„Историята е галерия от картини, в която има малко оригинали и много копия.“ – пише преди десетилетия Алексис дьо Токвил, един от най-приницателните наблюдатели на ранната американска демокрация.

В паричната политика често поглеждаме към минали цикли за насоки, очаквайки познатите ни модели да се повторят. Но този цикъл се оказа оригинален по удивителен начин.“

Така започва встъпителната реч на президента на ЕЦБ Кристин Лагард на годишния симпозиум по икономическа политика, организиран от Фед в Джаксън Хоул.

„Големите централни банки предприеха най-агресивната политика на затягане на лихвите от едно поколение насам. В началото имаше разбираеми опасения как такава бърза и съществена корекция ще се отрази на пазарите на труда.“, обяснява още Лагард и признава:

Исторически погледнато, дефлацията има своята цена.

Лагард: Митата на Тръмп трябва да са начало на „похода към независимост“ на Европа

Президентът на ЕЦБ отбелязва, че от 60-те години насам „коефициентът на жертва“ обикновено е около едно. На практика това означава, че трайното понижаване на инфлацията с 1% е струвало около 1% от БВП в пропуснат производствен обем.

„И като се има предвид добре известната структурна негъвкавост на Европа, беше разумно да се предположи, че рязкото затягане на политиката може да доведе до нарастване на безработицата, което да се затвърди чрез ефекти на хистерезис (явление, при което стойността на определен параметър не зависи само от текущото му състояние, а и от предишната му история – б.р.).“

Според Лагард, дори в САЩ – с по-гъвкав пазар на труда, мнозина са се опасявали, че ще е необходимо значително увеличение на безработицата, за да се овладее инфлацията.

Но изходът от ситуацията се оказва много по-различен от очакванията, продължава още тя:

както в еврозоната, така и в САЩ инфлацията е спаднала рязко, при това с изключително ниски разходи по отношение на заетостта.

„Всъщност в еврозоната наблюдаваме обратното на хистерезис: растежът на заетостта е значително по-силен, отколкото биха предсказали историческите модели.“

Устойчива на тарифни бури: Икономиката в еврозоната е с по-добър от очаквания растеж за Q2

Лагард цитира законът на Оукун, който традиционно предполага, че заетостта има тенденция да расте с около половината от темпа на реалния БВП.

Между края на 2021 г. и средата на 2025 г. обаче кумулативната заетост се е повишила с 4,1 % – увеличение с 6,3 милиона души в заетост, докато реалният БВП е нараснал с 4,3%.

Това означава, че еластичността на заетостта е почти два пъти по-висока, отколкото предполага цитираният закон.

За финансистите ключовият въпрос е защо се е появила тази нетипична реакция на заетостта – и дали е сигнал за по-широка промяна в начина, по който инфлацията ще реагира на различни видове шокове,

изтъква президентът на ЕЦБ.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Още не сме спечелили мача срещу инфлацията

Според нея, част от отговора се крие в глобалните фактори.

„Затягането на паричната политика спомогна за връщането на инфлацията към целевото ниво, но то съвпадна с други сили, които подкрепиха икономическата активност: облекчаване на ограниченията в предлагането в световен мащаб, рязък спад в цените на енергията и проактивни фискални политики.“

В същото време опитът на Европа отразява характерни вътрешни фактори. Три характеристики са оформили представянето на пазара на труда, допълва Лагард.

1. Първо, забавената реакция на заплатите към инфлацията, която подкрепи по-високата заетост;

2. Второ, намаляването на работното време, предизвикано от натрупването на работна ръка и променящите се предпочитания;

3. Трето, разширяването на предлагането на работна ръка, което поддържаше темпото на нарастващото търсене.

Проучване: Бизнес активността в еврозоната се ускорява с най-бърз темп от май 2024 г.

Реакцията на заплатите към инфлацията

Въпреки че през последните години еврозоната се сблъска с комплексна комбинация от шокове, доминиращата сила е голям негативен шок в предлагането, тъй като следпандемичните затруднения съвпадат с прекъсването на доставките на руски газ.

„Исторически погледнато, шокове в предлагането от такъв мащаб биха се отразили бързо на номиналните заплати, като растежът на реалните заплати често би надхвърлил производителността.“, обяснява Лагард.

Например, след петролните шокове от 70-те години на миналия век реалните заплати в Европа са се повишили с около 20% между 1972 и 1976 г., а производителността е нараснала само с 15 %. Подобна тенденция се наблюдава и при големи сътресения в търсенето, като например световната финансова криза.

„Този път обаче реакцията беше различна – първата отличителна черта на този епизод. Реалните заплати спаднаха с близо 2% между края на 2021 г. и началото на 2023 г. и едва в началото на миналата година постепенно наваксаха кумулативния ръст на производителността.“, посочва Лагард и допълва, че тази необичайна тенденция отразява европейския пазар на труда, който в някои отношения е станал по-гъвкав, а в други остава статичен.

Проучване на ЕЦБ: Потребителите в еврозоната очакват по-висока инфлация в краткосрочен план

Най-забележително е, че официалната автоматична индексация на заплатите спрямо инфлацията почти е изчезнала: през 70-те години тя обхваща около половината от всички служители в частния сектор, докато днес се прилага само за около 3%. За повече от половината от работниците в частния сектор инфлацията вече не играе официална или автоматична роля при определянето на заплатите.

В същото време почти 60% от служителите остават обхванати от многогодишни колективни трудови договори, които отчитат инфлацията, но се коригират постепенно, което забавя коригирането на заплатите спрямо цените.

По думите на президента на ЕЦБ, изследванията показват, че със застаряването на работната сила приоритетите на синдикатите се променят, като се поставя акцент върху пенсиите и защитата на заетостта в сравнение с растежа на заплатите.

Анализът на ЕЦБ потвърждава, че тази забавена реакция на реалните заплати е действала като амортисьор. Чрез увеличаване на разликата между производителността и разходите за труд, е облекчила натиска върху единичните разходи за труд и е подкрепила рентабилността, като е направила труда относително по-привлекателен от капитала.

Натискът върху Мерц расте - германският бизнес вече не иска обещания, а действия

И двете динамики са насърчили компаниите разширят наемането на работна сила.

Например, ефектът на „заместването на фактори“ е допринесъл за около една четвърт от общия растеж на заетостта от края на 2019 г., като по-голямата част от това въздействие се е проявило след началото на енергийната криза.

Лагард изтъква като ключов фактор и способността на компаниите от промишлеността да прехвърлят по-високите разходи за производствени ресурси, което е увеличило маржовете на печалбата и е довело до по-рязък спад в заплатите.

За сравнение, в страните от еврозоната, където автоматичната индексация на заплатите остава в сила, спадът на реалните заплати е бил по-ограничен, а връзката между производството и заетостта значително по-слаба, отколкото за еврозоната като цяло.

Брутно срещу нетно: Колко точно получават служителите в Европа

Отработени часове

Индикаторът на ЕЦБ за задържане на работна ръка се повишава до почти 30 % през третото тримесечие на 2022 г., почти двойно повече от средната стойност преди пандемията, и се повишава повече в преработвателната промишленост.

По думите на Лагард, това отразява по-широкото затягане на пазара на труда: данните от проучвания сочат, че работодателите считат задържането на работна ръка за по-евтино и по-малко рисковано от повторното наемане по-късно на още по-конкурентен пазар.

Страховете от бъдещ недостиг на работна ръка – вероятно подсилени от демографските перспективи в Европа, също са изиграли роля.

Спадът в реалните заплати, заедно с необичайно високите маржове на печалба, улеснява бизнеса да поддържа тази стратегия. Вторият фактор е промяната в предпочитанията на служителите към по-кратко работно време, което прави компаниите по-зависими от наемането на нови кадри.

Средният брой отработени часове в Европа е в дългосрочен спад, като около две трети от него се дължи на увеличението на заетостта на непълно работно време, голяма част от която е доброволна. От края на 2021 г. обаче спадът се дължи главно на намаляването на броя на дългите работни часове и на намаляването на извънредния труд, особено в промишлеността, допълва президентът на ЕЦБ.

Защо служителите в Европа предпочитат да работят все по-малко

Увеличаване на предлагането на работна ръка

Все пак, за да бъдат тези две характеристики – по-ниски реални заплати и по-малко отработени часове, съвместими с по-висока заетост, предлагането на работна ръка реагира.

Тук се появява третата характеристика: нарастването на работната сила през последните години.

Само от демографска гледна точка, способността на Европа да разшири предлагането на работна ръка вече е ограничена. До 2040 г. се очаква населението в трудоспособна възраст да намалее с около 3,4 милиона души. От 2002 г. броят на хората над 60 години е нараснал с 28 милиона, докато на възраст 15–60 години е намалял с 2,4 милиона, а на тези под 14 години – с 2,8 милиона.

McKinsey: Жизненият стандарт в най-развитите икономики е застрашен от спад заради липсата на млада работна сила

Въпреки това, след краткосрочен спад през пандемията, работната сила се е върнала до нивото си отпреди това до края на 2021 г. и оттогава е нараснала с около шест милиона души. Това отразява увеличението на заетостта, особено сред жените и по-възрастните, като продължава тенденциите, които бяха в ход преди пандемията.

Анализът на ЕЦБ показва, че без промяната в състава на работната сила към по-възрастни работници – които често влизат на пазара на труда директно в заетост – равнището на безработицата днес би било около 6,6 %, а не 6,3 %.

Испания изпреварва Германия като водеща дестинация за убежище в ЕС

Още по-важно обаче е увеличението както на броя, така и на степента на участие на чуждестранните работници.

Въпреки че през 2022 г. те са представлявали едва около 9% от общата работна сила, са допринесли за половината от нейния растеж през последните три години.

Без този принос, условията на пазара на труда биха могли да бъдат по-тежки, а производството – по-ниско,

признава Лагард.

В Германия, например, БВП би бил с около 6 % по-нисък от този през 2019 г. без приноса на чуждестранните работници (при положение, че няма промени при местните). Добрите резултати на Испания по отношение на БВП след пандемията, също се дължат в голяма степен на приноса на чуждестранната работна ръка, допълва още Лагард.

Рецепта за икономически бум от Испания: Мощен туризъм, прием на мигранти, евтин ток

Поглед в бъдещето

Президентът на ЕЦБ смята, че гледайки напред, е трудно да се каже с увереност дали тенденциите от последните години ще се запазят, предвид сложното взаимодействие между цикличните и структурните сили. Но разглежда по-широко някои основни тенденции.

Първо, демографската тенденция вероятно ще продължи.

И това не е само европейски феномен: нови проучвания сочат, че 2023 г. вероятно е била първата година в историята на човечеството, в която глобалният коефициент на раждаемост е спаднал под нивото на възпроизводство.

Миграцията би могла да играе решаваща роля за облекчаване на ограниченията в предлагането на работна ръка в определени региони. Но във всички вероятни сценарии – дори и в тези, които предполагат висока миграция, населението в трудоспособна възраст в еврозоната ще продължи да намалява.

Испанският експеримент: Може ли контролираната миграция да укрепи една икономика?

Освен това политико-икономическите натиск може да ограничава все повече притока на мигранти, а дори и когато миграцията е значителна, нейното въздействие върху облекчаването на недостига на работна ръка зависи от това доколко уменията на мигрантите съответстват на свободните работни места в ключови сектори.

Второ, тъй като демографските тенденции ограничават наемането на работна ръка и предпочитанията се изместват към по-кратко работно време, за бизнеса може да стане по-трудно да увеличава вложената работна ръка по време на икономически възход.

Трето, същите тези сили могат да окажат натиск върху производителността на труда. В Европа растежът на производителността исторически е показвал цикличност, отчасти защото компаниите са склонни да намаляват работното време, а не да съкращават персонал по време на спадове.

Застаряването на населението също забавя растежа на производителността. При такъв сценарий Европа може да избегне хистерезиса на безработицата, но за сметка на спад в производителността.

Токсична комбинация от икономически фактори забавя растежа в Източна Европа

Разбира се, това не е единственият възможен път, допълва Лагард.

„Тази гледна точка се фокусира единствено върху динамиката на пазара на труда и пренебрегва потенциала на автоматизацията и изкуствения интелект да стимулират производителността и инвестициите, които също могат да бъдат подтикнати от намаляващото население.“

„Европейският пазар на труда премина през последните сътресения в неочаквано добра форма, подпомогнат от комбинация благоприятни глобални фактори и вътрешни предимства. Но трябва да сме предпазливи в предположението, че тази уникална констелация от сили ще продължи.“, заявява в заключение Лагард и завършва с думите:

Както казва Алексис дьо Токвил, не трябва да очакваме, че копията на минали цикли ще ни водят през оригиналните.