.

Очаква се представителите на Фед да запазят лихвените проценти непроменени на срещата по-късно този месец. В петък очакванията на инвеститорите оценяваха вероятността Фед да запази лихвите непроменени на 95%.