Финансовите министри на страните от Г-7 ще обсъдят възможността за съвместно освобождаване на петрол от стратегическите резерви, координирано от Международната агенция по енергетика (МАЕ), на извънредна среща в понеделник, съобщава Financial Times. Целта е да се овладее рязкото поскъпване на петрола след конфликта в Персийския залив.

Министрите и изпълнителният директор на MAE Фатих Бирол ще проведат разговор в 8:30 ч. нюйоркско време, за да обсъдят последиците от войната с Иран, според източници на FT, запознати със ситуацията, включително високопоставен представител на Г-7.

До момента три държави от Г-7, включително САЩ, са изразили подкрепа за подобна инициатива.

Общо 32-те страни членки на МАЕ поддържат стратегически петролни резерви като част от колективна система за извънредни ситуации, предназначена да реагира при кризи с цените на петрола. Един от източниците на FT посочва, че според някои американски представители подходящо би било освобождаване на между 300 и 400 милиона барела, което представлява около 25–30% от общите 1.2 милиарда барела резерви.

Срещата се провежда в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп е под натиск да спре рязкото покачване на цените на петрола от началото на войната. Средната цена на бензина в САЩ се е повишила до 3.45 долара за галон в неделя, спрямо 2.98 долара преди седмица, и се очаква да нараства още, ако тенденцията не бъде обърната.

Поскъпването на петрола през последната седмица вече предизвика глобални икономически сътресения, които заплашват да доведат до нова инфлационна вълна и да нанесат дългосрочни щети върху икономическия растеж в света.

Китай, Индия, Южна Корея, Япония, Германия, Италия и Испания са сред най-големите вносители на суров петрол, което ги прави особено уязвими към ценови шокове.

Международният бенчмарк Brent скочи с 24% по време на азиатската търговия в понеделник до 116.71 долара за барел, но по-късно отстъпи до около 110.85 долара, след новината за срещата на Г-7. Американският сорт West Texas Intermediate (WTI) се повиши с 28% до 116.45 долара, преди да се понижи до около 108 долара, което все пак представлява ръст от близо 19%.

Стратегическите петролни резерви бяха създадени с основаването на Международната агенция по енергетика през 1974 г., след арабското петролно ембарго, което доведе до рязък скок на цените и сериозен недостиг на горива в западния свят.

Тези резерви позволяват на големите потребители на петрол да реагират при сериозни енергийни сътресения.

От създаването на МАЕ досега е имало пет координирани освобождавания на резерви от страните членки. Последните две бяха през 2022 г., за да се противодейства на скока на цените след руската инвазия в Украйна.

Във вторник МАЕ вече проведе извънредна среща, за да обсъди възможни мерки срещу задаваща се криза в доставките на петрол. В подготвен документ се посочва, че агенцията е „готова да действа в подкрепа на стабилността на петролните пазари“.

Според поверителния документ, цитиран от FT, страните от МАЕ разполагат с над 1.24 милиарда барела държавни резерви, както и с още около 600 милиона барела индустриални запаси, които също могат да бъдат използвани при нужда.

Тези количества биха могли да покрият почти един месец от общото потребление на петрол в страните от MAE и над 140 дни нетен внос, се посочва в документа. САЩ и Япония държат около 700 милиона барела от общите резерви.

Фондовите пазари в голяма част от Азия се понижиха в понеделник в отговор на поскъпването на петрола. Според фючърсните индекси американските борси също се подготвят за значителни загуби, което може да задълбочи напрежението на финансовите пазари.

Решението да се обсъди използването на стратегическите петролни резерви представлява обрат в позицията на администрацията на Тръмп, която миналата седмица заяви, че освобождаване на запаси няма да бъде необходимо за стабилизиране на пазарите.

Енергийни анализатори обаче посочват, че рекордното поскъпване на петрола през последната седмица е оставило на политиците малко други възможности, освен да използват стратегическите резерви, за да успокоят пазарите.

В интервю за Financial Times в петък енергийният министър на Катар Саад ал-Кааби предупреди, че войната може „да срине икономиките на света“ и прогнозира, че износителите на енергийни ресурси от Персийския залив може да спрат производството в рамките на дни.

В анализ от неделя Rapidan Energy Group предупреди, че страните от МАЕ ще бъдат „подложени на силен натиск да освободят стратегически резерви“.

Китай, който не е пълноправен член на МАЕ, също разполага със значителни петролни запаси, натрупани през последните 12 месеца. Анализатори изчисляват, че Пекин има между 1.1 и 1.4 милиарда барела петрол, което би могло да покрие около 140 дни от нуждите на страната от внос на петрол.