Срещата на световните централни банкери в Токио е японската версия на симпозиума на Фед в Джаксън Хоул, но тази година събитието се съсредоточава върху две неприятни реалности: слабия икономически растеж и лепкавата инфлация.

Японската централна банка и свързаният с нея мозъчен тръст са домакини на двудневната годишна конференция, която започва във вторник и включва изтъкнати американски, европейски и азиатски учени, и централни банкери, включително президентът на Фед на Ню Йорк Джон Уилямс и финансисти от ЕЦБ, съобщава Reuters.

Макар че повечето от изказванията имат академичен характер и са затворени за медиите, темата разглежда „Новите предизвикателства пред паричната политика“, по-конкретно как централните банки трябва да се справят с устойчивата инфлация, низходящите икономически рискове, нестабилните пазари и американските мита.

Тези противоречиви насрещни ветрове, до голяма степен резултат от политиката на Доналд Тръмп, създават препятствия за много централни банки, независимо дали повишават или намаляват лихвените проценти.

Междувременно страната дава сигнал, че е готова да изчака за по-благоприятна сделка със САЩ относно търговските мита

Рекордни чуждестранни инвестиции в японски акции и облигации през април

Например Централната банка на Япония продължава да е на път да продължи повишението на лихвените проценти и постепенно да свива покупките на облигации, което е в рязък контраст с другите основни банки, които намаляват лихвените проценти, въпреки че последните глобални събития повдигнаха въпроси за темпото на тези стъпки.

„Макар че BOJ може да бъде принудена да се отдръпне за известно време, не е необходимо да се откаже напълно от повишаването на лихвените проценти“, коментира бившият служител на банката Нобуясу Атаго. „Тя просто трябва да комуникира по такъв начин, че когато средата изглежда подходяща, да може да възобнови повишаването на лихвите.“

На миналогодишната среща участниците направиха равносметка на опита си в борбата с икономическите спадове, като обсъдиха поуките, извлечени от различни неконвенционални инструменти за облекчаването на паричната политика.

Те обсъдиха и дали Япония – държава, която поддържаше изключително ниски лихвени проценти дори когато други големи централни банки агресивно ги повишаваха, може да излезе от десетилетията на дефлация и ниска инфлация с наченки на устойчиво повишаване на заплатите.

Секторите на японските производители на автомобили и доставчиците на полупроводници отбелязаха ръстове, като Honda и Renesas Electronics се покачиха съответно с над 13% и 17%

След историческите загуби японските пазари отскочиха с над 7%

Макар че тази година опасенията са съсредоточени върху икономическите спадове, предизвикани от митата, темите на сесиите на конференцията показват, че банкерите все още са чувствителни към рисковете да бъдат хванати в капана на трайна, твърде висока инфлация.

Една от сесиите е посветена на „търсенето на резерви, контрола върху лихвените проценти и количественото затягане“.

На друга ще се обсъжда документ, публикуван от Международния валутен фонд през декември, озаглавен „Паричната политика и инфлационните страхове“. В него се обяснява как големи сътресения в предлагането, като например предизвиканото от пандемията, могат да доведат до устойчива инфлация, като се предупреждава за опасностите, пред които са изправени централните банки.

Днес това отново звучи актуално за централните банки, изправени пред изострената глобалната търговска война и хаотичната търговска политика на Тръмп.

Останалите големи икономики усещат последиците от забавящото се търсене и отслабващите пазари на труда, но без съпътстващия инфлационен натиск, с който Фед най-вероятно ще трябва да се справя по-късно тази година

Защо Фед не е готов да се присъедини към други централни банки в намаляването на лихвените проценти

Първоначално се смяташе, че Федералният резерв на САЩ е на път да предприеме още понижения на лихвените проценти, но сега той е принуден да изчаква, тъй като миналата седмица официални лица предупредиха за пълзяща инфлация, дължаща се на митата, допълва Reuters.

Макар че се очаква Европейската централна банка да намали лихвите отново през юни, според разговори на Reuters с банкери, все по-често се говори за пауза, тъй като на хоризонта се появяват предизвикателства, свързани с инфлацията.

„Тарифите могат да имат дезинфлационен ефект в краткосрочен план, но в средносрочен създават рискове от повишаване“, заяви на конференция в Станфордския университет на 9 май членът на Управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел, която е откровен „ястреб“ в политиката си, като изрично призова за пауза.

Централната банка отново предупреди, че инвеститорите може да са прекалено самонадеяни по отношение на заплахите, породени от скорошното увеличение на митата

ЕЦБ: Скокът в политическата несигурност застрашава финансовата стабилност

Японската централна банка също е изправена пред предизвикателството да балансира между вътрешния инфлационен натиск и рисковете за растежа, породени от американските мита, които я принудиха да намали рязко прогнозите си за растежа на 1 май, сигнализирайки за пауза в цикъла на повишаване на лихвените проценти, оставящ краткосрочните лихвени проценти на скромните 0,5%.

И все пак управителят Казуо Уеда сигнализира за готовност да възобнови повишаването на лихвите, ако базисната инфлация остане на път трайно да достигне целта си от 2%.

Основната потребителска инфлация в Япония достигна повече от двегодишен връх от 3,5% през април, тъй като цените на хранителните продукти нараснаха със 7%, което е знак за болката, която нарастващите разходи за живот причиняват на домакинствата.

„Ясно е, че BOJ не успя да постигне мандата си за ценова стабилност“, признава Атаго, който понастоящем е главен икономист в Института за икономически изследвания Rakuten Securities. „Инфлацията винаги ще бъде сред притесненията за BOJ, която вероятно вече е изостанала в справянето с вътрешния ценови натиск.“