След повече от година на командно дишане европейският съвместен проект за изтребител на стойност 100 млрд. евро приключи тази седмица.

Германският канцлер Фридрих Мерц е казал на френския президент Еманюел Макрон, че е по-добре партньорството по централния елемент на Future Combat Air System, или FCAS, да бъде прекратено. Причината е задънената улица между националните шампиони на двете страни - Dassault Aviation и базираното в Германия отбранително подразделение на Airbus.

Представители на индустрията смятат, че някои елементи от FCAS все още може да бъдат спасени. Това важи особено за командно-контролната софтуерна система, известна като „бойния облак“.

Решението за отказ от изтребителя обаче поставя Airbus, Dassault и испанския им партньор Indra Sistemas на кръстопът. След повече от седем години пропилени усилия въпросът е дали да продължат сами, или да търсят нови партньори. Рискът за тях - и за съответните им правителства - е да изостанат в надпреварата за оръжията на бъдещето, пише Financial Times.

Какво е заложено?

Проектът беше замислен от Париж и Берлин през 2017 г., а Мадрид се присъедини през 2019 г. Амбицията беше да се изгради система, която комбинира изтребител от шесто поколение с модерни оръжия и безпилотни дронове. Тя трябваше да замени Dassault Rafale и Eurofighter Typhoon около 2040 г.

Крахът на водещия изтребител е удар за общоевропейското сътрудничество в момент, когато регионът се опитва да възстанови военния си капацитет и да намали фрагментацията в отбранителната индустрия на фона на руската агресия. Завоят на САЩ встрани от Европа при президента Доналд Тръмп само увеличава значението на този проблем.

Представители на индустрията тази седмица подчертаха, че провалът на основния изтребител не означава, че Франция и Германия не могат да си сътрудничат.

Списъкът с провалени съвместни проекти между Берлин и Париж само се удължава, казва Седрик Перен, френски сенатор и председател на комисията по външни работи и отбрана.

Разработката на въоръжен разузнавателен дрон наскоро беше изоставена, както и проектът за морски патрулен самолет през 2021 г. Германия също реши да не продължи с модернизацията на общия военен хеликоптер Tiger.

„Нито един френско-германски проект не е завършен по време на президентствата на Еманюел Макрон“, казва той пред FT.

„Това е реален проблем.“

Може ли германската индустрия да се справи?

Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че страната му вече има четири варианта. Първите два са да купи повече произведени в САЩ изтребители F-35 от пето поколение или да се присъедини към международен проект като Global Combat Air Programme, или GCAP, на Великобритания, Италия и Япония, макар че той не назова изрично този алианс.

Третият вариант, по думите му, е Германия „да направи сама“ такъв самолет под германско ръководство чрез Airbus и други партньори. Той добави загадъчно, че „може да се появи и четвърти вариант, но не искам да говоря за него в момента“. Някои представители на индустрията видяха в това намек за възможна работа със Швеция.

Германската индустрия твърди, че е готова да поеме задачата. Група от осем отбранителни и аерокосмически компании - Airbus Defence and Space, Autoflug, Diehl Defence, Hensoldt, Liebherr, MBDA, MTU Aero Engines и Rohde & Schwarz - по-рано тази седмица внесоха в Берлин позиция в подкрепа на европейска алтернатива на FCAS.

Остава въпросът колко лесно Германия би могла да разработи собствен изтребител. Торбен Шютц, директор по изследванията в мозъчния тръст Edina, казва, че „при достатъчно време и ресурси вероятно биха могли да се справят, особено ако успеят да спасят част от технологията от FCAS“. Но добавя: „Трудно ми е да си представя, че могат да го направят в разумен срок.“

Може ли Airbus да си извоюва място в GCAP?

Един от вариантите пред Airbus е да се присъедини към GCAP. Берлин би донесъл много нужни средства в момент, когато британският отбранителен бюджет е под натиск.

„Ако германците се появят с голяма торба пари и поръчка за 150 самолета, може би ще им направят място в програмата“, казва пред FT Дъглас Бари, старши сътрудник по военна авиация в Международния институт за стратегически изследвания.

Въпреки това допускането на Германия би изисквало „продължителен период на преговори“, което би обезпокоило Токио, предвид амбицията на GCAP да въведе свръхзвуков изтребител в експлоатация до 2035 г.

Берлин вече даде сигнал, че ще очаква насрещна полза срещу парите си. В проект на новата германска авиационна стратегия се посочва, че „участието на германската аерокосмическа индустрия трябва да съответства на финансовия принос на Германия както по качество, така и по количество“.

Някои смятат, че вече може да е твърде късно Airbus да си осигури значителна роля в проекта. Според тях една възможност е компанията да работи с Великобритания по дронове и други безпилотни елементи.

Може ли шведската Saab да бъде привлечена като партньор?

Партньорство със Saab, производителят на изтребителя Gripen, може да се окаже по-пряк вариант. Шведският отбранителен шампион вече е бил ухажван като потенциален партньор и от Airbus, и от Dassault, пише FT.

Saab извършва предварителна работа за шведското правителство по проект от следващо поколение, който да наследи Gripen. Тъй като този самолет се очаква да остане на въоръжение до 2060 г., страната има време да реши стратегията си.

Saab заяви, че следи развитието на ситуацията, като добави, че „в по-широк план компанията остава отворена към различни форми на сътрудничество и партньорства“. В същото време отбеляза, че „мащабни проекти за сътрудничество от този тип обикновено се разглеждат на политическо равнище“.

Не е ясно обаче как шведският график би се вписал в плановете на Берлин. Шведските военновъздушни сили очакват да завършат доклада си след две години, докато германската индустрия настоява за решение още тази година за следващото поколение изтребител на страната.

Какво ще прави сега френската Dassault?

Краят на FCAS повдига въпроса какво ще направят Франция и Dassault, главният изпълнител за френските военновъздушни сили. Франция има предимството да разполага със собствени компании като Safran и отбранителната електронна група Thales, които притежават нужната експертиза за изграждане на необходимото. Но парите са ограничени.

Влошеното състояние на държавния дълг вече затруднява Франция да финансира развитието на въоръжените си сили, а други национални приоритети също се конкурират за средства.

Армията вече е предвидила средства за Dassault, за да модернизира Rafale до нов стандарт от пето поколение приблизително до 2030 г.

Анализатори обаче се питат дали след това Франция ще може сама да финансира изтребител от шесто поколение и цялата съпътстваща система до около 2045 г. Дотогава дори модернизираният Rafale ще изостава по ключови способности като стелт технологията.

Сключването на експортни договори е единственият начин финансовото уравнение да излезе, както беше и при Rafale, който Dassault превърна в печеливш продукт чрез продажби на страни като Индия и Египет.

Ако Франция привлече нови партньори, те също ще поискат дял от работата и трансфер на технологии, както направи Германия. Затова много ще зависи от това дали Dassault ще се противопостави, пише FT

Главният изпълнителен директор Ерик Трапие е казвал по-рано, че износът „е единственият начин да се финансира суверенитетът на отбранителните системи в нашата страна“.