Ескалиращите атаки на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу Федералния резерв могат да имат значителни глобални последици за финансовите пазари и реалната икономика.

Това заяви Оли Рен, член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Несигурността около най-важната парична институция в света, Федералния резерв, се засили през тази година, след като Тръмп многократно критикуваше председателя й Джером Пауъл и в понеделник обяви, че уволнява един от управителите й, Лиса Кук.

„Президентът Тръмп всъщност от доста време оказва силен натиск върху Федералния резерв на САЩ да намали лихвените проценти“, заяви управителят на Централната банка на Финландия, цитиран от Reuters.

Независимостта на Федералния резерв остава неприкосновен принцип от началото на 80-те години на миналия век, изтъкна той.

„Сега обаче този принцип се разклаща сериозно. Това може да има значителни глобални последици както за финансовите пазари, така и за реалната икономика“, подчерта Рен.

Според него европейците трябва да предприемат действия за повишаване на глобалното доверие в еврото като сигурна валута, за да се избегне подобно влошаване на автономността на централната банка в Европа.

„Не е случайно, че инфлацията в еврозоната в момента е на нивото от 2% - това е свързано с независимите решения на централната банка“, заяви финансистът.

Глобалната хегемония на долара като резервна валута се оказва устойчива и по тази причина Рен счита бързото му отслабване за малко вероятно.

„Казвам това обаче с едно важно предупреждение: ако институционалните основи на долара се разпаднат, имам предвид принципите на правовата държава и демокрацията, както и гражданските свободи, може да се окажем в различна ситуация.“

Макар растежът в еврозоната да се оказа по-устойчив от очакваното, Рен заяви, че инфлацията ще се забави под целта от 2% в краткосрочен план поради по-евтината енергия, по-силното евро и забавянето на инфлацията в сектора на услугите.

„В Управителния съвет на ЕЦБ следим икономическата ситуация и сме готови да действаме, ако е необходимо“, допълни Рен.

Междувременно днес ЕЦБ публикува нови икономически данни, според които растежът на банковото кредитиране в еврозоната се ускорява до нов двугодишен връх през юли, на фона на по-ниските лихвени проценти и постепенното възстановяване.

Кредитите за домакинствата са нараснали с 2,4% за периода, най-голямото увеличение от април 2023 г. спрямо 2,2% през юни. Кредитите за компаниите са се увеличили с 2,8% спрямо 2,7%, най-бързият темп от юни 2023 г.

От своя страна доларът остава стабилен спрямо еврото предвид очакваното понижение на лихвентие проценти от Фед на заседанието на 16-17 септември.

Ключови сред данните, които ще бъдат публикувани преди това, са индексът на личните потребителски разходи (PCE) в петък – предпочитаният показател за инфлацията и месечният доклад за заплатите седмица по-късно.

Според данни на LSEG, в момента трейдърите оценяват вероятността за понижение на лихвите с четвърт процентен пункт на около 89% и са отразили в цените кумулативно понижение с 55 базисни пункта до края на годината.

Това допринесе за спада на доходността на двугодишните държавни облигации, чувствителни към очакванията за политиката, до най-ниското ниво от 1 май, което увеличи натиска върху долара.

„Краткосрочните доходности в САЩ остават близо до последните си минимуми и повечето биха заключили, че отстраняването на Лиса Кук от Федералния резерв от президента Тръмп тази седмица е негативен за долара“, заяви Крис Търнър, глобален директор на пазарите в ING.

Доларовият индекс, който измерва валутата спрямо шест основни други валути, се повиши с 0,1% до 98,225, след два дни на понижения. Еврото остана почти без промяна, като спадна с 0,07% до 1,1630 долара в четвъртък.