Европейските страни засилват натиска върху Белгия да освободи 140 млрд. евро замразени руски резерви, държани в Брюксел. Държавите членки на ЕС обвиняват правителството на Барт де Вевер, че не разкрива напълно какво прави с данъчните приходи от тези блокирани активи.

Европейската комисия иска 27-те държави от блока да позволят използването на замразените средства за „репарационен заем“ за Украйна на ключовото заседание на Европейския съвет на 18 декември. Целта е да бъде подпомогната украинската икономика, която е в условия на война вече почти четири години. Има опасения, че Киев ще изчерпа средствата си в началото на следващата година. 

Но белгийският премиер Барт де Вевер се противопоставя на идеята, като в четвъртък вечерта дори засили своята съпротива, отбелязва POLITICO. Основният му аргумент е, че Белгия може да понесе правните последствия, ако активите бъдат използвани.  

ЕС очаква предложението да бъде одобрено до края на годината

Европейските лидери са близо до споразумение за използване на замразени руски активи за Украйна

Петима дипломати от различни европейски държави обаче твърдят, че Белгия изглежда има вторичен интерес да задържа руските средства заради генерираните от тях данъци. Те подчертават, че Белгия нарушава поет миналата година международен ангажимент да разкрива как използва данъците от замразените руски активи – средства, които би трябвало да бъдат насочвани към Украйна.

Според дипломатите парите продължават да се вливат в белгийския национален бюджет, което прави невъзможно да се установи дали Брюксел напълно изпълнява ангажиментите си към Киев. Страната категорично отрича да е извършила нещо нередно.

Ако Белгия продължи да се противопоставя, други държави в ЕС ще започнат по-често да поставят под въпрос дали тя печели от данъците върху руските активи или умишлено забавя средствата, предназначени за Украйна, казват дипломатите. Те също така питат дали Белгия използва обичайни данъчни постъпления, за да подкрепя Украйна, както правят други европейски страни, или разчита само на данъците от руските резерви.

„Като се има предвид това продължаващо отлагане, човек се пита дали всъщност е ясно, че на карта е заложена сигурността на Европа“, коментира високопоставен дипломат от ЕС пред POLITICO.

„И според наличните данни има съмнения дали Белгия изпълнява обещанието си да изпраща неочакваните данъчни приходи на Украйна.“

Какво ще е нужно, за да се преодолее политическата безизходица около 140-милиардния заем за Украйна?

Кризисна среща в ЕС заради спора около замразените руски средства

Проследяването на сумите е трудно, но дипломатите, които поставят под съмнение числата, използват източници като Института в Кил, който оценява общия ангажимент на Белгия към Украйна на 3,44 млрд. евро между началото на войната и 31 август 2025 г. За сравнение, данъкът от руските активи възлиза на 1,7 млрд. евро само през 2024 г.

Белгийското правителство отхвърли критиките на дипломатите, като заяви, че всички данъци от руските резерви, държани в банката Euroclear в Брюксел, са „предназначени“ за Киев. То обаче не дава директен отговор на въпроса дали всички тези средства вече са изплатени.

„Белгийското правителство се е ангажирало да насочи всички корпоративни данъчни приходи от лихвите върху блокираните руски активи в Euroclear за подкрепа на Украйна“, посочва белгийски служител. „За 2025 г. тези приходи се оценяват на около 1 млрд. евро.“

Властите подчертават, че парите, изплатени на Украйна, идват и от други федерални източници, освен от данъците върху активите.

„В допълнение към пълното използване на корпоративния данък върху неочакваните печалби, който изцяло се използва за военно подпомагане на Украйна, белгийското федерално правителство е предоставило от 2022 г. досега почти 1 млрд. евро“, пише белгийският служител в заявление.

Тъй като руските активи се държат от базираната в Брюксел депозитарна институция Euroclear, белгийското правителство облага с 25% корпоративен данък печалбите от лихвите върху тези активи.

„Тези средства са изцяло предназначени за Украйна и се използват за предоставяне на военно оборудване, обучение и др., както и за цивилни нужди като линейки“, продължава белгийският служител.

Част от разочарованието сред съюзниците на Белгия в ЕС е, че тази липса на прозрачност е трябвало да бъде разрешена още миналата година.

„Това позволява на Украйна да разшири и да използва пълния си капацитет и, разбира се, ще позволи на ЕС да се възползва от тази технология“, добави тя

Фон дер Лайен обеща 2 млрд. евро за дронове и заем за репарации на Украйна

През 2024 г. няколко западни държави обвиняват белгийското правителство, че използва част от данъчните приходи от активите за покриване на обичайни бюджетни нужди. В отговор на тази критика предишното белгийско правителство обещава да прехвърли данъчните приходи към финансов инструмент на ЕС и Г-7 за Украйна.

Но Белгия така и не изпълнява това обещание. На въпрос защо не използва специалния инструмент за прозрачност на средствата, белгийското правителство не дава отговор.

Друг високопоставен дипломат от ЕС предлага следното обяснение:

„Данъчните приходи вече бяха част от националния им бюджет и те не желаеха да се откажат от тях.“