Защо само Педро Санчес дръзна да се изправи срещу Тръмп?

В сряда сутринта Педро Санчес направи 10-минутно телевизионно обръщение с доста безличното заглавие: „Институционално изявление на министър-председателя относно оценката на последните международни събития“.

Думите в речта му обаче бяха всичко друго, но не и безцветни. Само часове след като Доналд Тръмп заплаши да прекрати търговията с Испания заради отказа на правителството ѝ да позволи две съвместно управлявани бази в Андалусия да бъдат използвани за удар срещу Иран, Санчес изложи позицията си.

С това той се нареди сред малцината европейски лидери, дръзнали открито да отхвърлят исканията на американския президент, чийто стил на преговори е смесица от натиск, унижение и самоизтъкване.

Основната линия в аргументацията на испанския премиер беше, че нова война в Близкия изток ще отнеме множество животи, ще дестабилизира още повече света и ще има тежки икономически последици. Много от пасажите в речта му обаче бяха недвусмислено лични, пише The Guardian.

По думите на Санчес върховният дълг на едно правителство е да защитава и подобрява живота на своите граждани, а не да манипулира или да извлича печалба от глобални конфликти.

„Абсолютно неприемливо е лидери, които не изпълняват задълженията си, да използват войната като димна завеса, за да прикрият своите провали. Недопустимо е в същото време те да пълнят джобовете на едни и същи избрани малцина. Това са единствените печеливши в свят, който спира да строи болници и започва да строи ракети“, заяви той.

Санчес срещу Тръмп: Испанският премиер стана най-острият критик на войната срещу Иран в ЕС

След това дойдоха и думите: „Наивно е да се вярва, че демокрацията или уважението между нациите могат да възникнат от руини. Или че практикуването на сляпо и раболепно подчинение е форма на лидерство… Ние няма да бъдем съучастници в нещо, което е лошо за света и което също така противоречи на нашите ценности и интереси, само от страх от репресии, наложени от някого.“

Не е нужно да се посочва кой е този „някой“.

Дори Санчес просто да е давал глас на вече съществуващите нагласи – предвид факта, че едва 15,7% от испанците одобряват американския президент – думите му със сигурност са отекнали дълбоко. Те съвпадат с масовото възмущение от 2003 г., когато тогавашният премиер Хосе Мария Аснар подкрепи инвазията в Ирак.

Макар обръщението да зарадва левия електорат на Санчес, то предизвика предсказуема реакция от политическите му опоненти. Лидерът на консервативната Народна партия Алберто Нуньес Фейхоо обвини премиера, че играе партийни игри и застрашава отношенията на Испания със САЩ. Сантяго Абаскал, лидер на крайнодясната партия Vox, намекна, че решението е било взето от „аятоласите“ и от министър-председател, обсебен от желанието да остане на власт въпреки поредицата корупционни скандали около неговото близко обкръжение, социалистическата му партия и правителството му.

Но езикът на Санчес, макар и рязък, едва ли е нетипичен за него. Освен че е един от най-гласовитите европейски критици на действията на Израел в Газа, той се обяви и срещу въоръженото сваляне на Николас Мадуро във Венецуела от страна на САЩ.

Санчес също така се противопостави на глобалните тенденции, като защитава и изтъква ползите от имиграцията във време, когато повечето политици на континента предпочитат радикална реторика.

Политическата му тежест нараства, но поне засега той остава изолиран. Докато датският премиер Мете Фредериксен успя да консолидира европейските лидери срещу претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия, с което спечели и похвали, и влияние, Санчес все още не намира толкова открита подкрепа в големите столици на Европа.

Поради сбор от причини – от вътрешнополитически и идеологически до глобални и чисто практически – неговите колеги в Берлин, Париж и Рим не желаят да се изправят открито срещу Тръмп.

Френският президент Еманюел Макрон се свърза със Санчес в сряда, за да изрази „европейската солидарност“ на Франция пред лицето на американските търговски заплахи. На Макрон му остава само година на поста и вниманието му е насочено почти изцяло към външната политика. Сега той е изправен пред ново предизвикателство – да деескалира международен конфликт, който изглежда до голяма степен извън контрола на Франция.

САЩ все пак се нуждаят от Европа

Париж, който през 2003 г. твърдо се противопостави на войната в Ирак при управлението на Жак Ширак, днес балансира по тънкото въже на прагматизма. Макрон беше категоричен, че американските и израелските удари срещу Иран не са съобразени с международното право. В същото време обаче той подчерта, че Техеран носи своята отговорност заради ядрената си програма, спонсорирането на терористични групи и системните нарушения на човешките права. В телевизионно обръщение във вторник, по повод ликвидирането на върховния лидер на Иран и негови приближени, френският президент беше категоричен: „Историята никога не оплаква палачите на собствения им народ. Никой от тях няма да бъде оплакан.“

Франция разположи самолетоносача „Шарл дьо Гол“ и допълнителни системи за противовъздушна отбрана в Източното Средиземноморие. Макрон определи това присъствие като „строго отбранително“, насочено към подкрепа на регионалните съюзници на Париж – от Кипър до Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства, където страната поддържа значителна военна база.

Един от основните приоритети на Франция е „да работи за намирането на изход от тази криза“, подчертава френски представител, цитиран от The Guardian.

Германският канцлер Фридрих Мерц обаче използва реториката, която най-рязко се разминава с тази на Санчес. В неделя, докато се готвеше да отпътува за Вашингтон, Мерц използва забележително помирителен тон в изявление пред камерите в канцлерството в Берлин.

„Квалифицирането на събитията [в Иран] според международното право ще има сравнително слаб ефект“, посочи Мерц. „Следователно сега не е моментът да поучаваме нашите партньори и съюзници. Въпреки резервите си, ние споделяме много от техните цели, без самите ние да сме в състояние действително да ги постигнем.“

Стратегията на Мерц за дълго планираната среща в Овалния кабинет беше ясна: залагайки на прагматизъм (по примера на канадския премиер Марк Карни), той цели да си осигури максимално поле за маневриране по най-критичните за Европа теми – Украйна и хаотичните мита на американския президент.

Канцлерът е изправен пред сериозен спад в популярността си. Той се опитва да спре възхода на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ преди петте регионални вота тази година, докато същевременно се бори да съживи германската икономика. В тази ситуация Мерц не може да си позволи челен сблъсък с Тръмп.

Във вторник, малко след като американският президент обяви плановете си да прекрати търговията с Испания, журналист даде възможност на Мерц да защити Мадрид. Вместо това обаче той подкрепи атаката на Тръмп. Той засегна отказа на Испания да приеме предложението на НАТО за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП.

По-късно Мерц обясни пред германски журналисти, че не е искал да противоречи на Тръмп „на открита сцена“. Той твърдеше, че в частните им разговори всъщност е защитил Испания и Обединеното кралство.

Хипотезата за член 5 витае във въздуха: Колко е висок прагът на НАТО

Междувременно британският премиер Киър Стармър беше осмян от Тръмп в Овалния кабинет с подмятането, че „не е Уинстън Чърчил“. Това принуди Стармър по-късно същата седмица публично да уверява, че „специалните отношения“ между САЩ и Лондон все още съществуват.

Но дотогава дипломатическата вреда вече беше нанесена, което даде на Тръмп победа в постоянните му усилия да вбие клин между европейските съюзници.

Коментатори в Германия припомниха, че миналия юни Мерц получи похвали за противопоставянето си на скандалните изказвания на Тръмп за Украйна и Втората световна война. Този път обаче неговата сдържаност беше определена като „срамна“.

Ако Санчес е търсил подкрепа за позицията си срещу войната с Иран, Рим едва ли е бил правилното място, пише The Guardian. Италия поддържа съзнателно двусмислено поведение. Премиерът Джорджа Мелони се опитва да балансира – единият ѝ крак е в лагера на Тръмп, с когото често изтъква политическа близост, а другият остава в Европа.

Този баланс е определящ за външната политика на Мелони. Както при митническите спорове с Тръмп, така и при конфликта в Газа, тя внимава да не скъса открито с Вашингтон. Същевременно обаче тя не желае да обвърже Италия с категорично независима линия.

„Ние не сме във война и не възнамеряваме да влизаме в такава“, коментира Мелони пред радио RTL 102.5. Тя определи ситуацията като тревожна и изрази безпокойство от „очевидната криза на международното право“, която води света към хаос.

В четвъртък министърът на отбраната Гуидо Крозето беше по-категоричен. Пред парламента той заяви, че ударите срещу Иран „разбира се, излизат извън правилата на международното право“. Крозето допълни, че това е война, започната без знанието на останалия свят, който сега е принуден да управлява последиците.

Външният министър Антонио Таяни уточни, че Рим все още не е получавал искания от САЩ за използване на военни бази на италианска територия. Той посочи, че всяко подобно искане тепърва ще бъде оценявано.

Междувременно самотният дуел на Испания с Вашингтон се изостри. Повод стана твърдението на Белия дом, че Мадрид е променил позицията си и вече е готов да съдейства на офанзивата. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес реагира остро и отхвърли думите на Вашингтон. „Нашата позиция срещу войната остава ясна и недвусмислена“, уточни той, подчертавайки, че курсът на Испания изобщо не се е променил.