Разделените правителства на Европа отказват да признаят степента, в която насилието оформя световната политика, и трябва да се мобилизират, за да се утвърдят като обединена твърда сила.

За това предупреждава в интервю пред Лаура Каяли от POLITICO началникът на генералния щаб на френската армия.

„Отслабена Европа може утре да се окаже в ролята на преследвано животно, след като в продължение на два века Западът определяше тона“, казва пред изданието генерал Тиери Буркхард. „Не става въпрос само за въоръжените сили, а за факта, че сега преобладава динамиката на твърдата сила“.

По думите му страните в Европа ще трябва да се обединят по-тясно като стратегическа сила, за да противодействат на „сферите на влияние“, които се изграждат от Китай, Русия и САЩ.

„От една страна, европейските страни никога не са били толкова силни. От друга - правителствата и населението изразяват форма на отричане пред нивото на насилие в днешния свят“, добавя той.

Реалистичната оценка на френския генерал е в унисон с нарастващия брой предупреждения за слабостта на Европа.

Бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги също подчерта миналата седмица, че ЕС трябва да спре да се преструва, че може да упражнява глобално влияние само като икономическа сила и потребителски пазар. Според него блокът е получил „много брутален сигнал за събуждане“ от Доналд Тръмп, че трябва да мисли в много по-стратегически аспекти за разходите за сигурност и отбрана.

В сряда италианският премиер Джорджа Мелони от своя страна обвини Европейския съюз, че се плъзга към беззначителност на световната сцена.

Кая Калас: Путин „се смее“, докато европейците падат в „капана“ му за украински територии

„Трябва да сме готови да платим цената на нашата свобода и независимост“, категорична беше тя.

Буркхард е начело на френската армия от 2021 г. Под негово ръководство френските въоръжени сили засилват присъствието си на източния фланг на Европа и стават по-активни в НАТО, като се подготвят за война с висока интензивност. През последните месеци френският генерал е и съпредседател на коалицията на желаещите - група от страни, които работят по гаранции за сигурността за Украйна в случай на примирие с Русия.

Според него светът ще бъде очертан от четири политически фактора: използването на сила за разрешаване на конфликти; натиск от страни като Китай, Русия, Северна Корея и Иран да предизвикат Запада; силата на информационната война; и въздействието на климатичните промени.

„Повече руски танкове и установяването на алтернативна система, насочена срещу Запада, заплашва европейците. Ако Русия може да разбие Европа без военна атака, това е пътят, по който ще тръгне“, казва пред POLITICO най-високопоставеният военен офицер на Франция. „В утрешния свят стратегическата солидарност, обединяваща европейските страни, трябва да бъде много, много силна. Никоя страна в Европа не може да бъде самостоятелно основен играч“.

Предизвикателството за европейците винаги е било да говорят с един глас, особено когато става въпрос за отбранителната политика. Натискът на Мадрид да бъде освободен от новата цел на НАТО за 5% от БВП за разходи за отбрана, след коментарите на премиера Педро Санчес, че Русия не представлява непосредствена заплаха за страната му, подчертава колко различно европейските нации възприемат заплахите.

„Трудността с европейската отбрана е да обхване стратегическите интереси на европейските страни като цяло“, казва Буркхард. „Естонците нямат същата стратегическа визия като португалците; никой не може да отрече това. Трябва да се намери среден път“.

Франция и Германия създават съвместен съвет по отбрана и сигурност

„Импулс“ за гаранции за сигурността на Украйна

Тези стратегически интереси включват запазването на украинската независимост и нараства натискът върху европейските страни да предприемат по-решителни действия. Въпреки многото неотговорени въпроси, дискусиите около гаранциите за сигурността на Киев набраха скорост през последните седмици, след срещата на Тръмп с руския президент Владимир Путин в Аляска на 15 август.

„Силното желание на американския президент да постигне мирно споразумение дава нов импулс“, казва той.

След среща в Белия дом с украинския президент Володимир Зеленски, френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и Мелони администрацията на Тръмп дори даде знак, че е готова да допринесе за гаранциите за сигурност. Това може да включва разузнавателни, наблюдателни и разследващи ресурси, както и високотехнологични инструменти за командване, контрол и въздушна подкрепа.

За повечето европейски столици военната подкрепа на САЩ е предварително условие за ангажиране в каквито и да било усилия за наблюдение на потенциално мирно споразумение в Украйна.

„Американците основно вярват, че европейците трябва да демонстрират своята ангажираност да поемат отговорност“, смята Буркхард. „Това е дилема от типа „кокошката или яйцето“: някои страни са готови да се ангажират само ако има американски гаранции. Но всъщност това не е военен дебат, а политически“.

Макар че „най-добрите гаранции за сигурност биха били да се демонстрира американската решителност в случай на нарушение на мирното споразумение“, военните операции биха могли да включват разполагане на войски в Украйна, въздушни патрули над страната, осигуряване на възобновяване на корабоплаването в Черно море и помощ за изграждането на украинската армия, смята още френският генерал: „За да възстановим доверието на украинците, трябва да изпратим сигнал, че европейските страни, вероятно подкрепени по някакъв начин от Съединените щати, са готови да предоставят гаранции“.

Опасността е, че всеки военен контингент може да се окаже въвлечен във войната – особено след като Кремъл многократно заяви, че не желае европейски войски в Украйна. Ето защо правилата за участие – т.е. какво биха направили военните в Украйна в случай на руска атака – остават ключов въпрос.

„Ако искате да спазите мирно споразумение, правилата за участие са самозащита. Това е съвсем логично“, смята Буркхард.

Европа иска 40-километрова буферна зона между Украйна и Русия. Кой ще спечели от това?

„Избрани“ срещу „наложени“ войни

Според него конфликтът с висока интензивност в Украйна предизвиква дълбоко преосмисляне на начина, по който действат западните въоръжени сили.

„Преминахме от избрани войни – в Ирак, Афганистан или Мали – към наложени войни“, казва френският генерал.

В това, което той нарича „избрани войни“, политическите и военните лидери запазват контрол над количеството изстреляни боеприпаси, продължителността на престоя на войските и броя на разположените лични състав. Наложените войни са екзистенциални конфликти, в които няма възможност за избор.

„Ако украинците не се борят на 100% срещу Русия, те ще изчезнат. Това е смисълът на наложените войни“, добавя той.

По думите му, за да се справят с новата реалност, западните въоръжени сили трябва да разнообразят арсеналите си.

„Въпросът „кое какво убива и на каква цена“ е от централно значение. Ако разработваме само високотехнологични оръжия, които убиват, но всъщност са много, много скъпи, вероятно няма да успеем“, казва той и добавя, че въоръжените сили се нуждаят и от евтини оръжия за изтощаване на противника.

Френският генерал отхвърля аргумента, че френските въоръжени сили могат да издържат само няколко дни в конфликт с висока интензивност, защото запасите от муниции са твърде ниски. Той подчертава, че при най-лошия сценарий Франция няма да воюва срещу Русия сама, а заедно със съюзниците си от НАТО.

„Нашите запаси от боеприпаси не са толкова големи, колкото би трябвало, защото сме се фокусирали повече върху избрани войни“, акцентира Буркхард. „Означава ли това, че френските въоръжени сили не са в състояние да се включат в операции? Не. Те могат да го направят още тази вечер, ако е необходимо“.