„Нашият бизнес модел се промени“.

Това са думи на Оливър Блуме, изпълнителен директор на немския автомобилен гигант Volkswagen Group, казани по време на пресконференция в Мадрид наскоро. Поводът е представяне пред публика на нов модел електрическа кола – Seat Cupra Raval, разработен в сътрудничество с немския производител.

Тонът на събитието уж е позитивен, но констатацията на Блуме – не чак толкова. Думите са казани в критичен за европейската автомобилна индустрия момент. Браншът е притиснат от сериозни фактори – от една страна китайската експанзия и преместването на производствените мощности от Европа в източна посока. От друга – митническата политика на американския президент Доналд Тръмп. А от трета са силните регулации в Европейския съюз и множеството ограничения.

Тази взривоопасна смес неизбежно води до упадък в производството на автомобили на Стария континент.

„В миналото ние се развивахме в Германия и в други европейски страни. После продавахме продукция с високо качество по целия свят. Днес това вече е невъзможно – регулациите са тежки, очакванията на клиентите са други, а поведението на конкуренцията се промени“, каза още Блуме.

Сега Volkswagen прави точно обратното – опитва се да пренесе в Европа опита, който получава от производствата в Китай. Сред тамошните ѝ партньори са компании като SAIC Motor и Xpeng.

Констатацията на Блуме отразява добре катастрофалната за европейската автоиндустрия 2025 година, пише El País. Тя бе белязана от сериозен спад в печалбите. Единствено BMW успя да се задържи на нивата от предишната година.

Тарифите, както американските, така и таксата на ЕС върху електромобили, произведени в Китай, които засягат марката Mini, са повлияли на маржовете с приблизително 1,5% през 2025 г.

Печалбите на BMW се сринаха до най-ниското си ниво от началото на пандемията

Като най-дестабилизиращ за сектора фактор експертите посочват митническата политика на Тръмп, която сериозно удари европейските компании. Испания, макар и вторият по големина производител на континента, не изнася никаква продукция към САЩ.

Действията на Тръмп обаче засегнаха сериозно и американските компании. Неговата администрация премахна облекченията за производство на електрически автомобили, което принуди Ford, General Motors и Stellantis (европейско-американски консорциум, в който участват Fiat, Peugeot, Citroën и RAM) да се ориентират отново към двигателите с вътрешно горене. От промените, наложени от Тръмп, Ford регистрира загуби от 8,2 млрд. долара, а Stellantis – 26,3 млрд. долара. General Motors все пак успя да остане на печалба, която обаче спадна с цели 55% до 2,5 млрд. долара. За тази година очакванията на GM са оптимистични.

Наред с това големи европейски компании като Mercedes-Benz и Porsche също започнаха преразглеждане на плановете си за производство на електрически коли. Те обаче посочиха и друга причина – продажбите на коли на ток растат, но не с очакваните преди няколко години темпове. Очевидно е, че масовата електрификация се отлага, поне засега.

„Има сериозно разминаване между индустрията, която е набрала инерция, и пазарът, който не расте със същите темпове. А и това се случва в условията на засилена международна конкуренция и геополитическа несигурност“, казва Дония Разази, експерт по автомобилния бранш в испанската консултантска компания Ayming.

Инвеститорите остават раздвоени – силно търсене при електромобилите, но растящи разходи, забавяния и несигурност около новите технологии натежават върху акциите

Акциите на Tesla изтриха ръстовете след отчета за първото тримесечие

Освен това, допълва тя, макар че Европа има солидна индустриална база, тя все още разчита на доставки от чужбина на ключови елементи за електрическите автомобили, като например батерии или влаганите в колите технологии. А това е сериозна слабост.

В същото време пионерът в този бранш – Tesla – също отчете рекорден спад в печалбите от 46% за миналата година. Макар собственикът ѝ Илон Мъск да е близък до Тръмп (дори беше част от администрацията му за известно време с новосъздаденото Министерство на правителствената ефективност), това не помогна особено.

И въпреки сложната картина в САЩ, най-големият проблем за Tesla си остава китайската конкуренция. Водещият китайски производител BYD например вече изпревари Tesla, след като разшири пазарите си в Европа и продължава да расте с главоломни темпове.

През миналата година продажбите на Tesla на Стария континент са спаднали с 26,9%, а в същото време общото количество продажби на електрически автомобили се е увеличило с 29,7%. Този скок се дължи до голяма степен на BYD, която отчита ръст от 268% на продажбите си – 187 хил. продадени бройки при малко над 50 хил. през 2024 г. От началото на 2026 г. Tesla продължава да губи позиции – BYD са продали 36 хил. бройки, а американската компания – 26 хил.

Когато говорим за успеха на BYD обаче има една важна уговорка – компанията свали цените, заради което печалбите ѝ спаднаха с 19%. Но пък завоюва сериозен пазарен дял. Други китайски компании завършиха годината с впечатляващи печалби – Chery – 34,6% и SAIC – 50,6%.

„Конкуренцията от Китай не е циклична, а структурна. Техните производители идват с по-ниски цени и то в сегменти като батериите, в които европейските компании са подложени на силен натиск“, казва Хосе Игнасио Лопес, преподавател по бизнес науки в мадридския университет CEU San Pablo.

Най-големите загуби сред европейските компании миналата година отчетоха Renault – 10,9 млрд. евро. Това обаче бе по-скоро счетоводен ефект, защото френската компания е най-големият акционер в Nissan, които преструктурират бизнеса си, което ще им струва около 5 млрд. евро. Заради тези промени Renault решиха, че експозицията им към Nissan не трябва да тежи на собственото им счетоводство и почти отписаха резултатите си от миналата година.

Иначе и Renault, подобно на Volkswagen, демонстрира, че най-големият им проблем са китайските производители, които в същото време се опитват да копират европейците поне по скорост на разработване на модели. Новото Twingo бе разработено само за две години, което е рекорд за френския производител.

В Германия Volkswagen и Mercedes отчетоха спад на печалбите с 37% и 49%. И двете компании понесоха болезнени удари от митата на Тръмп и от китайските си конкуренти. Затова и призоваха за специални мерки за защита на европейската индустрия.

„Китайските компании са като футболен отбор, който е тренирал толкова много, че може да играе денонощно в европейската лига“, каза през февруари Ола Калениус, изпълнителен директор на Mercedes-Benz и президент на Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA). За него най-важният въпрос в момента за Европа е как да се подобри конкурентоспособността на компаниите, а не как да бъдат натоварени с още регулации.

Една от главните задачи на ACEA е постигането на още отстъпки по отношение на замърсяващите емисии. Миналата година организацията регистрира успех, след като властите в ЕС отмениха забраната за продажба на автомобили с вътрешно горене след 2035 г.

Друга голяма тревога за индустрията е спадът на продажбите в Европа – с 2,5 млн. бройки по-малко през 2025 г. в сравнение с нивата от преди ковид пандемията. В Испания пазарът се възстановява най-бързо и се очаква ръст на продажбите, но парадоксалното е, че той вероятно ще дойде от продукцията на китайските производители.