Кораби, блокирани в Персийския залив заради продължаващия конфликт в Близкия изток, започват да се покриват с ракообразни, водорасли и медузи, а това може сериозно да затрудни напускането на региона, когато бойните действия приключат.

Най-малко 800 търговски кораба остават блокирани в Залива след избухването на сраженията на 28 февруари, като около 20 000 моряци продължават да са на борда и да извършват рутинна поддръжка.

Плиткото пясъчно дъно и топлите води на Персийския залив обаче създават условия морските организми и пясъкът да запушват защитните решетки на корабните тръбопроводи. Екипажите изпитват и сериозни затруднения с доставките на резервни части при повреди.

Главният изпълнителен директор на Hapag-Lloyd Ролф Хабен Янсен разказва в подкаста на компанията, че единственият кораб, успял да премине през Ормузкия проток – практически затворен за повечето търговски съдове от началото на март – е трябвало да се движи много по-бавно заради съпротивлението, причинено от натрупаните ракообразни.

„Най-голямата изненада беше колко много замърсяване имаше по корпуса. Корабът беше стоял шест до осем седмици във вода с температура около 30 градуса и по него се беше натрупало какво ли не – неща, които изобщо не искаш да има по един кораб“, казва той.

От Hapag-Lloyd уточняват пред Financial Times, че витлата и голяма част от вертикалните страни на кораба са били покрити с морски организми, а около 40% от дъното също е било засегнато.

Според Хабен Янсен компанията ще трябва да има предвид „сериозно почистване“ и за останалите четири кораба, които все още се намират в Залива.

Затварянето не е временно прекъсване, а началото на системна криза, която ще се отрази на световните цени на хранителните продукти според организацията

ООН: Светът има 6 месеца, за да предотврати продоволствена криза заради Ормузкия проток

„Когато корабите не се движат и просто стоят в топли води, по тях започва да се натрупва сериозно замърсяване от морски организми. Вероятно точно това се случва и с нашия кораб в момента“, казва пред FT Ласе Кристоферсен, главен изпълнителен директор на превозвачa Wallenius Wilhelmsen, чийто кораб все още е блокиран в Залива.

Натрупването на морски организми увеличава и разхода на гориво, тъй като създава допълнително съпротивление на корпуса, допълва Кристоферсен.

Притесненията за това колко дълго корабите ще останат блокирани се засилват, тъй като напрежението между САЩ и Иран около условията за мирно споразумение не показва признаци на разрешаване.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви миналата седмица, че предложеното от Иран мирно споразумение е „неприемливо“, а примирието е „на системи“.

Според морски консултанти и ръководители на компании корабите могат да преминават през Ормузкия проток само ако правителствата са договорили двустранно разрешение с Иран или ако е платена такса на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.

Белият дом отложи мащабни удари заради посредничеството на арабските съюзници, а възбновеното движение на азиатски танкери в региона донесе краткосрочно успокоение за енергийните пазари

САЩ и Иран си разменят заплахи, докато няколко кораба преминават през Ормузкия проток

С нарастването на летните жеги в Персийския залив и честите пясъчни бури, причинени от силните северозападни ветрове „Шамал“, тревогите за състоянието на корабите и екипажите се увеличават.

„Морската индустрия е свикнала да управлява рискове, но ситуацията в Персийския залив е изключително трудна. Комбинацията от тежки климатични условия, поддръжката на корабите и несигурността поставя безпрецедентен натиск върху корабите, системите и моряците“, заявяват от Британската камара по корабоплаване.

Манодж Ядав, генерален секретар на Индийския съюз на моряците, казва, че екипажите изпитват затруднения дори с доставката на критично важни части.

Войната на изтощение засилва заплахата от нови военни удари, докато Белият дом и Техеран отказват стратегически отстъпки въпреки блокирания Ормузки проток и растящите икономически щети

Как дипломатическата безизходица между САЩ и Иран може да разпали отново конфликта в Близкия изток

Това допълнително увеличава психологическия натиск върху моряците, някои от които вече повече от 70 дни са блокирани на неподвижни кораби. Трудовите сертификати на много от тях са изтекли, а други нямат редовен достъп до интернет и изпитват сериозни психологически затруднения, предупреждават благотворителни организации.

„Психически са изтощени, защото няма реална работа на борда. Стоят по каютите си, излизат за малко, липсва поддръжка, има недостиг на храна. За тях това е като затвор“, казва Ядав.

Някои корабни оператори все пак успяват да извършат смяна на екипажите.

Главният изпълнителен директор на танкерната компания TORM Якоб Мелдгорд заявява, че компанията е успяла да организира три смени на екипажа на кораба си, блокиран в Залива.

Ролф Хабен Янсен от Hapag-Lloyd обаче признава, че това често е трудно, „защото не много моряци имат желание да се качат на тези кораби при толкова несигурна ситуация“.