Почти година след като Марио Драги публикува доклад за конкурентоспособността на Европа, само една от десет негови препоръки е изпълнена, показва нов анализ.

Бившият президент на Европейската централна банка миналия септември предупреди, че Европа е изправена пред „екзистенциално предизвикателство“. Докладът му съдържаше 383 препоръки за стимулиране на икономическия растеж, включително обединяване на капиталовите пазари в ЕС, хармонизиране на бизнес правилата между държавите и укрепване на веригите за доставки.

Но привържениците на доклада се опасяват, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен „се бави с Драги“, казва Жоао Котрим де Фигередо, заместник-председател на либералната група „Обнови Европа“ в Европейския парламент.

„Икономиката на Европа гори като пожар заради бавния си растеж“, отбелязва той пред Financial Times.

Дори да не е съгласен с всички препоръки, според него докладът „трябва да бъде пътната карта за дейността на комисията в този мандат“, както и да се прилага с „неотложност“.

Анализ на Съвета за иновации в европейската политика (EPIC), който ще бъде представен в Комисията по-късно днес от „Обнови Европа“, показва, че едва 11,2% от препоръките на Драги са изпълнени, а една пета – частично.

Критичното предизвикателство идва от „много бруталния сигнал за събуждане от Тръмп“, заяви бившият президент на ЕЦБ

Марио Драги: ЕС трябва да се защитава по-добре в един нов свят, доминиран от войни и безмилостна геополитика

FT предава, че най-голям напредък е постигнат в областта на транспорта и критичните минерали, докато най-сериозно изоставане има при цифровизацията, чистите технологии и енергетиката.

Комисията заяви, че „действа бързо за изпълнение на ключовите препоръки за укрепване на конкурентоспособността на Европа“.

„Ще продължим да развиваме тези инициативи и ще представим нови за укрепване на конкурентоспособността на Европа.“

Антониос Несторас, основател на EPIC, коментира пред FT, че един от проблемите на доклада на Драги е, че е „твърде обемен и твърде технически“, за да се проследи лесно.

Високите вътрешни бариери и регулаторни пречки са много по-вредни за растежа от всичко, което Америка може да наложи, казва бившият премиер на Италия

Марио Драги: Забравете за САЩ - Европа сама си наложи мита

Котрим де Фигередо добавя, че изследователите са използвали инструмент с изкуствен интелект, за да прегледат законодателната база данни на ЕС и да измерят кои предложения са най-обременяващи – както и кои евродепутати и комисари добавят най-много сложност към правните текстове.

Според публикувано проучване на „Евробарометър“ гражданите на ЕС искат съюзът да се съсредоточи върху отбраната и икономическата конкурентоспособност, за да засили глобалната си позиция.

Климатични аутсайдери

Що се отнася до климата Полша и Унгария традиционно са сред най-яростните противници на амбициозното законодателство в ЕС. Нов анализ обаче показва, че двете държави са сред лидерите в производството на батерии и заетостта в сектора на чистите технологии.

Това се случва докато държавите от ЕС обсъждат цел за намаляване на емисиите до 2040 г., като Брюксел предлага 90% спрямо нивата от 1990 г.

Унгария и Полша системно гласуват против по-амбициозни мерки.

Но ново изследване на брюкселския мозъчен тръст Bruegel показва, че именно Полша и Унгария имат най-голям оперативен капацитет за производство на батерии.

Унгария изгражда нови съоръжения с производствен капацитет над 100 GW, повече от двойно спрямо сегашния. Въпреки че често настоява за внос на руски газ, Унгария вече изпреварва Швеция и Финландия – сред най-амбициозните страни в областта на климата – по работни места в сектора на чистите технологии, включително вятърна, слънчева и биоенергия.

През 2023 г. в Унгария е имало около 8100 работни места в чисти технологии от общо 33 000 в целия ЕС.

„Унгария и Полша представят парадоксална картина: и двете привличат чужди инвестиции в заводи за чисти технологии, създавайки работни места и износ, но остават далеч по-малко ентусиазирани да участват във формирането на климатичната регулация в Брюксел“, коментира Бен МакУилямс, научен сътрудник в Bruegel.

Държавите членки на ЕС се очаква да гласуват за целта за 2040 г. по-късно този месец.