Акциите в сектора на отбраната традиционно се възприемат като барометър за геополитическо напрежение.

Когато напрежението се покачи и избухне конфликт, цените им се повишават. Когато заглавията охладнеят, интересът спада. Това е логика, изградена около цикли на поръчки и разходи, провокирани от кризи.

Ударът срещу Иран от страна на САЩ и Израел вероятно ще повтори този модел в краткосрочен план.

Но в същото време се развива нещо по-структурно и дългосрочно – промяна, която прилича по-малко на еднократна продажба на оръжие и повече на дългосрочен договор за услуги.

Части от отбранителната индустрия започват да наподобяват абонаментен бизнес – повтарящи се приходи върху все по-голяма инсталирана база.

За инвеститорите, които се интересуват от устойчивостта на печалбите, а не само от военни заглавия, това разграничение е ключово, пише в анализ MarketWatch.

Наблюдатели предвиждат скок в цените на петрола, тъй като нарастват опасенията от прекъсване на доставките през Ормузкия проток

Пазарите се готвят за турбуленция след ударите на САЩ срещу Иран

От еднократна покупка към десетилетна екосистема

Днес оръжейните системи вече не са просто еднократна покупка. Когато една държава въведе на въоръжение изтребители, системи за противоракетна отбрана или военноморски разрушители, тя се ангажира с години – дори десетилетия – разходи за експлоатация и поддръжка.

Според Службата за отчетност на правителството на САЩ (GAO) разходите за поддръжка могат да достигнат около 70% от общата стойност на една оръжейна система през целия ѝ жизнен цикъл. Те включват резервни части, ремонтни бази, обучение, софтуерни обновления, системна интеграция и гаранции за оперативна готовност.

Тъй като националната сигурност не допуска „престой“, средствата за поддържане на готовността продължават да текат дори когато новите поръчки намаляват.

На практика компанията, която произвежда платформата, често остава ангажирана с поддръжката ѝ. Всеки нов доставен самолет разширява базата за бъдещи приходи от логистика, модернизация и сервиз.

Иран изпраща SMS-и, с които изтъква своя отговор на атаките

Огромните рискове, които носи призивът на Тръмп за смяна на режима в Техеран

Kомпании, които могат да спечелят

Lockheed Martin е най-ясният пример за този модел. Програмата F-35 формира 26% от консолидираните ѝ приходи през 2024 г., като включва разработка, производство и поддръжка. Продажбите на услуги са нараснали благодарение на увеличения обем договори за поддръжка на F-35. Компанията отчете рекорден портфейл от поръчки за 194 млрд. долара към края на 2025 г. – сериозна видимост за бъдещи приходи, пише MW.

RTX разполага с диверсифицирана инсталирана база – от ракетни системи до авиационни компоненти чрез Collins Aerospace. Компанията отчита портфейл от поръчки близо 268 млрд. долара. Комбинацията от военна модернизация и приходи от търговска авиация създава по-устойчив модел на печалби.

Northrop Grumman е силно позиционирана в модерни системи – стелт самолети, космически активи, сензори и интегрирани мрежи. Тези системи изискват непрекъсната модернизация. Компанията приключи 2025 г. с портфейл от близо 95,7 млрд. долара.

Според лидерите на ЕС съвместната атака на САЩ и Израел срещу Ислямската република може да доведе до глобална ескалация на конфликта

Тревога и предпазливост: Европейските реакции след „Операция Епична ярост“ в Иран

Софтуерният слой – и отбраната като услуга

Най-ясната трансформация се наблюдава в дигитализацията на отбраната. Договорът Joint Warfighting Cloud Capability на Пентагона отразява преход към облачни услуги на абонаментен принцип.

Компании като Palantir Technologies оперират именно в този слой – с многогодишни договори и повтарящи се приходи от анализи и изкуствен интелект.

Този сегмент най-силно наподобява истинска „абонаментна икономика“ в рамките на отбранителния бюджет.

Тя е отворена за ветерани от всички родове войски на САЩ, включително резервисти и членове на Националната гвардия

Palantir стартира AI програма за военни ветерани на фона на тесните си връзки с отбраната

Пазарът може да изостава

Въпреки структурната промяна, много отбранителни компании продължават да се оценяват като циклични индустриални играчи – сякаш печалбите им зависят основно от поръчки в условия на криза.

Но ако делът на поддръжката, модернизацията и софтуера продължи да расте, този модел на оценка ще става все по-непълен. Повтарящите се договори могат да изгладят колебанията в печалбите и да осигурят по-стабилни свободни парични потоци.

Пазарите обикновено възнаграждават предвидимостта. Компаниите с устойчиви парични потоци често получават по-високи оценки от тези, зависими от епизодично търсене.

Затова отбранителният сектор все по-малко изглежда като спекулация около конфликт и все повече като дългосрочен бизнес, основан на готовност, модернизация и софтуер.

*Публикацията има само информационни цели. Тя не представлява инвестиционен съвет и не трябва да се счита за оферта за покупка или продажба на активи.