Европа трябва да финансира възстановяването на Украйна чрез облагане с данъци на руския внос, заяви естонският министър-председател Кристен Михал.

Разходите за възстановяване на инфраструктурата и бомбардираните градове възлизат на стотици милиарди евро, заявява той пред Politico в кулоарите на двудневната среща на върха на лидерите на ЕС в Кипър, която се проведе с цел обсъждане на геополитиката, сигурността и бюджета на блока.

„Трябва да наложим мита върху стоките от Русия, за да покрием щетите. Това се обсъждаше в различни кръгове и на различни срещи, че различни мита върху руските стоки биха могли да финансират възстановяването на Украйна“.

Европа наложи санкции, забрани много руски стоки и наложи мита върху зърнени култури и торове. Но тя не е повишила тези върху разрешените стоки с цел да помогне на Украйна, а идеята за използване на търговска политика за целите на сигурността е спорна, допълва изданието.

20-ият пакет е насочен към 46 кораба от „сенчестия флот“, регионални банки, криптоплатформи и ограничава вноса на метали, химикали и критични минерали на стойност около 570 милиона евро

ЕС одобри нови санкции за Русия, но отлага пълната забрана на морските превози заради Гърция и Малта

Седем държави, включително Естония, призоваха за налагане на мита върху руски продукти като стомана и торове през ноември миналата година, но инициативата зацикли и не беше включена в 20-ия пакет от санкции, одобрен от ЕС тази седмица.

Михал изтъква, че дори и замразените активи на стойност 210 милиарда евро, държани от финансов депозитар в Брюксел, няма да бъдат достатъчни, за да покрият огромната сметка.

Пълната финансова цена на четиригодишната война в Украйна, убила или ранила стотици хиляди украинци, е изселила още милиони и е съсипала градове до основи, е трудна за изчисляване.

Но проучване, поръчано от украинското правителство, ООН, Европейската комисия и Световната банка, публикувано през февруари миналата година, установи, че възстановяването ще струва 500 милиарда евро за десетилетие. Според данните от него 13% от жилищния фонд е бил унищожен в първите три години от конфликта.

От Брюксел съобщават, че първото изплащане ще бъде извършено „възможно най-скоро“

Окончателно: ЕС даде зелена светлина за заема от 90 милиарда евро за Украйна

„Те трябва да бъдат държани отговорни“, казва Михал, имайки предвид Москва. „Защото ако не бъдат държани отговорни, това ще се повтори. Естония има по-дълга история с Русия. Знаем каква е. Получихме независимост не толкова отдавна“, допълва той.

Михал повторя призива Европа да актуализира визовите си правила, за да забрани на руските бойци да влизат в Блока, като изтъква, че след като войната приключи, те ще наводнят Европа и ще причинят хаос.

Той беше един от осемте лидери, които миналия месец написаха писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в което призоваха за по-строги визови правила, заедно с Фридрих Мерц от Германия и Доналд Туск от Полша.

„Те са престъпници, ще търсят работа в частни армии, на различни места. Така че това е въпрос на нашата вътрешна сигурност“.

Естония се надява Европейската комисия да поеме ръководството на мащабната логистична операция по включването в черния списък на над един милион руснаци.

„Знам, че върховният представител на ЕС и бивш министър-председател на Естония Кая Калас вече се занимава с това. Надявам се, че преди лятото вече ще имаме определени точки в дневния ред по този въпрос“, допълва Михал.