Натискът за намаляване на лихвените проценти в цял свят отслабва
От началото на годината централните банки започнаха политика на разхлабване, но рисковете от слаб икономически растеж заради тарифната война променят перспективите. Фокусът сега е в решението на Фед
&format=webp)
Натискът върху централните банки за намаляване на лихвените проценти бележи забавяне през април, след като финансисти и икономисти се сблъскват с несигурност за перспективите за икономическия растеж и инфлацията в резултат на ескалиращото търговско напрежение.
Две от петте централни банки, наблюдаващи 10-те най-търгувани валути, които проведоха заседания през април - Европейската централна банка и Резервната банка на Нова Зеландия понижиха лихвените проценти с общо 50 базисни пункта, припомня Reuters.
Лихвените проценти в Австралия, Япония и Канада останаха непроменени, а централните банки на Швеция, Швейцария, Норвегия, Великобритания и САЩ не проведоха заседания през април.
През февруари половината от централните банки на държавите от Г-10 намалиха лихвените проценти.
На този фон Марк Брансън, председател на германския банков надзор BaFin, заяви в сряда, че финансовите компании в страната са в силна позиция, но несигурността ще остане изключително висока.
„Възможността проблемите в небанковия сектор да окажат влияние върху банките не може да бъде изключена само защото досега сме се справили добре със сътресенията“, допълни той, цитиран от Reuters.
Сега основното внимание се насочва към Федералния резерв на САЩ, който приключва заседанието си за определяне на лихвените проценти по-късно в сряда.
„На заседанието си тази седмица Федералният резерв се изправя пред изострящ се политически компромис между по-слабата активност и лепкавата инфлация, както се вижда от данните за БВП за първото тримесечие“, заяви Жан Бойвин, ръководител на инвестиционния институт BlackRock.
Общият брой на затяганията за годината в централните банки на държавите от Г-10 възлиза на +25 базисни пункта чрез едно повишение от Япония, докато броят на съкращенията възлиза на -325 базисни пункта при 12 хода, показват изчисления на Reuters.
На развиващите се пазари картината е подобна, като мащабът на облекченията се забави в извадката на агенцията, включваща 18 централни банки от развиващите се икономики.
Четири от 13-те централни банки, провели заседания, намалиха лихвените проценти. Индия, Тайланд, Филипините и Колумбия - намалиха основните си лихвени проценти с 25 базисни пункта, а други осем запазиха лихвите непроменени.
„Колебанията на долара, несигурността на Фед и опасенията, че тарифната дипломация ще подхрани изтичането на капитали, внесоха нотка на предпазливост в някои скорошни решения на централните банки на развиващите се пазари“, коментира Джон Харисън от TS Lombard, посочвайки, че Южна Корея и Индонезия запазват лихвените проценти въпреки ниската инфлация и влошаващите се перспективи за растеж.
Междувременно Турция неочаквано повиши лихвения процент с 350 базисни пункта, за да спре изходящите потоци след вътрешните политически сътресения.
С последния ход в Турция, както и с двете повишения на лихвите в Бразилия от началото на годината, общият размер на извършеното досега затягане на лихвените проценти през 2025 г. достигна +550 базисни пункта.
Що се отнася до облекченията, централните банки на развиващите се пазари в други страни са извършили -850 базисни пункта намаления чрез 14 понижения.