Bank of England намали лихвите под натиска от застрашен растеж заради митата
Намалението с 25 базисни пункта до 4,25% беше широко очаквано от икономистите
&format=webp)
Bank of England намали основния си лихвен процент с четвърт процентен пункт до 4,25 % на фона на опасенията за потенциалния шок за глобалния растеж, произтичащ от тарифната политика на Тръмп.
Съобщението беше направено две минути по-късно от обичайното в резултат на двуминутното мълчание за Деня на победата в Европа, отбелязва Euronews.
Решението идва преди очакваното търговско споразумение между САЩ и Обединеното кралство, което вероятно ще намали тежестта на мащабните мита на президента.
В собствената си социална мрежа Truth Social Тръмп написа, че сделката ще бъде „пълна и всеобхватна, като ще затвърди отношенията между Съединените щати и Обединеното кралство за много години напред“.
Откакто започна да намалява лихвените проценти през август 2024 г. от 16-годишния връх от 5,25%, банката последователно понижава разходите по заемите на всеки три месеца.
При вземането на сегашното решение за понижаване на лихвените проценти Bank of England е оставила на заден план краткосрочните инфлационни рискове в британската икономика, като се е съсредоточила върху заплахите за растежа и натиска за намаляване на цените.
Инфлацията в Обединеното кралство възлиза на 2,6% и през следващите месеци може да достигне двойно по-високо равнище от целевото ниво на банката от 2% в резултат на редица увеличения на цените през април, като например на битовите сметки.
Налагането на американски мита върху британски стоки и по-специално потенциалът за търговска война между САЩ и Китай обаче може да натежи върху икономическата експанзия, както и върху цените на петрола. Това би могло да потисне ценовия натиск чрез намаляване на търсенето.
За разлика от Bank of England и ЕЦБ, която също намали лихвените проценти миналия месец, Федералният резерв на САЩ ги запази непроменени в сряда, тъй като неговите финансисти изчакват да видят как тарифите на Тръмп ще се отразят на икономиката, преди да предприемат някакви действия.
Нивата на инфлация по света са далеч по-ниски от тези, наблюдавани преди няколко години, отчасти защото централните банки драстично увеличиха разходите по заемите от почти нулевите лихви, наблюдавани по време на пандемията.
След това цените започнаха да се покачват, първо в резултат на проблеми по веригата на доставки, а по-късно и заради пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което повиши разходите за енергия.
След като темповете на инфлация спаднаха, централните банки, включително Фед, започнаха да намаляват лихвите. Въпреки това малцина икономисти смятат, че те ще се върнат до свръхниските нива в годините след световната финансова криза от 2008-2009 г. и през пандемията.