Европейските лидери са все по-уверени, че предложението за заем от 140 млрд. евро за Украйна, обезпечен със замразените активи на Руската централна банка, може да бъде одобрено до края на годината – стъпка, смятана за ключова за поддържането на отбранителните усилия на Киев.

Предложението на Европейската комисия беше обсъдено на среща на министрите на финансите от Г-7 във Вашингтон миналата седмица и ще бъде разисквано на срещата на върха на европейските лидери в четвъртък в Брюксел. Участието на САЩ остава несигурно, съобщава Guardian. 

Полският външен министър Радослав Сикорски заяви миналата седмица, че според него „въпросът за използването на замразените руски активи в полза на жертвата на агресията върви към благоприятно разрешаване“.

Според него споразумение може да бъде постигнато до края на годината: „Много е просто – или ще използваме парите на агресора, или ще трябва да използваме нашите собствени. Не ме питайте кое предпочитам.“

Около 175 милиарда евро са се натрупали от замразени руски активи, държани в Европа

ЕС обсъжда ускорено използване на замразените руски активи в подкрепа на Киев

Съгласно плана, очертан в документ на Европейската комисия от миналия месец, ЕС ще отпусне безлихвен заем от 140 млрд. евро на Украйна, обезпечен със замразените руски активи, държани във финансовата агенция Euroclear.

Заемът ще бъде предоставен с идеята, че Русия ще използва замразените си активи, за да покрие военни репарации, след като войната приключи. „Предложението ни не представлява конфискация“, поясни пред репортери по-рано този месец високопоставен служител на ЕС.

Украйна продължава да има годишен бюджетен дефицит, докато се бори срещу руската инвазия. Досега страната разчиташе на заеми от съюзническите правителства, но нарастващите разходи и несигурната подкрепа от САЩ увеличават финансовия натиск върху нейните европейски партньори.

През септември Киев изчисли, че ще се нуждае от 50 млрд. долара външна помощ през 2026 г. Според представители на ЕС Украйна може да се изправи пред спешна нужда от средства за военните си усилия още от април същата година, тъй като липсват признаци за напредък в мирните преговори.

Белгия съхранява 183 млрд. евро замразени активи в Euroclear, базирана в Брюксел. Държавата иска от европейските си партньори сериозни гаранции, че няма да носи сама отговността в случай, че схемата се провали и Москва предприеме съдебни действия. Тя настоява и за по-голям натиск върху Г7 да предприеме подобни мерки за подпомагане на Украйна.

Британският министър на финансите Рейчъл Рийвс обсъди плана с колегите си от Г7 по време на срещата им във Вашингтон тази седмица, в рамките на годишния форум на Международния валутен фонд.

Белгийският министър-председател Барт Де Вевер настоява другите столици да покрият финансовите и правните рискове от заема в размер на 140 млрд. евро

Белгия под натиск от ЕС заради замразените руски активи

Схемата предвижда страните от Г7 да обединят усилия и да гарантират дълга – основно с цел да успокоят Белгия, където се съхранява по-голямата част от замразените активи на Руската централна банка от началото на войната.

Очаква се Великобритания да даде своя принос към този аспект на схемата, въпреки че директно държи малко замразени руски активи. Преговорите за това какъв ще бъде приносът на всяка страна от Г-7 към гаранциите все още продължават, включително и по въпроса дали САЩ ще участват.

Американското участие остава несигурно, но Съединените щати притежават сравнително малък дял от руските активи – около 7 млрд. долара. Макар подкрепата на Белия дом да има значителна политическа и правна тежест, от икономическа гледна точка тя не е решаваща.

„Страните от Г-7 са единодушни, че трябва да продължим да оказваме натиск върху Путин да седне на масата за преговори и да разгледаме нови механизми за финансиране на Украйна чрез използване на стойността на руските държавни активи“, коментира говорител на британското правителство.

„Продължаваме да развиваме подхода на Обединеното кралство и разглеждаме единствено варианти, които са в съответствие с международното право и са икономически и финансово отговорни.”

Великобритания и ЕС вече използват печалбите, генерирани от замразените руски активи, за подпомагане на Украйна, като целта е да бъдат осигурени 45 млрд. евро. Досега обаче идеята за използване на основния капитал – предложение, подкрепяно от Полша и балтийските държави, беше отхвърляна от Франция и Германия поради опасения, че това може да застраши стабилността на еврозоната.

Тази позиция се промени миналия месец, когато германският канцлер Фридрих Мерц се обяви в подкрепа на т.нар. „репарационен заем“ за финансиране на военната помощ за Украйна. В статия за Financial Times той подчерта, че е необходим „нов импулс, за да се променят изчисленията на Русия“.

Някои европейски политици се опасяват, че отмяната на санкциите ще подсили ответните мерки на Русия срещу западните компании

ЕС обмисля размразяване на активи на руски олигарх за компенсация на Raiffeisen Bank

Проект на документ, видян от Guardian, показва, че лидерите на ЕС ще призоват в четвъртък за изготвяне на подробно предложение за използване на активите при пълно съответствие с международното право, „подкрепено от европейска солидарност и споделяне на риска“.

Планът разчита на това, че активите ще останат замразени. Комисията предлага да се използва малко познат механизъм в европейското законодателство, за да се попречи на дадена страна, например Унгария, да наложи вето върху подновяването на санкциите срещу Русия. От възобновяването на тези мерки зависи блокирането на руските активи. 

Но юристите в Съвета на министрите, който представлява държавите членки, изразяват съмнения относно законността на тази стъпка, която би превърнала санкциите в решение, взето с мнозинство, а не с единодушие.