Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл омаловажи всякакви спекулации, че централната банка на САЩ обмисля предварително понижение на лихвените проценти с цел да смекчи евентуално отслабване на икономиката, причинено от митата на президента Доналд Тръмп.

На пресконференция в сряда Пауъл използва различни форми на думата „изчакване“ цели 22 пъти, за да подчертае, че Фед няма намерение да действа прибързано. „Смятаме, че цената на това да почакаме още малко е сравнително ниска, така че именно това правим“, заяви той.

Коментарите му, направени след като Федералният резерв реши да удължи задържането на лихвените проценти на настоящите им нива, разкриват ясно колко дълбоко търговската несигурност, произтичаща от резките и често непредсказуеми действия на Тръмп, е повлияла на паричната политика на САЩ и е създала разминаване с подхода на другите развити икономики.

Причината за това различие е проста: останалите големи икономики не са наложили значителни мита върху вносни стоки, отбелязва в анализ The Wall Street Journal. Те усещат последиците от забавящото се търсене и отслабващите пазари на труда, но без съпътстващия инфлационен натиск, с който Фед най-вероятно ще трябва да се справя по-късно тази година.

След като икономиката на САЩ вече премина през труден период на висока инфлация, управителите на Федералния резерв смятат, че не могат да си позволят да понижат лихвите превантивно, тъй като това може отново да засили инфлационния натиск в краткосрочен план.

Това е съществена разлика спрямо 2019 г., когато Фед понижи лихвите три пъти, за да подкрепи икономиката, реагирайки на отслабващото бизнес доверие след първата търговска война между САЩ и Китай. „Не сме в ситуация, в която можем да действаме предварително, защото реално не знаем какъв ще е правилният отговор на данните, преди да получим още информация“, каза Пауъл.

Пауъл посочи, че Фед би могъл да понижи лихвите - и то бързо - само ако получи конкретни доказателства, че икономиката се забавя сериозно.

Според прочита на MarketWatch на изказванията на Пауъл, той е  намекнал, че митата на Тръмп може да забавят лихвените понижения с цяла година.  Въпреки сериозността на подобно послание, пазарът на акциите затвори с покачване в сряда след два дни загуби. Индексите Dow Jones Industrial Average и S&P 500 се повишиха съответно с 0,7% и 0,4%, а технологичният Nasdaq Composite добави 0,3% благодарение на рали в края на сесията.

В крайна сметка, Федералният резерв се намира в различна позиция спрямо централните банки в Европа, Канада и Обединеното кралство.

През втората половина на 2024 г., когато инфлацията започна да намалява, а безработицата се покачи леко, Фед понижи основния краткосрочен лихвен процент с един процентен пункт. От декември насам лихвата по федералните фондове се задържа на около 4.3%.

За сравнение, Европейската централна банка е понижила основния си лихвен процент седем пъти в рамките на последната година - с общо 1.75 процентни пункта, достигайки 2.25% през миналия месец. Инвеститори и анализатори очакват Английската централна банка да намали своята лихва, която в момента е 4.5%, с поне 0.25 процентни пункта в четвъртък. От лятото насам тя вече е извършила три такива намаления.

„Тяхната икономика не беше особено силна още в самото начало, така че те имат по-голямо пространство да се съсредоточат върху стимулирането на растежа“, казва пред WSJ Нийл Дута, ръководител на икономическите изследвания в Renaissance Macro Research.

Малко преди последното намаление от страна на ЕЦБ, президентът Тръмп остро разкритикува Пауъл за това, че действа твърде бавно, и настоя Фед да последва примера на европейската централна банка.

Разочарованието на Тръмп от различията между Фед и ЕЦБ навежда на мисълта, че „никой не му е обяснил, че митата оказват различно въздействие върху тяхната икономика спрямо нашата, защото при тях няма инфлационни последици. Фед обаче трябва да се съобразява с това“, добавя Дута.

Някои представители на Фед изразяват опасения, че понижаването на лихвите като предпазна мярка срещу икономическо отслабване може да усили инфлационния натиск в краткосрочен план.

„За да намалим лихвите, буквално чакаме компаниите да започнат да съкращават служители“, казва Дута. Той посочва, че инфлационните рискове, породени от митата, са направили Фед прекалено пасивен по отношение на рисковете за пазара на труда.

Икономистите от JPMorgan Chase очакват първо понижение на лихвите през септември. Goldman Sachs прогнозира три намаления тази година, започвайки от юли. Те смятат, че ЕЦБ ще продължи с пониженията от 0.25 процентни пункта до септември, което ще доведе до лихва от 1.5%.

Инфлацията в еврозоната е 2.2% за април, а в САЩ - 2.3% за март. И двете централни банки преследват цел от 2%.

Главният икономист на Goldman Sachs Ян Хациус изтъква, че е възможно ЕЦБ да намали лихвите дори повече от прогнозираното, ако новите американски мита срещу Китай доведат до пренасочване на китайски износ към Европа. Това би могло да понижи базовата инфлация в Европа - която изключва цените на храните и енергията - с около 0.5 процентни пункта.

„Това е значителна разлика - между инфлация малко над 2% и такава малко под 2%“, казва той и добавя: „Ако инфлацията в Европа падне под целта, тогава дори ястребите в ЕЦБ биха могли да бъдат убедени да подкрепят още по-агресивни намаления.“

Междувременно играчите на Уолстрийт търсят признаци на напредък в търговските преговори между САЩ и няколко други страни, особено Китай, на фона на опасенията, че тарифите ще забавят икономическия растеж и ще навредят на корпоративните печалби.

Късно във вторник министърът на финансите Скот Бесънт и търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър потвърдиха, че са планирали да пътуват до Швейцария за разговори с китайски представители, които трябва да започнат в събота. Тръмп заяви в сряда, че няма да намали китайските вносни тарифи, които в момента са 145%, за да накара Китай да седне на масата за преговори.

Какво се случи на този фон на Уолстрийт в сряда:

Акциите на компаниите, които отчетоха тримесечни печалби, бяха сред забележителните движения. Disney скочи с близо 11%, след като тримесечните резултати на медийния и развлекателен гигант надминаха очакванията на Уолстрийт.

Акциите на Advanced Micro Devices се покачиха с около 2%, след като производителят на чипове отчете по-добри от очакваните печалби, водени от търсенето, свързано с изкуствения интелект.

Производителят на сървъри Super Micro Computer падна с повече от 1%, въпреки че завърши доста над вътрешнодневните си дъна, докато компанията за споделено пътуване Uber Technologies се понижи с 2,5% след публикуване на резултатите.

Акциите на Alphabet се сринаха със 7,5%, след като изпълнителният директор на Apple Еди Кю съобщи, че Apple иска да добави опции за търсене, задвижвани от изкуствен интелект, към браузъра си Safari и че те в крайна сметка биха могли да заменят стандартните търсачки като тези на Google. Акциите на Apple спаднаха с около 1%.

Производителите на чипове Nvidia и Broadcom спечелиха съответно 3% и 2%, след като се покачиха в края на деня заради публикация на Bloomberg, според който администрацията на Тръмп планира да облекчи търговските ограничения върху полупроводниците.

Сред другите технологични акции с мега-капитализация, Amazon и Meta Platforms спечелиха близо 2%, Microsoft и Tesla също леко се повишиха.

Акциите на Strategy, големият купувач на биткойн, известен доскоро като MicroStrategy, се покачиха с близо 2%, тъй като дигиталната валута се повиши. Биткойнът беше на цена от 97 300 долара в късната следобедна търговия в САЩ.

Фючърсите на златото паднаха с 1,5% до 3 375 долара за унция след три поредни дни на печалби.

Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ, която влияе върху разходите по заеми, спадна до 4,27% от 4,32% при затварянето във вторник.

Индексът на щатския долар, който измерва представянето на долара спрямо кошница от чуждестранни валути, се повиши с 0,6% до 99,83.