Войната с Иран вероятно ще доведе до скок в цените на петрола и ако се проточи, може да означава, че следващата стъпка на Федералния резерв на САЩ ще е повишаване на лихвените проценти.

Президентът Доналд Тръмп призова за промяна на режима в Иран.

Според експерти една от най-големите тревоги е, че той ще види реална заплаха за своето съществуване, отбелязва в анализ MarketWatch.

Иранският режим „ще направи всичко, което може и всичко, което смята, че ще му помогне да остане на власт“, според Сюзън Малони, директор на програмата за външна политика в Брукингс Институт.

„Това включва удари както срещу съседите им, срещу енергийната инфраструктура в региона, така и срещу Израел и американските военни сили, и всяко друга присъствие в региона. След американската военна акция в Иран може да настъпи много опасен период“, допълва тя.

„Ще молите за милост“, заявиха преди това властите от Ислямската република след като потвърдиха смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей

Тръмп с нова заплаха към Иран: Ще ги ударим със сила, каквато никога не са виждали

За американската икономика на този етап изглежда сигурно, че войната ще доведе до по-висока инфлация.

„Аргументът за по-ниски лихви просто се изпарява пред очите ни“, заявява Брайън Бетън, икономист в Бостън Колидж, в интервю за MarketWatch. Повишението на цените на петрола, съчетано с агресивния подход на администрацията на Тръмп към митата, ще поддържа цените високи.

През последните няколко месеца Фед се бори да овладее инфлацията на фона на натиска от Белия дом и пазарите за понижаване на лихвите. Последните събития в Близкия изток само увеличават предизвикателствата.

Цените на едро започнаха да се ускоряват през декември и сега са на ниво от 3% на годишна база. Това разочарова финансистите, които се надяваха, че новите мита на Тръмп ще имат само преходно влияние върху инфлацията. Вероятно е увеличението на цените на производителите скоро да се отрази и на потребителите, смята Итън Харис, бивш главен икономист в BofA Securities.

Фючърсните пазари увеличават залозите за общо три понижения на лихвите тази година, като вероятността това в оценките се повишава от 40% на 50%

Инфлацията в САЩ изненада с охлаждане, а пазарите веднага пренаредиха залозите си

Инфлацията изглежда се засилва през първото тримесечие, съгласен е Скот Андерсън, главен икономист за САЩ в BMO Capital Markets. Основните разходи за лично потребление се повишават до 3,1% на годишна база през януари, най-високият темп за последните две години – и това е преди да се отрази въздействието от удара срещу Иран. Годишната цел на Фед за инфлацията е 2%.

Всяко увеличение на цените на суровия петрол с 10 долара се очаква да повиши инфлацията на потребителските цени с 0,2% до 0,4% през следващата година, според Андерсън.

Фючърсите на суровия петрол са се повишили с около 16% 2026 г., или с 10 долара за барел.

Цените вече се покачиха с нарастването на напрежението с Иран, а сега продължителният конфликт може да повиши вероятността следващата стъпка на Фед да е повишаване на лихвените проценти, обяснява Андерсън.

„Всъщност става дума за проблеми за Фед по отношение на ограничаването на инфлацията. В тази ситуация той не може да понижи лихвите“, според Бетън.

Наблюдатели предвиждат скок в цените на петрола, тъй като нарастват опасенията от прекъсване на доставките през Ормузкия проток

Пазарите се готвят за турбуленция след ударите на САЩ срещу Иран

Търговците на деривативните пазари все още очакват две понижения на лихвите с по четвърт процентен пункт тази година, първото през юни, а второто – през септември.

Както митата, така и цените на петрола обаче отбелязват шокове в предлагането, които повишават разходите за производството в икономиката, което е много трудно Фед да охлади. Инструментите за лихвените проценти действат по-скоро върху търсенето в икономиката, като стимулират компаниите и потребителите да харчат или ги подтикват да се въздържат, допълва MarketWatch.

Според Кристофър Грейнвил, управляващ директор на TS Lombard, консултантска компания за макроикономически прогнози в Лондон, военната конфронтация между САЩ и Иран е малко вероятно да доведе до пълна петролна криза или стагфлационен шок в световната икономика.

Все пак е възможно да се сблъскаме с „нефтена буря“, подобна на тази, която настъпи след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., когато цените на петрола скочиха над 100 долара за барел и останаха високи в продължение на шест месеца.

Тази т.нар. буря беше достатъчна, за да подхрани инфлацията в САЩ, като основният индекс на цените на личните потребителски разходи (PCE) се повиши с 5,6% през септември 2022 г., най-високата му стойност за почти 40 години.

При решението си да задържат лихвите, централните банкери на САЩ повишават оценката си за икономическия растеж и смекчават притесненията си относно пазара на труда в сравнение с инфлацията

Фед запази основната лихва без промяна на фона на по-оптимистична оценка за икономиката на САЩ

Карен Йънг, старши научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет, смята, че всяко покачване на цените зависи от това дали иранският режим ще нанесе удари по нефтопроизводствените съоръжения на съседите си в Близкия изток в отговор на действията на САЩ и Израел.

Вали Наср, професор в Училището за напреднали международни изследвания на Университета Джонс Хопкинс, смята, че е вероятно Иран да нанесе удари по съседните си страни.

Докато иранският режим се държи, според Грейнвил, „рискът от буря“ ще продължи и ще доведе до устойчива рискова премия в цените на петрола, като ще постави долна граница на това, което иначе е фундаментално обусловена слабост.

През времето, необходимо на военната мощ на САЩ да неутрализира отбранителните способности на Иран, скокът в цените на петрола ще продължи, но същата тази реакция „на всяка цена“, според Грейнвил, ще попречи на всякакви действия на Иран, които биха запалили целия Персийски залив и биха предизвикали пълномащабна петролна криза в стила на 70-те години.