Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард представи все по-усложнената геополитическа и финансова обстановка като предизвикателство пред гмуркачите в дълбоки води по време на откриването на Деветата годишна конференция на Европейския съвет за системен риск (ЕССР).

„Като човек, който се е занимавал достатъчно с гмуркане, позволете ми да започна с кратко отклонение под вълните.“, започна речта си тя.

„Подводниците разчитат на сонари, за да се придвижват в невидимите дълбини и да откриват скрити опасности. Океанът обаче никога не е тих: той е изпълнен с променящи се течения, морски живот и все повече шум от човешка дейност.

В някои води този фонов шум се е удвоявал на всеки 10 години за последните 60, което затруднява разпознаването на наистина важните сигнали. Но колкото и непознати да са водите, техническите принципи остават същите.

Обучените да слушат винаги могат да разпознаят ехото на реалната опасност. Същото важи и за нашата финансова система. Ние плаваме във води, където теченията се променят бързо.

Геополитическата фрагментация, климатичните промени и бързите цифрови иновации преобразуват посоката и каналите на финансовите потоци. Шумът става все по-силен, а обстановката – все по-сложна, но ехото на риска остава познато, продължи Лагард.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Наблюдаваме удивителен начин на реакция към паричната политика

Президентът на ЕЦБ сравни задачите на финансистите с тези на подводничарите – да слушат внимателно и да отделят истинския сигнал от шума.

„Колкото и да се променят структурите на финансите, моделите на риска остават същите. Както ни напомня Чарлз Киндлбергер: „Финансовите кризи са издръжливи и вечни.“

Като разпознаваме техните повтарящи се сигнали, можем да държим такива кризи под контрол и да запазим стабилността.“, подчерта Лагард.

Финансовата система вече не е същата – как да разпознаем рисковете

Според нея гарантирането на финансова стабилност в една променяща се система, като се премахне шума, за да разпознаят рисковете, е все по-трудна задача.

„В миналото, когато финансовата система на Европа беше доминирана от банките, откриването на рискове често означаваше внимателно прочитане на балансите им. Този свят се промени.

Небанковият финансов сектор в Европа се разрасна бързо. В относително изражение той вече е по-голям от този в САЩ, като възлиза на 3,8 пъти БВП в сравнение с 3,1 пъти в САЩ. В същото време дейността на банките е взаимосвързана все повече с тази на нови участници на пазара, като платформите за финансови технологии.

Границата между „банки“ и „небанкови финансови институции“ е толкова размита, че старото концептуално разграничение вече не е полезно.

Проблемът на банките с политиците: Как управлението на риска стана бойна арена в полето на правото

Как тогава да се ориентираме в тази нова сложна ситуация?

Две константи могат да ни помогнат, изтъкна Лагард.

Първата е, че финансовите дейности, колкото и да изглеждат новаторски, почти винаги са вариации на няколко вечни функции:

• транзакции

• спестяване и заемане

• инвестиране и споделяне на риска

• застраховане и хеджиране

• трансформиране на падежа

По същия начин рисковете, които възникват от тези функции – а именно кредитен, пазарен, ликвиден, подписващ и оперативен – са също толкова трайни.

И от опит знаем, че инструментите за тяхното ограничаване остават познати: капиталови и ликвидни буфери, надеждни данни и сигурна инфраструктура.

От „доларова суша“ до кибервойна: ЕЦБ усложнява стрес теста за банките в условията на геополитически рискове

Втората константа е рамката за стабилно управление на риска и надзор.

Тези принципи се запазват най-добре, когато са определени на глобално равнище, обясни президентът на ЕЦБ. Ето защо банките продължават да се ръководят от глобалните стандарти, разработени от Базелския комитет, и защо Съветът за финансова стабилност разширява тази рамка, за да обхване нови финансови дейности, допълни тя.

Това не означава нежелание да се адаптираме към новите реалности. Напротив, става въпрос за използване на стабилна рамка, която да позволи на регулаторите и надзорните органи да „преминат през шума“.

Като „погледнем отвъд“ външната обвивка на традиционните и нови финансови субекти, можем да оценим дейностите и рисковете, които имат значение, категорична е тя. „А като разглеждаме системата като цяло, а не като съвкупност от отделни компании, можем по-добре да разберем как рисковете се разпространяват в тези институции.“

Глобалното доверие в еврото трябва да се повиши, заяви Оли Рен от ЕЦБ

Прилагане на вечни принципи към нови проблеми: случаят на стейбълкойните

Как тази перспектива се отнася към новите финансови субекти, които се появяват във финансовия пейзаж?

Лагард даде за пример сектора на криптоактивите.

„Стейбълкойните се издават с обещанието да поддържат стабилна стойност спрямо референтен актив. Засега те се използват главно като мост към и от крипто екосистемата и инструмент за улесняване на търговията с криптоактиви. Но те се стремят да поемат по-традиционни функции.

На пръв поглед тези субекти могат да изглеждат нови. Но не е необходимо да чакаме да узреят, за да осъзнаем, че те въвеждат отново стари рискове през задната врата.

Ще убият ли стабилните монети, свързани с долара, „момента на еврото“?

Категориите риск, които създават, не са нови, а отдавна са познати на надзорните и регулаторните органи, подчерта Лагард.

„Най-очевидният е рискът от ликвидност. Ние знаем предизвикателствата, които поставят институциите, които инвестират в рискови активи, като същевременно обещават на инвеститорите обратно изкупуване в кратък срок и по номинална стойност.

Такива субекти трябва да намалят риска от паника, като гарантират, че разполагат с достатъчна ликвидност, за да отговорят бързо на исканията за обратно изкупуване: ето защо ЕССР алармира за определени парични пазарни фондове, например.“

Промяната не идва с фанфари: Експериментът Ethereum и тихата трансформация на финансовите пазари

В случая на стейбълкойните, Регламентът на ЕС за пазарите на криптоактиви (MiCAR) се стреми да се справи с този риск по два начина, според президента на ЕЦБ.

Първо, емитентите трябва да позволят на инвеститорите от ЕС да изкупуват своите активи по номинална стойност. Второ, трябва да държат значителна част от резервите си в банкови депозити.

Но все още има пропуски, изтъкна Лагард и посочи като пример т.нар. схеми за многократно емитиране, при които субект от ЕС и субект извън него съвместно емитират заместими стейбълкойни.

Стейбълкойните могат да „приватизират парите“ като обществено благо според Лагард

В такива случаи изискванията на MiCAR не се отнасят за емитента извън ЕС.

В случай на паника инвеститорите естествено биха предпочели да изкупят монетите в юрисдикцията с най-силни гаранции, която вероятно ще е ЕС, където MiCAR също забранява таксите за изкупуване. Но резервите, държани в ЕС, може да не са достатъчни, за да отговорят на концентрираното търсене.

„Рискът от лошо управление на ликвидността в различните юрисдикции е риск, който сме виждали и преди. Банковите групи, например, вече са длъжни да гарантират, че резервите са налични в частта от групата, където и когато са необходими.

Ето защо изисквания като коефициентът на стабилно финансиране и на ликвидно покритие се прилагат на всяко ниво на консолидация. Схемите за многократно емитиране възпроизвеждат същите рискове в рамките на една и съща компания.“

Ние познаваме опасностите. И не е нужно да чакаме криза, за да ги предотвратим.

Дълбок прочит: Къде и как стейбълкойните пренаписват глобалната финансова архитектура

Ето защо трябва да предприемем конкретни стъпки сега, категорична е Кристин Лагард.

„Европейското законодателство следва да гарантира, че такива схеми не могат да функционират в ЕС, освен ако не са подкрепени от стабилни режими на равностойност в други юрисдикции и гаранции, свързани с прехвърлянето на активи между субекти от ЕС и извън него. Това също подчертава защо международното сътрудничество е незаменимо. Без равни условия на конкуренция в световен мащаб рисковете винаги ще търсят пътя на най-малкото съпротивление.“

В заключение Лагард заяви, че рисковете остават познати: ликвидностни затруднения, ливъридж, внезапна загуба на доверие и скрити взаимосвързаности.

„Нашата задача е да преодолеем шума от новостите, като същевременно останем верни на вечните принципи на доброто управление на риска, надзора и ефективната политика.“, завърши речта си президентът на ЕЦБ.