Петролните доставки през Ормузкия проток може никога да не се върнат към нивата отпреди войната между Иран и САЩ, тъй като корабособствениците вече трябва да преценяват риска от внезапно възобновяване на военните действия в нестабилния район на Персийския залив.

Западните търговски кораби вероятно ще бъдат особено предпазливи, ако Ормуз остане под фактическия контрол на Иран. Причината е, че евентуална координация с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция може да ги изложи на риск от нарушаване на американските санкции.

Това е сценарий с трудно предвидими последици, като се има предвид ключовата роля на протока за световните енергийни пазари. До избухването на войната свободното корабоплаване през Ормуз никога не е било сериозно поставяно под въпрос. Ситуацията се променя, след като Иран на практика блокира морския коридор в отговор на военната операция, започната от САЩ и Израел на 28 февруари.

Блокадата на Ормуз предизвика най-голямото прекъсване на петролни доставки в историята и увеличи натиска върху Вашингтон да постигне споразумение с Техеран, тъй като рискът за световната икономика расте с всеки изминал ден.

Според анализатори, цитирани от CNBC, Иран се стреми да използва тази ситуация, за да затвърди контрола си върху протока като част от бъдещо мирно уреждане на конфликта.

Амос Хохщайн, бивш старши съветник по енергетика и национална сигурност на президента Джо Байдън, коментира, че лидерите в Близкия изток вече приемат, че Иран е установил контрол над Ормуз.

„Каквото и да се случи, Иран ще контролира Ормузкия проток в обозримо бъдеще“, казва той пред CNBC. „Дори няма значение какво пише в евентуалното споразумение. Всички в региона вярват в това.“

Медузи и ракообразни превземат блокираните в Персийския залив кораби

Новата реалност за корабоплаването

Според Хелима Крофт, ръководител на отдела за суровини в RBC Capital Markets, нивата на трафик през Ормуз отпреди войната може да се окажат връхна точка, която няма да бъде достигната отново скоро.

„Всеки край на конфликта, при който Иран запази оперативен контрол и влияние върху протока, вероятно ще доведе до осезаемо по-ниски обеми на преминаващия трафик“, посочва тя в анализ до клиенти, цитиран от американски финансови медии.

При подобен сценарий трафикът може да се възстанови едва до 60-70% от нивата отпреди войната. Корабите, свързани с Китай, вероятно ще продължат да преминават свободно, докато западните превозвачи ще трябва да договарят достъпа си директно с Техеран.

„Това няма да доведе до глобална рецесия, както предвиждат някои от най-песимистичните сценарии, но няма и да позволи връщане към предвоенните нива“, казва Ричард Мийд, главен редактор на специализираното издание Lloyd’s List.

По думите му резултатът може да бъде „много по-коварен“ – трайно разделен морски коридор, в който достъпът зависи от политическата ориентация, а не от принципа за свободно корабоплаване.

Вашингтон и Техеран са близо до временно споразумение, но ключови разногласия остават

Урокът от Червено море

Анализаторите посочват кризата в Червено море като пример колко дълготрайни могат да бъдат последствията от подобни конфликти.

През ноември 2023 г. подкрепяните от Иран хути в Йемен започнаха атаки срещу търговски кораби в отговор на войната в Газа. Само за няколко месеца трафикът през пролива Баб ел-Мандеб спадна с повече от 50%, а и повече от две години по-късно не се е възстановил до предишните си нива.

„Един от най-важните изводи е, че не е необходима огромна военноморска сила, за да бъде нарушено движението през ключов морски коридор“, казва Томър Раанан от Lloyd’s List.

Въпреки че хутите не са атакували кораби в Червено море от края на миналата година, това не е било достатъчно, за да върне корабния трафик към нивата от 2023 г.

„Не бях чувал за Ормузкия проток досега“: Как един изпълнителен директор се справя с шока от цените на петрола

Има ли алтернатива на Ормуз?

Според експертите именно тук е голямата разлика между Червено море и Ормуз.

Корабите могат да избегнат Червено море, като заобиколят Африка през нос Добра надежда. Ормуз обаче няма равностойна алтернатива.

Преди войната през него преминаваха около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства вече използват тръбопроводи, за да пренасочват част от износа си към терминали на Червено море и Оманския залив. Това облекчава ситуацията, но не може напълно да замести Ормуз.

„Част от товарите могат да бъдат прехвърлени към тръбопроводи, но не всичко“, казва Раанан. „Не говорим само за петрол.“

Ормуз е жизненоважен и за пазара на втечнен природен газ, торове и редица други суровини.

Въпреки това страните от Залива вече търсят нови маршрути. Обединените арабски емирства ускоряват изграждането на втори тръбопровод, който ще заобикаля Ормузкия проток и трябва да влезе в експлоатация през 2027 г.

Американският министър на енергетиката Крис Райт смята, че значението на Ормуз за световния енергиен пазар постепенно ще намалява именно заради подобни проекти. „Ще се появят и други маршрути, по които енергията да напуска Персийския залив“, казва той.

Според Райт значението на Ормуз ще отслабва, но това няма да намали ролята на държавите от региона като ключови производители и доставчици на енергия за света.