Американското правителство в понеделник нареди на служителите на държавната администрация, които не изпълняват спешни функции, да напуснат Саудитска Арабия, след като войната около Иран се разшири в Близкия изток. Това изстреля цената на петрола над 110 долара за барел и предизвика разпродажби на азиатските пазари.

Посолството на САЩ в Рияд посочи като причина повишения риск от въоръжен конфликт, терористични атаки, както и ракетни и дронови удари от Йемен и Иран. Това е първата подобна заповед за евакуация, издадена от Вашингтон в Саудитска Арабия от началото на войната.

Израелската армия съобщи в понеделник, че е започнала нова вълна от удари, насочени към инфраструктурата на „терористичния режим“ в централната част на Иран.

Това последва ударите в неделя по няколко ирански петролни съоръжения, които предизвикаха пожари и гъсти облаци дим над Техеран и съседния град Карадж. Атаките изглеждат като първите, насочени срещу енергийната инфраструктура на страната от началото на войната, отбелязва CNBC.

Междувременно иранските власти обявиха Моджтаба Хаменей, син на покойния върховен лидер аятолах Али Хаменей, за нов религиозен и политически лидер на страната. Това укрепва контрола върху Корпуса на революционната гвардия и други твърдолинейни групи.

Рязък скок на цените на петрола

Петролните пазари реагираха бурно. В понеделник сутрин цените на суровия петрол скочиха над 110 долара за барел, след като няколко производители на енергийни ресурси в Близкия изток обявиха планове за съкращаване на добива.

Американският сорт West Texas Intermediate (WTI) поскъпна с около 30% (27 долара) до 117 долара за барел.
Глобалният бенчмарк Brent се повиши с над 25% до 118 долара за барел.

Последният път, когато цената на петрола надхвърли 110 долара, беше след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Малко след като цената на петрола премина 100 долара в неделя вечерта в САЩ, Доналд Тръмп написа в Truth Social, че повишението на цените на петрола в краткосрочен план е „много малка цена за унищожаването на ядрената заплаха на Иран“.

„Само глупаци биха мислили иначе!“, добави той.

Рязкото поскъпване идва след дни на сериозни смущения в Ормузкия проток – едно от най-важните тесни места за световните петролни доставки. Танкерите започнаха да избягват този тесен морски маршрут, след като Техеран заплаши да атакува кораби, които се опитват да преминат през него.

След като доставките бяха блокирани, Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак заявиха, че ще намалят производството, тъй като запасите започват да се натрупват.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви в неделя, че корабоплаването през протока ще бъде възстановено, след като Вашингтон унищожи способността на Техеран да застрашава морския трафик.

„Периодът на спокойствие, който пазарът имаше през по-голямата част от миналата седмица – с надеждата, че конфликтът няма да излезе извън контрол и да се разпространи към други части на икономиката – очевидно приключи“, казва Клейтън Сийгъл, експерт по енергетика и геополитика в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), цитиран от CNBC.

„Вероятно ще навлезем в по-дълъг период на криза. Пазарът в момента се опитва спешно да навакса с реалността.“

Иран изпраща дронове в региона

По-рано Техеран сигнализира намерение да намали напрежението със съседните държави. В предварително записано видео, публикувано в събота, иранският президент Масуд Пезешкиан се извини за ударите срещу страни от Близкия изток и заяви, че Иран ще прекрати атаките срещу държави, които не помагат на САЩ и Израел в съвместната им операция срещу Иран.

Саудитска Арабия обаче съобщи в неделя, че иранските атаки продължават. Рияд предупреди, че те се основават на „несъстоятелни претексти без реална основа“, което допълнително изостря напрежението и вреди на отношенията „сега и в бъдеще“.

Иран е изстрелял дронове „Шахед“, известни като „камикадзе“, за да претовари системите за противовъздушна отбрана в региона на Персийския залив. Техеран посочва като причина присъствието на американски военни бази и подкрепата на регионални държави за американските удари.

Тези дронове се използват широко и от Русия във войната ѝ срещу Украйна.

Украйна разработи методи за противодействие и сваляне на тези апарати. Те са значително по-евтини от прехващащите ракети, използвани от системи като Patriot, доставени от САЩ.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви пред The New York Times, че Киев се е съгласил с американско искане да изпрати прехващащи дронове и екип от експерти, за да помогне за защитата на американските военни бази в Йордания.

„Получихме няколко съобщения за това как можем да помогнем за защитата на цивилното население в Близкия изток и на американските войници, разположени в определени страни“, написа Зеленски в X. „Отговорихме: ‘Ще изпратим експерти и ще осигурим всичко необходимо за тяхната защита.’“

Други държави също разглеждат искания от страните от Персийския залив за помощ в ограничаването на атаките. Австралия съобщи, че анализира подобни молби за отбранителна военна подкрепа, но подчерта, че няма да участва в настъпателни действия срещу Иран.

Китай изпрати специален пратеник в Близкия изток миналата седмица, за да посредничи за прекратяване на огъня. Външният министър Ван И повтори призива на Пекин за край на военните действия и определи конфликта като война, която „никога не е трябвало да се случва“.

Пазарите в Азия се сриват

Азиатските борси се понижиха рязко в понеделник, тъй като инвеститорите се опитват да намалят риска на фона на нарастващите опасения, че бойните действия могат да продължат по-дълго от очакваното и да предизвикат глобален шок в доставките на петрол.

Според Yonhap News Южна Корея дори е започнала да обсъжда въвеждането на таван на цените на петрола за първи път от 30 години.

Южнокорейският индекс Kospi задейства втория си механизъм за автоматично спиране на търговията (circuit breaker) в рамките на четири сесии в понеделник, като поведе по-широка разпродажба на регионалните пазари.

Индексът се срива с над 8%, което доведе до 20-минутно спиране на търговията от 10:31 ч. местно време. Последно той се търгуваше със спад от 8.58%.

Samsung Electronics пада с над 10%, а производителят на чипове SK Hynix губи 12.3%.

Подобен механизъм беше задействан и миналата седмица, когато основният индекс се срина с над 12% в сряда, отбелязвайки най-големия си еднодневен спад в историята.

Японският индекс Nikkei 225 се понижава с 7.05%, падайки под 52 000 пункта за първи път от януари, докато индексът Topix губи 5.36%.

Сред най-големите губещи е SoftBank Group, чиито акции се понижават с над 11%, а свързаните с чипове компании Advantest и Lasertec падат съответно с над 13% и 11%.

Китайските пазари отчитат по-малки загуби – индексът Hang Seng в Хонконг се понижи с 2.75%, а CSI 300 в континентален Китай пада с 1.65%.

Австралийският индекс S&P/ASX 200 се понижава с 3.2%, като ограничава по-ранните си по-големи загуби.