Според Международния валутен фонд повечето правителства в ЕС не успяват да насочат намаленията на акцизите върху горивата и другите мерки за подкрепа при високите енергийни цени към най-нуждаещите се потребители. Това се случва въпреки предупрежденията, че блокът може да се сблъска с негативна реакция на пазарите, ако страните въведат скъпоструващи универсални мерки.

Според изследване на МВФ две трети от държавните субсидии и данъчни облекчения в ЕС, насочени към смекчаване на енергийната криза, не са таргетирани. Това е въпреки призивите на фонда и европейските институции мерките да бъдат ограничени по обхват и временни.

Дори първоначалните усилия за защита на потребителите от високите енергийни цени, породени от конфликта в Близкия изток, да са умерени, за правителствата в ЕС ще бъде политически трудно да ги отменят впоследствие. Това ще доведе до нарастваща фискална тежест във времето, казва Алфред Камер, ръководител на европейския департамент на МВФ, пред Financial Times.

„Ясно е“, че правителствата в ЕС не „вземат предвид уроците от 2022 г.“, коментира Камер, визирайки периода след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, когато много държави въведоха скъпи мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса заради скока в цените на газа.

По думите му не всички страни са „внимателни в използването на фискалното пространство“ в настоящата криза.

„Трябва да проведем този разговор с обществото – че разходите за универсални мерки са изключително скъп начин за използване на данъчните приходи, особено когато има и други нужди от финансиране“, казва представителят на МВФ.

Правителствата със слаби публични финанси трябва да намерят икономии другаде, ако искат да избегнат негативна реакция на облигационните пазари, допълва той.

В най-новия си доклад Commodity Markets Outlook финансовата институция предвижда 24% скок на цените на енергията тази година след историческия удар върху глобалните вериги за доставки

Световната банка: Войната в Иран ще предизвика най-високото поскъпване на енергията от 2022 г. насам

Доходността по дълга на някои страни от еврозоната вече достигна многогодишни върхове след началото на конфликта, тъй като инвеститорите се притесняват от ефекта на енергийния шок върху публичните финанси.

Правителствата по света са под натиск да направят повече, за да защитят домакинствата и бизнеса от последиците от конфликта в Близкия изток, който тласна цената на петрола до 126 долара за барел по-рано тази седмица, на фона на ограниченията в доставките през Ормузкия проток.

Германия например обяви двумесечно намаление на данъците върху бензина и дизела за всички граждани, Испания отделя 3,5 млрд. евро за намаляване на ДДС върху енергията, а италианският премиер Джорджа Мелони въведе временно понижение на акцизите върху горивата.

В същото време в голяма част от ЕС публичните финанси остават крехки заради разходите по време на пандемията от COVID-19 и енергийната криза след руската инвазия в Украйна.

Скокът в цените на енергията след конфликта кара домакинствата да търсят по-евтини и независими решения чрез собствено производство на електричество

Войната в Близкия изток съживява търсенето на соларни системи в Европа

„Има държави, които нямат фискално пространство и реално не могат да си позволят такива мерки, ако не ги компенсират с други бюджетни корекции. Те са изключително ограничени и трябва да внимават как ще реагират пазарите“, казва Камер пред FT.

Сред най-задлъжнелите икономики в еврозоната са Италия, Франция, Белгия и Гърция, според последния фискален доклад на МВФ.

Фондът изчислява, че правителствата в ЕС са изразходвали около 2,5% от БВП за енергийни мерки след началото на войната в Украйна. За сравнение, досега обявените мерки в ЕС възлизат средно на едва 0,18% от БВП.

Тази сравнително умерена тежест обаче може да нарасне значително, ако ограниченията в енергийните доставки се окажат продължителни.

Слънчевата енергия нараства толкова бързо, че заедно с останалите нисковъглеродни източници покрива целия ръст в световното потребление на електроенергия

Чистата енергия спира ръста на изкопаемите горива – за пръв път без икономическа криза

„Проблемът с тези мерки е, че веднъж започнати, ако кризата се проточи, разходите се натрупват и се оказвате заключени в тях“, предупреждава Камер.

Той особено остро критикува мерки като тавани на цените или данъчни облекчения, които изкривяват пазарните сигнали. Според него това поддържа високо търсене в условия на ограничено предлагане и отслабва стимулите за преминаване към алтернативни източници на енергия, като възобновяемите.

По данни на МВФ над 90% от страните в ЕС са въвели поне една мярка, която изкривява цените по време на настоящата криза.

„Когато цените се повишават, това е сигнал за преминаване към алтернативна енергия“, казва Камер. „Ако премахнете този сигнал, отнемате и стимула за промяна.“